Ялчън Расим: Покрай мен падаха сгради, имаше забити в земята цистерни, усукани релси, дим, пламъци…

Директорът на ОД на МВР – Шумен ст. комисар Ялчън Расим:

Истинската награда за мен е, че хората ме познават, благодарят ми, прегръщат ме, плачат
6-br– Г-н Расим, бих искала да си поговорим за Хитрино и по-конкретно за деня на огнения ад- 10 декември миналата година. Как научихте за инцидента и какви бяха първите Ви действия?

– 10 декември. Тази дата сигурно никога няма да я забравя. Тя остана в моята памет като една много специална дата. Сутринта преди 6 часа ми звънна дежурният по дирекция и ми съобщи за трагедията, която е станала в Хитрино. Първоначално сигналът беше, че има някаква катастрофа на влак, но никой нямаше по-подробна информация. Веднага тръгнах за Хитрино. Бях един от първите след първите огнеборци, които вече бяха пристигнали. Малко след 6 часа вече бях на терен, тогава докладвах и на ръководството в София, че се намирам на местопроизшествието. Ситуацията беше страшна. Покрай мен падаха сгради, горяха. Имаше забити в земята цистерни, усукани релси, дим, пламъци. Пожарникарите обливаха цистерните…едва ли в България се е случвал такъв инцидент! cvetni 5 brСъздадох необходимата организация. Постоянно поддържахме връзка с началника на Районното управление, с началника на участъка, който беше в Хитрино. Първоначално отцепихме района в един по-малък периметър. Нашите колеги участваха в спасяването на пострадалите. Заедно с пожарникарите измъкваха хора под руините. Цареше суматоха. Тичаха хора, граждани идваха при мен, казваха: в тази къща недейте да търсите, никой не живее, в онази къща живеят двама души, в другата живеят четирима души. Насочваха ни, помагаха, като ни ориентираха къде да търсим и какво да правим. Вложихме доста сили и средства. Вдигнах накрак целия наличен състав на Районното управление в Шумен да дойде на място. Впоследствие след няколко часа, когато се взе решение от Кризисния щаб да се направи пълна евакуация на населеното място, ни бяха необходими още повече хора. Ходехме от къща на къща и молехме хората да напуснат домовете си. В късния следобед селото беше празно. Аз вече осъзнавах какво следва оттук нататък. Dron cisterni1Не мога да коментирам действията на пожарникарите, тяхната работа, но знаех какво чака полицията. Създадохме контролно-пропускателни пунктове на всички входно-изходни артерии на село Хитрино, включително и на черните пътища. Имахме изградени 9 КПП-та, паралелно с това имахме много други сили и средства, разположени в нивите покрай селото. Защото сами си представяте как в едно село над 700 жители ги няма, домовете са празни. Врати няма, прозорци няма. Всеки има в къщите си пари, ценности, животни. Напълно осъзнавах, че това имущество трябва да се опази, докато тече цялата спасителна операция.
HITRINO VZRIV1– Успяхте, опазихте селото. Няма сигнали за липсващи пари и вещи. Дори пристигна благодарствено писмо от жител на Хитрино за добре свършената работа на полицаите…
– Да, наистина. Искам да благодаря на всички мои колеги, не само от Областната дирекция на МВР-Шумен, но и на всички тези, които ми бяха предадени от съседни дирекции и жандармерия, че всеки си свърши добре работата и наистина, повярвайте ми, няма нито един заведен сигнал за този период в с. Хитрино за изчезнало някакво имущество. Наистина успяхме.
– Как ставаше храненето на животните?
HITRINO VZRIV2– Животните бяха голям проблем. Като човек, който живее в региона,напълно познавам каква е обстановката. Бяхме създали стройна организация. В различни часове, според ситуацията долу, на мястото на инцидента, където работеха пожарникарите, правехме „прозорец“ от два часа всеки ден и контролирано, с наши полицейски автомобили, извозвахме граждани до самия адрес. Изчаквахме там да си нахранят животните, да си види покъщнината и по-най-бързия начин ги извеждахме извън населеното място. И така с всеки един гражданин, всеки ден беше тази процедура – контролирано влизане и контролирано излизане от селото. Вечерите използвахме термокамери за нощно виждане. Мисля, че се справихме.
HITRINO VZRIV3– Чисто в личен план: как преживяхте този ад там? Как Ви се отрази?
– 10 декември е рожденият ден на съпругата ми. Не можах да го отпразнувам. Лично за работата съм човек на предизвикателствата и според мен има работа, която трябва да се свърши. В личен план беше много тежко. Опасност имаше от първия до последния ден. Опасността си беше там. И сега духом съм там, в Хитрино. Може би Хитрино беше един преломен момент в мен. Ще го помня цял живот.
– Бяхте награден с медал за висок професионализъм лично от министъра на вътрешните работи Румяна Бъчварова. Как приемате тази награда?
HITRINO VZRIV4– Да, бях награден. Благодаря за наградата, но истинската награда е съвсем друга. Когато отивам в Хитрино и като се срещам с хората, те ме познават. Някои идват при мен и се здрависват, благодарят. Други ме прегръщат, трети плачат. За мен наградата беше в деня, когато разрешихме на хората да се приберат по домовете си и когато Вашите колеги взимаха интервюта от отделни лица, всеки казваше: Да, прибрах се вкъщи, всичко ми е тук. Надениците ми са тук, парите ми са тук, животните ми са тук. Това беше истинската награда за мен.
Лилия ВЪЛКОВА

Снимки: Николай НИКОЛОВ

Оставете първия коментар към "Ялчън Расим: Покрай мен падаха сгради, имаше забити в земята цистерни, усукани релси, дим, пламъци…"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*