Чаят на г-жа Бърнс – разказ от Валентин Попов – Вотан

Валентин Попов - Вотан

Валентин Попов – Вотан

И тази сутрин г-жа Филипс стана рано. Свенливите първи слънчеви лъчи надникнаха през кокетното й прозорче, за да я заварят вече край машината за чай, наметната с пеньоар. Докато чакаше чая да се запари, мажеше препечена филийка с масло, която щеше да изяде заедно с твърдо сварено яйце от вчера.
Госпожа Филипс бе вдовица от почти 3 години. Съпругът й капитан Филипс умря в далечна Индия под знамето на короната. Макар че умря от болест (и то интимна) получи признание за вярната си служба към кралицата и остави военна пенсия на 45 годишната си съпруга. Тя прие тежко новината за смъртта през първите няколко месеца. След това живота бавно я понесе в мътните си води. Редуваха се спокойни, сиви дни – стереотипни, обаче й даваха сигурност и спокойствие.
На врата се почука. Госпожа Филипс дръпна перденцето и погледна. Видя пухкавата фигура на съседката си – госпожа Бърнс. Отвори вратата:
-Бързо, мила, влизай, че този есенен вятър цяла ме пронизва със студ.
Пухкавата гостенка се шмугна в стаята и потри ръце:
– Ох, нямах търпение да те видя, Констанс, толкова исках да ти разкажа за странния си сън.
– Чакай, мила Бети, нека ти сваря чай, пък тогава ще говорим.
Бети седна на фотьола и кръстоса крака:
– Сънувах, че моят Джим ме е завел на танци. Ама бяхме на по двадесет години. Млади, жизнени и пълни с енергия. Отидохме в балната зала на гимназията „Уотсуорт” и танцувахме, танцувахме до зори – пълното личице на г-жа Бърнс се бе зачервило от възбуда. – Толкова се развълнувах, че съм будна от четири часа и едва дочаках да те видя, че се размърдваш зад пердетата – малко мрачен поглед се лепна за гърба на Констанс.
– А, Констанс, чакай с чая. Изхвърли го. Виж какво нося! Ох, колко съм глупава. За малко да забравя! – Бети извади една кутия черна на цвят с червени непознати букви изписани на нея. – Виж, синът ми какво ми прати от Таити. Таитянски чай! Нека го опитаме!
Гостенката очакваше Констанс да сподели възторга й, да се зарадва на разнообразието в менюто, а и да я попита нещо за сина й.
– О, Бети, ама току що направих чая! – клюмна лицето на Констанс.
– Моля, скъпа ми съседке, направи ми услуга и сложи от този чай – Бети стана, взе чашките с току що налят чай и ги изсипа в мивката – Хайде, седни ти, аз ще направя чая.
Домакинята вдигна рамене и седна на затопленото местенце на фотьойла. Бети зажужа в кухничката, като надълго и на широко разказваше за флотските премеждия на сина си, за това как едва не се разбили край бреговете на Таити, колко добър син бил и прочие неща, които съседката й знаеше до болка. Констанс просто седеше и мислеше свои си работи, като учтиво кимаше от време на време и промърморваше по някое „О, да, разбира се, мила!” или „За Бога, права си Бетс”.
Госпожа Бърнс поднесе чашките с чай и двете дами отпиха по глътка. По странен чай г-жа Филипс не бе пила. Първо сякаш изгаряше небцето, след това оставяше дъх на горчиви бадеми, а на края усещането бе сякаш е отпила шоколадов ликьор. Странен вкус, който в интерес на истината нито й допадна, нито опротивя. Забъбриха за плетката на Бери, а после и за предстоящото коледно намаление в бакалията на ул. „Престон”. След час тя остана сама и се зае с пране, гладене и чистене. Дори не й остана време за обяд. Чак към 16:00 ч. капнала от умора седна да почине и погледа и падна на черната кутия с червени знаци. Стана и я повъртя в ръце. Нищо не можеше да разчете. Дали да не я върне на Бети? Или какво пък, нека изпие още един чай, може пък да й хареса този път. Кипна водата и сложи чая. После го сипа в малка кокетна чаша и разбърка с лъжичка захар. Още преди да е отпила усети особен мускусен аромат на шоколад и какао. Изпи го настървено, защото този път сякаш имаше друг вкус – по-сладък и по-„алкохолен”, ако може така се изрази. Вечерта си легна след още една чаша чай.
За първи път от както бе вдовица сънища я споходиха. Сънува мускулести мъжки тела, който се гънат и танцуват в ритъма на огнен барабан. Сякаш беше някъде в джунглата. Беше тъмно, виждаха се високи растения. А барабана биеше буб – буб- та – там – та – там! Буб- бум – та- там –та – там!
Телата танцуваха и проблясваха голи прасци, ръце с изразени бицепси, гърди и широки мускулести бедра! Смуглата гола мъжка кожа проблясваше на светлините, хвърляни от огъня. Танцуваха! Буб – буб – та- там- та- там! Буб – буб – та- там- та- там!
На сутринта Констанс се събуди потна, а чаршафът се бе омотал около глезените й. Тя отиде в банята да се изкъпе, защото се чувстваше гореща и пареща, а слабините й горяха.

Разказът "Чаят на г-жа Бърнс" е от сборника "Нощта срещу ноември".

Разказът „Чаят на г-жа Бърнс“ е от сборника „Нощта срещу ноември“.

След като излезе от банята се почувства по – добре. Отиде да препече филийки и зачака да потропа Бети. Тази сутрин никой не почука на вратата й. Вечерта г-жа Филипс отново пи от таитянския чай и отново сънува барабана, огъня, голите тела, който танцуваха. Този път ръце се протягаха към нея, докосваха я, галеха косите й. Събуди се посред нощ, цялата горяща от възбуда. Слабините й горяха нетърпимо. За първи път съжали наистина, че мъжа й не е до нея. Стана запали лампата и взе каталога с екскурзии на Томас Кук. Разлисти трескаво на буква „Т”. Таити! Имаше екскурзии. Дали да не отдели пари и да отиде на този страстен остров.
Сутринта сложи таитянския чай, препече филийки, свари яйца, сложи масълцето на масата и зачака г-жа Бърнс. След като мина обичайното време на посещението й, Констанс реши да отиде до съседката си. До сега не се бе случвало да не я посещава два поредни дни. Може би беше болна милата Бети. Наметна връхна дреха и притича до съседната къща. Потропа на вратата. Отвори й Джим:
– Здравей, Джим, как си? Тук ли е Бети?
Чак след тази реплика забеляза, че обикновено спретнатия и стегнат Джим има по-различен вид. Беше с набола брада, смачкана пижама с мръсен халат над него. Имаше торбички под очите.
– Констанс! Влез, моля те – очите му се напълниха със сълзи.
Тя плахо влезе след него. Той се тръшна на дивана неприлично разкрачен, така че гостенката му отклони поглед.
– Бети я няма, Констанс! Няма я. Заминала е! – и се разрида.
Госпожа Филипс го чу, но погледа й беше паднал върху отворения на буква „Т” каталог на Томас Кук.
Разказът е публикуван в бр. 6 от 2017 г.

Оставете първия коментар към "Чаят на г-жа Бърнс – разказ от Валентин Попов – Вотан"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*