Историята на Русе в книгите на Теодора Бакърджиева – 3

Теодора Бакърджиева

1Продължава: http://forum-

Между многото други качества на Теодора Бакърджиева трябва да се подчертае и удивителната й способност да дава афористични автографи на книгите си. Потвърждение на това е надписът „Всеки човешки живот крие своята истина и мъдрост!“(колко красиво и точно казано) върху личния екземпляр от „На крачка пред времето. Държавникът реформатор Мидхат паша (1822-1884)“.Това е една от малкото й книги без посвещение и единствената,която е оспорвана и заклеймявана от хора с мислене от втората половина на ХХ в., за които важи максимата, че нищо старо не са забравили и нищо ново не са научили. Анатемосващи книга затова, че емоционално са споменати хората, окуражили и подкрепили интелектуално и материално завършването на този проект. Все още е неизбледняло впечатлението от представянето на тази книга в препълнения салон на Клуба на дейците на културата и от почувстваното от присъстващите дискретно вълнение на Бакърджиева и водещия д-р Николай Ненов, директор на РИМ, притесняващи се от евентуални провокации от страна на малоумници, които за щастие на етнически и исторически толерантния Русе не се случиха.
„Измежду всички живи турски държавници Мидхат паша ще да е най-забележителната, най-привлекателната личност. Той притежава нещо повече от качествата и организационния талант на Петър Велики. Проницателен, подвижен, трудолюбив, честен и с желязна воля, превъзмогващ всички пречки, изглежда, че го въодушевява само една мисъл – да направи Турция наистина „достойна да влезе в реда на европейските държави“(Феликс Каниц).
„Години наред Мидхат паша е на върха, а действията му са аплодирани, оспорвани, отричани, заклеймявани. Приятелите твърдят, че трудно може да се намери човек като него – образован, пословично работоспособен, отворен за всичко ново, практичен. Враговете, сред които посланикът на Русия в Истанбул граф Игнатиев, го обявяват за „революционер“, който се стреми да ликвидира османската династия, да установи република, а себе си да провъзгласи за президент.Масон, духовно свързан с Мевлевийския орден, Мидхат паша е продукт на своето време. И характерът, и съдбата му носят отпечатъка на XIX в., а една могъща някога империя рамкира битието и духовния му свят. Времето, в което живее, се отличава с нова динамика, с бързо настъпващи промени, които му дават възможност да се докосне до други културни пространства, да бъде част от големия свят. Накрая животът му завършва трагично, но за хора като него трагичният край е предвидим – да вървиш на крачка пред времето, в което живееш, е трудно, самотно и безкрайно опасно…“.
2След тази кратка, но наситена с факти анотация на книгата изглежда, че всичко важно е казано, но независимо от богатото изложение, въпросите, които възникват след внимателния ѝ прочит се увеличават. На 80 страници е даден анализът на „реформите в действие“ в Дунавския вилает, които превръщат провинциалния Русчук в един от най-важните обществени и икономически центрове на империята и залагат предпоставките той да бъде наричан по-късно „малката Виена“. Т. Бакърджиева е обективен историк и е най-малкото наивно да бъде обвинявана, че пише панегирици. Вярна на декларираните и защитени със своите публикациите принципи на историческа правда, тя не премълчава негативите на Мидхатпаша към българите, описвайки ги в раздела „В името на целостта на империята“ и не само там (стига да има кой да ги прочете, преди да отрича). Тези и много други факти в изложението свързват политика Мидхат с българската и в частност с русенската история, а богатият справочен апарат, след всяка глава и приложенията в края,правят книгата ценен справочник за периода 1860-1880 г.
RUSТеодора Бакърджиева е посветила „Русе. Градът и хората (От края на ХІV до 70-те години на ХІХ век)“ на децата си с посланието „Отворете душите си за уроците на времето и следвайте смело своя път! Бъдете винаги себе си! На децата ми – с много любов“.Книгата започва с „Благодаря“, където разказва интересната етимология на думата „аркадаш (близък приятел)“и благославя„моите приятели, които са скалата, опората на дните ми. Благодаря им, че ги има!“. Всяка от нейните книги е ценна със своята тематика по различен начин,но в тази необикновена „книга за обикновените хора от стария Русчук, книга за тези, които са били лишени от своя история /…/, книга в която са намерили място всички цветове на живота“, с енциклопедичния разказ за обикновените хора и историята на ежедневието им, тя като че ли е събрала цялата любов в сърцето си към Русе и русенците – бивши и настоящи, за да я предаде на най-скъпите си хора – децата и приятелите. Вероятно на това, а също и на изключително интересното съдържание на изложението се дължи големия интерес към тази книга, защото само автора на тези редове я е подарил на петима софиянци, проявили жив интерес към нея.
Съществен принос на изследването е рядко срещаната в такъв вид и обем информация за ХVІІІ и ХІХ век, и почти неизвестна за ХV-ХVІІ в., за вярванията и традициите на отделните етноси в Русчук през този близо петвековен период. Бакърджиева увлекателно проследява дългият път на човека от раждането му до смъртта, с акценти върху детството, училищната възраст, младостта, любовта, брака, развода (къде може да се прочете за тези неща не само за Русе, но и за страната през ХV-ХVІІІ век, наричан тъмния период в българската история, поради недостатъчната му проученост?). В специалните части, озаглавени “Нещата от живота”, „С ритъма на времето“, „Модерното време“, са разгледани храненето, облеклото, здравето, бедствията и природните явления, времето за труд и отдих, градските събития, пороците, престъпления и наказания и др.
(Следва)

доц. Атанас Колев

Публикувано в бр. 6 от 2017 г.

Оставете първия коментар към "Историята на Русе в книгите на Теодора Бакърджиева – 3"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*