Целебната вода е част от магията на Вършец

Алеята на влюбените - по нея са разположени чинари, някои от които на повече от 100 години

Значим е приносът над-р Дамян Иванов – първия балнеолог у нас с европейско образование

Вършец - Общински музей

Вършец – Общински музей

Вършец е град, разположен в крепостите навръх Тодорини кулив Северния Балкан, в приказните долини на река Ботуня. Той е курорт от 1850 г. и национален курорт от 1950 г. До Вършец се стига лесно и бързо по шосейния път през град Нови Искър – Своге до Вършец. Пътищата са поддържани и леснодостъпни.През 1910 г. във Вършец отваря врати първата минерална баня в България, днес наричана Старата минерална баня. Изградена е по подобие на баните в Баден-Баден. Новата минерална баня в града се намира до старата и е открита през 1930 г., като е действаща и до днес. По пътя за двете бани се намира и старата чешма, изградена през 1934 г., като температурата на минералната вода, която тече по нея, е 37°С.Липсата на варовик във водата на Вършец я прави една от най-меките в България. Минералната вода във Вършец лекува заболявания на нервната и сърдечно-съдовата система и на опорно-двигателния апарат. Чистият въздух и лековитата вода влияят добре и на болести на стомашно-чревния тракт, на отделителната система, при проблеми с очите и кожата и др.

Вършец - фонтана

Вършец – фонтана

За съжаление, няма точни данни и за това откога е станала известна лечебната сила на изворите. Единствено сведение от стари хора е разказът на местния жител Димитър Лучков. Същият през 1848 г. паднал от дърво и получил натъртвания, които го измъчвали дълго време. Макар че бил лекуван от известния в тогавашното време берковски лекар Наум евреина, повече от един месец той останал на легло. Събрали се старейшините и решили да изкопаят и изчистят топлия гьол и скришом, предимно нощем да потапят болния. След 15-20 къпания той започнал да ходи. Все пак селяните решили да не разгласяват случая. Затова изворът бил затрупан с пръст и камъни.Така изминали 10-12 години, докато през 1860 г. врачанският първенец Христо Савов, страдащ от ревматизъм и движещ се с патерици, научил за излекуването. Той дошъл във Вършец, разпоредил да се изчисти изворът и започнал да се къпе в него. След 20-25 къпания Савов хвърлил патериците. От признателност за изцелението си наградил щедро черквата и заповядал при извора да се постави икона и да се назначат двама старци да прибират лептата, която къпещите се ще дават. На тръгване Савов посъветвал старейшините да не крият извора, а да го почистят и пригодят за къпане, като позволят използванeто му от всички нуждаещи се независимо от вяра и народност.След като си отишъл, Савов разгласил в турските вестници за лековития извор. От това време започнало използването му. Посетителите непрестанно се увеличавали. От 1864-1879 г. черквата давала баните под наем.Като пръв наемател се явил местният предприемач Илия Попов, който плащал на черквата наем по една кесия пари (500 гроша), за да подобри използването на баните. Попов издигнал над извора колиба, покрита с шума, която да запазва къпещите се от слънцето и от хорските погледи. Същият построил близо до банята и една друга колиба от шума, където продавал напитки и закуски.

Новата минерална баня

Новата минерална баня

Известността на баните започнала да расте. Мълвата за тях достигнала до Мидхатпаша, валия на Дунавския вилает. С комисия, в която влизали и лекари, през 1868 г. дошъл във Вършец, за да види изворите и евентуално да ги отчужди в полза на държавата. Пашата обещал да ги остави на черквата, но настоял да се построи за извора прилична сграда и да се взема такса за къпане. До 1878 г. баните представлявали блато, което селяните почиствали само през пролетта. Чак към края на 1879 г. за първи път било построено малко здание с три отделения, с изсечени в ронливата скала басейни.За развитието на Вършец като балнеокурорт основно значение има дейността на д-р Дамян Иванов (1874 г. – 1959 г.) – първия балнеолог в България с европейско образование.

Паметника на д-р Дамян Иванов - в градината на Вършец

Паметника на д-р Дамян Иванов – в градината на Вършец

Вършец е известен и с красивия си парк, който е вторият по големина изкуствен парк в България след Борисовата градина в София, с площ от 800 дка. Той се слива със Слънчевата градина, изградена през 1934 г. Името на градината идва от алеите, които са под формата на лъчи, изградени от специален камък, който отразява слънчевата светлина.През 30-те години на ХХ в. Вършец е популярен курорт сред творческия и политическия елит на България. Банското казино, което е разположено в центъра на Вършец, до старата и новата баня, е построено през 1924 г. Преди Втората световна война тук са се забавлявали богати българи и чужденци. Наричат го още „Царското казино”, защото е било посещавано и от принц Кирил (1895 г. – 1945 г.). За момента казиното, както и Старата баня, могат да бъдат разгледани само отвън.
(Следва)
Йордан МИНЧЕВ

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*