Краят на бандата на Чолак Пехливан

Ветото шосе в землището на село Волово, където се развивали описаните събития

Пътешествията ми през дебрите на местната история на Освободителната война ми припомниха друг местен разказ, който съм слушала от боровчани. По-късно негов вариант прочетох у Константин Иречек в „Пътувания по България“ (София, 1974). Това е историята за края на бандата на Чолак Пехливан в Чолак дере, в местност между селата Долна Манастирица (Волово) и Обретеник, на територията на днешна Община Борово.
През 1865 г. Мидхат паша прокарва път през прохода Арабаконак, който свързва София със Северна България (Плевен и Русчук). Поради нарасналото значение на с. Самунджиево, разположено на новия път, то е прекръстено на Орхание (дн. Ботевград), обявено е за град и впоследствие бързо се разраства. Част от този път се намира на територията на Община Борово, в землището на село Волово. Пътят на Мидхат паша минава през Чолак дере. Разказът ми за края на бандата на Чолак Пехливан ще е повод да разкажа и за запазените части от този път в землището на Волово до днес.
След Освобождението, поради слабата централна и местна власти, в гористите райони на Североизточна Бъл-гария се разраснало разбойническото движение на смесени турско-български чети. В Беленския регион по това време върлувала такава чета под ръководството на Чолак Пехливан. Причаквали и ограбвали пътуващите по пътя търговци, а и съседните села. Местното население се организирало и създало т.н. местни милиции за самозащита. По пътя между Русе и Бяла били поставени постове за защита от разбойниците. Такъв пост имало и в Чолак дере.
Истината е, че четата на Чолак Пехливан била една от най-големите, нейната численост не падала под 10 ду-ши. Разбойниците били добре въоръжени и успели да избягват от преследването на властта няколко години. Говори се, че бандата била подпомагана от местното турско население. Разбиването на бандата станало едва през 1884 г.
Тя се настанила в гората на 3 юни 1884 г., за да дебне пътници по пътя Русе – Бяла. За лош късмет, през деня никой не минал. Смелостта на бандитите трябва да е била голяма, защото те устроили мястото си за нападение на 200 м от мястото на поста. През нощта неочаквано завалял дъжд. Караулът се скрил в землянката, но за всеки случай запасният войник Белко Саваков останал на входа.
Към 1:30 часа най-неочаквано пред Белко Саваков се изправил Чолака, с гол нож в едната ръка и насочен револвер в другата, и извикал на турски: „Стой! Не мърдай!“. Младият войник с рязко движение грабнал пушката и стрелял в гърдите на главатаря. Втори войник също стрелял и повторно ранил страшния бандит, който започнал да агонизира, като викал на турски към другарите си да не го оставят в ръцете на гяурите. Завързала се престрелка за тленните останки на Чолака. Войниците успели да убият още двама от разбойниците, а трупът на Чолак Пехливан останал в техни ръце. Останалите членове от бандата избя-гали.
След смъртта на Чолак Пехливан не се явил друг водач, който да поведе дружината, и населението се отървало от страха, в който живеело. Тогавашният министър на вътрешните работи и народното здраве Петко Славейков наградил участниците в убийството на страшния разбойник с щедри парични възнаграждения, а Белко Саваков бил удостоен и с орден за храброст от министъра на войната.

В края на този материал искам да изкажа своята благодарност към кметския наместник на село Волово – Йор-дан Велев, който ми показа останалите запазени места от пътя на Мидхат паша. Пътят започва от землището на село Батишница (местността се нарича „Перестица“) и минава през землището на село Волово, вляво от сегашната магистрала. В един участък след „Обретенски липи“ следва магистралата, после минава вдясно от нея и излиза над последните къщи на село Волово, покрай антената на Глобул там. Нататък не можахме да проследим пътя заради калта, но това ще се случи по-късно тази година, с настъпването на пролетта.

Оставете първия коментар към "Краят на бандата на Чолак Пехливан"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*