В търсене на Рая открих село Смилян и пещерата Галубовица

Село Смилян, Община Смолян

Едрият пъстър боб, мекият диалект, чара на ниските хребети не са единствените привлектелни неща там

Смилянският боб расте на високо, цъфти в ярки цветове и обича много водата

Смилянският боб расте на високо, цъфти в ярки цветове и обича много водата

Ако ме попитате кое място в България смятам за най-близко до рая, веднага ще ви кажа, че това е районът на Родопите около град Смолян, още по-точно село Смилян и съседните около него села. Не че в другите планини няма интересни и вълнуващи места, не че обичам на „Странджа баир гората”, но честото ходене в Родопите, ме кара да я чувства близка и родна, скъпа и вълнуваща. Преди да видя село Смилян, знаех само, че там е царството на най-едрия боб. И, о, чудо, докато в равнината бобът беше вече узрял, хората го скубеха и простираха по шосето, за да очукат и приберат, в Смилян прочутият едър боб все още цъфтеше с прекрасни розови и алени цветове, зелен и висок до небесата.
За да стигнете до Смилян, трябва да излезете от Смолян и да поемете по пътя през село Чокманово. Селото се намира на около 15 км от областния град. То в Смилян хич и не можахме да стоим, защото в околността имаше толкова много привлекателни и забележителни места, екстремни занимания и местности за преброждане, че за първи път избрах природата пред цивилизацията.

Водно джакузи в пещерата Галубовица

Водно джакузи в пещерата Галубовица

От месните хора научихме, че съвсем наблизо до Смилян са две забележителни пещери Галубовица и Ухловица. Пътят и за двете минава през село Кошница по посока на Могилица. Напускайки Кошница, ако сте се запътили към Ухловица, отстрани на пътя вдясно се вижда беседка и табелата „Туристически маршрут Гарга дере“. Там любителите на водните екстремни удоволствия чакат водачите си, за да ги заведат до пещерата Галубовица, която е прочута с това, че в нея се разхождаш направо в течащата вода. Или развлеченията, които пещерата предлага са водно газене и возене.

Сифон

Сифон

Природата е била доста неразумна и не е сътворила пещерата в близост до асфалтовия път, затова за да я стигнеш до нея, вървиш по тясна стръмна пътечка и преминаваш въжени мостчета. Юли е, жега е, а в гората е прохладно. Реката, над която се простират мостчетата е Есенска. Маршрутът през гората е означен добре и достъпен и за тези, които могат сами да се ориентират. На такива като нас с фотоапаратите, им трябват водачи, ако не за друго, да им викат: „Внимавай!” на всяко ахкане и щракане.
Пещерата Галубовица, всъщност е система от четири пещери, тази, в която водят туристите, за да се возят на лодки се казва Галубовица 2. Водачите, умни младежи, обясняват подробно за генетични и морфоложки свързвания, но аз много не запомних. Най-общото, което съхраних в паметта си бе, че Галубовица 1 е малка пещера, всъщност карстов извор, от който извират водите на Галубовица 2. Галубовица 2 е предимно за по-подготвени туристи, но спелеолозите са разработили маршрут и возят в лодките и такива любители на екстремни приключения като нас, защото се нуждаят от средства, с които да продължат да изследват пещерната система. Лично аз не видях нищо сложно в маршрута, освен дето непрекъснато газиш една вода, която е доста студена дори през гумения гащиризон и ботуши. Галубовица 3 се намира над водната Галубовица 2 и там любители не пускат срещу никакви пари. Галубовица 4 е наклонена проходна пещера, дълга около 50 м и не разполага с пещерни образувания.

По тази пътека се разхождат туристите

По тази пътека се разхождат туристите

Подготвени и неподготвени еднакво се екипираме: найлонови торбички на краката, под тях чифт вълнени чорапи, гумен гащиризон, който завършваше с гумени ботуши, дебели непромокаеми якета, спасителни жилетки и челници. Светлината се изгубва веднага след като човек влезе в пещерата, затова челници носят всички. Екипировката помага да не ти е студено. Температурата е постоянна – 10-11 градуса целогодишно. Тръгваш по водния маршрут, т.е. започва газенето във водата и обясненията: „Гледай на ляво, гледай на дясно!”, като навсякъде, където ходиш, за да събираш знания.
Най-любопитният момент е този, когато се озовахме на нещо като бряг на малко езеро. Оказа се, че оттук – нататък не може да се гази във водата, а водният сифон трябва да се премине с лодка. Всеки турист старателно се превозва от водачите, затова и групите са малки по 4 – 5 човека. След кратко плаване в абсолютна тъмнина и близко надвесени скали, се стига до отсрещния бряг. В лодката и туристът, и водачът лежат така, че лицата на единият се намират до разкрачените крака на другия, дори лампите на челниците се обръщат настрани, толкова наблизо до водното езеро е скалата. Дълбоко е, на места е до около 3 метра. „Бая плаване падна!” – си мислят хора като мен, но всъщност то не трая повече от 2-3 минути за всеки.
От забележителностите запомних едно „джакузи” във водния поток. Водата клокочеше, заради специфичния наклон, пълнеше въпросното корито и наистина създаваше усещането, че това е естествено, но доста студено джакузи.
Маршрутът на газенето и зяпането на ляво и на дясно свършва в края на друг воден сифон, който обаче не е достъпен за такива баш зяпачи като нас. Преминават го само водолази, добре подготвени, екипирани и обучени да познават водните бездни, особено пещерните.
Галубовица е може би една от малкото пещери, в които се връщаш към изхода по същия маршрут, по който си дошъл. Излязъл на дневна светлина, усещаш отново щедрите лъчи на слънцето и тъгуваш за прохладата на пещерата.
Следва
Цветелина ГЕОРГИЕВА

Фоторазказ за пещерна система Галубовица.

0102

Гарга дере

Гарга дере

040506

Галубовица 3

Галубовица 3

Маршрутът е добре означен с табели

Маршрутът е добре означен с табели

Предверието на Галубовица 2, всеки посетител облича такъв водонепромокаем гащеризон

Предверието на Галубовица 2, всеки посетител облича такъв водонепромокаем гащиризон

011

Всички пътеки са стръмни и тесни

Всички пътеки са стръмни и тесни

Слизането от Галубовица до пътя може да стане бързичко с т. нар. "алпийски тролей"

Слизането от Галубовица до пътя може да стане бързичко с т. нар. „алпийски тролей“

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*