Ледени въздишки – разказ от Lady Pol the Beloved

Lady Pol the Beloved - сн.: Атанас Великов

Lady Pol the Beloved е псевдоним на Полина Лъвчиева  – фентъзи писателка от Русе. Тя

Lady Pol the Beloved - сн.: Камелия Атанасова

Lady Pol the Beloved – сн.: Камелия Атанасова

създава разказите си в добре известния фентъзи стил, но ги определя по-скоро като фентъзи приказки.
Родена и учила в Русе, Lady Pol е възпитаничка на РУ „Ангел Кънчев”, Юридически факултет, и работи в сферата на търговското и авторското право. В родния град е известна и като основател и президент на Клуб „Мечтание” – неправителствена организация, подпомагаща артисти, музиканти и талантливи деца.
Официалният ѝ дебют като писател е през 2012 в сп. „Дракус” с приказката „Прероден”.
Следващата година (2013) излиза първата ѝ книга „Фентъзи приказки”. Съдържа 7 фентъзи разказа на български и английски език. През януари 2015 официално обявява, че първият тираж на книгата е изчерпан. Тя се продаде в 15 държави по целия свят – България, Великобритания, Канада, САЩ, Германия, Австралия и др.
През 2013 г. Lady Pol е поканена да участва в „Мечове в града”, а през 2014 г. – в „Мечове в морето”.
През 2014 е номинирана за Българския еврокон и намира място сред Топ 16 на българските фентъзи писатели.
През 2015 заедно с Claymore (симфоник прогресив блек метъл) от Русе създава експерименталното шоу Between Two Worlds (Между два свята). То съчетава на сцена метъл музика и фентъзи, показвайки на ъндърграунд почитателите, че този тип музика и поезията могат да се представят съвместно като едно изкуство.
Проектът „Между два свята” се превръща в европейско турне с Клеймор. Лейди Пол и Клеймор са номинирани за лица на Русе и посланици на градската култура наред с други известни русенски артисти. Номинирани и подкрепени са от Общинска фондация „Русе – град на свободния дух” и подкрепени от Община Русе.
През 2015 Lady Pol представя втората си книга My Other Face… and more. Книгата е представена и промотирана по време на шоутата в Between Two Worlds. Турнето обхваща 6 държави и 13 шоута по нов, нетрадиционен начин. Книгата съдържа разкази и поеми, както и думите, които авторката изрича по време на живите шоута на турнето. Тя е издадена само на английски език, като българската версия е предвидена за късната 2016.
Псевдонимът ѝ е даден от почитатели през 2009 и тя приема да го използва и носи с чест.
Авторката е позната още като модел и текстописец. My Other Face е оригинална песен на Цена Керчева-Крис, с текст на Lady Pol, изпълнена през 2015 г., в Седмицата на Nightwhish в Китее, Финландия, където почитатели и артисти показват изкуството си и се срещат с членовете на група Nightwhish.

От 2016 г. Полина Лъвчиева е секретар на Дамски писателски клуб „Фортуна“.

Ледени въздишки

На Сим

„Още малко остана…”, Роузи потръпна, размърда пръсти и се наведе. Духна няколко пъти, за да ги постопли и хвана иглата.
Викаха ѝ Мишката. Тя не се обиждаше. С усмивка подминаваше подигравките в ателието. Дребна, с рано изгърбена снага и благи сиви очи, Роузи не бе от момичетата, които привличаха внимание. Все пак господата, придружаващи красивите дами в модното ателие винаги бяха основна тема на другите шивачки. Скупчваха се зад завесата, отделяща работилницата от приемната, ахкаха и се кискаха тихо в шепи. А Роузи, наведена над поредната поръчка, бодеше бод след бод.
Живееше на таванската стаичка над ателието. Рано остана сама с единствена роднина някаква далечна леля, стара мома, която я продаде на мадам Барбара, собственичката на ателието.
– Така ще научи занаят. – Каза моделиерката, хвана я за ръката и я въведе в света на красивите рокли, прекрасните дантели и трептящите ефирни коприни.
И Роузи научи занаята. Ателието на мадам Барбара се прочу, а Роузи продължаваше да боде търпеливо и прецизно.
Малкото прозорче на таванската стая бе единственият ѝ досег с външния свят. Вечер, когато всички отдавна си бяха тръгнали, Роузи гледаше към нощното небе и мечтаеше. Говореше на звездите и пееше на луната. Обичаше тези самотни моменти. Наричаше ги свои. Любопитно надничаше надолу към глъчката по улиците и с усмивка наблюдаваше как развеселени господа закачаха леките момичета и се клатушкаха с песен към каретите. Рядко излизаше, скромна и свита, боеше се от хората. Светът бе твърде голям и груб за малката мишка. Единствената ѝ любов бе шиенето, а утеха ѝ носеше възторга в очите на клиентите.
„Още малко… още няколко шева и остават перлените копчета…”. Пръстите я боляха, а очите й пареха от умора.
Такава люта зима отдавна не бе имало. Започна кротко с тих хрупкав сняг. После обърна на сух студ, който скова града и прибра хората на топло пред огнищата. Не мина и седмица, и отново заваля. Този път виелицата навън бушуваше с неземни сили, сякаш зимата си отмъщаваше и изливаше целия си гняв над земята. Вятърът поднови блъскането си по стените. Студът нахлуваше през всички процепи. Прозорчето ѝ бе обрамчено с красиви ледени плетеници. Роузи унесено прокарваше иглата по бялата коприна и внимателно придърпваше свилените конци. Завърши подгъва и отстъпи.
В средата на малката стаичка, осветен от няколко свещи, стоеше манекен с красива рокля. Лунните лъчи се промъкваха покрай беса навън и падаха върху нея. Нежна бяла коприна обгръщаше манекена и се спускаше на меки вълни. Тънките стени не спираха студения вятър и при по-силните му пориви коприната трептеше като жива.
Високите маншети и яката от брюкселска дантела придаваха царственост на роклята. Роузи свали ръкавиците си и с любовна ласка погали диплите. Изтупа невидимите прашинки от шлейфа. Работата вървеше бавно, защото девойката се притесняваше за скъпия плат. Шиеше с бели ръкавици, за да не оставят пръстите ѝ следи по нежната коприна. Не смееше да запали огън в малката стая, за да не изцапа със сажди красотата пред себе си. С усилие и много настояване бе измолила сама да ушие роклята. Тук, скрита от очите на момичетата можеше да работи и да мечтае.
„Ще бъде съвършена… Лейди Елмира ще бъде най-красивата булка на най-светското събитие за годината.”, помисли си Роузи. „Жалко, че няма да мога да я видя…”
Притвори очи и въздъхна замечтано. С нейната въздишка в стаичката сякаш и вятърът също въздъхна. Пламъкът на една от свещите се залюля и угасна. Нов по-силен повей на леденият вятър загаси и другите свещи. Студът пропълзя по нозете на девойката и тя потръпна.
– Ех, и на лунна светлина мога да довърша… – прошепна Роузи и приготви перлите.
Вятърът отново заблъска, в стаята се завъртяха снежинки и заблестяха в сумрака. Нова въздишка се отрони във въздуха. Роузи се огледа. Снежинките, завихрени от невидима сила танцуваха и оформяха силует. Грациозният силует на жена.
sim– Много е красива… подари ми роклята, Роузи… – Силуетът се раздвижи и пред смаяната девойка боси нозе пристъпиха бавно в огрятото от лунните лъчи място.
Дивна красавица с неземни очи, обгърната само от дългите си бели коси. Фини пръсти на бледа ръка се протегнаха към роклята и я погалиха.
– Дай ми роклята, мила… Ще ти дам в замяна дар от моя свят…
– Не е завършена… – успя да прошепне Роузи. – има още работа по нея… – момичето потръпна. От голата красавица лъхаше смразяващ студ. – Как влезе… коя си ти?
– Не ме ли позна? Аз съм твоята душа, твоята мечта… облечи ме… довърши роклята… – продума хубавицата и въздъхна. С въздишката ѝ по стените пропълзя лед.
Роузи потри длани една в друга, за да раздвижи кръвта си, потропа на едно място с вкочанените си крака и хвана иглата. Студените ѝ пръсти разпиляха няколко перли по пода, но малката шивачка търпеливо се наведе и ги събра една по една. Въздъхна и се зае с бодовете.
– Ах, – въздъхна ледената красавица – как ще ме обгръща нежната коприна, как ще танцувам вихрено. Колко е ефирна, колко съвършена… Ще танцувам вихрения танц на любовта в силните ръце на моя мил. Прегръдки ще ме опиват, устни ще ме целуват страстно и ще топят леда на сърцето ми.
С всяка дума на хубавицата в стаята ставаше все по-студено и по-студено. Ледът пълзеше по пода и приближаваше. Роклята трептеше от въздишките, а Роузи бодеше с по-бързи движения. Ето, довършваше вече. Снежинките се завихриха и се посипаха върху коприната. Красавицата запя нежна песен за любов.
Ето, още малко, още една перла… още една. Пръстите се свиваха безчувствени. Очите примигваха замъглени. Гърбът болеше схванат. Устните се отваряха посинели от студ.
– Ах, где е моя мил, ела и ме вземи…
Снежинките се вплитаха в копринените нишки, а дантелата искреше. Ледът достигна крайчето на шлейфа и колебливо докосна ръба. Роузи пое дъх и подухна ръцете си в последен опит да се стопли. С треперещи пръсти взе последната перла и се протегна…
На сутринта ателието не отвори навреме.
Намериха Роузи свита на земята, сред иглите си и с посипани по пода конци и перли.
Замръзнала.
А роклята я нямаше.

Оставете първия коментар към "Ледени въздишки – разказ от Lady Pol the Beloved"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*