Триград и „Дяволското гърло“ – разходка към мита за ада

Триградското ждрело

Орфическите мистерии в последната събота и неделя на юли събират хора от много страни

Триградска река

Триградска река

Триградското ждрело и пещерата „Дяволското гърло“ са често посещаван маршрут в Родопите. За „Дяволското гърло“ и преди, и сега са се разказвали легенди. Тя не блести с изящни скални образувания, но привлича и омагьосва хората с възможността да се докоснат до стихията на водата и тайнството на подземния свят.
Входът на пещерата наподобява дяволска глава. В гърлото й се слиза по стръмно нанадолнище, чува се ревът на гърмящ водопад, тъмнината и дълбочината на пещерата са ужасяващи въпреки туристическите удобства като стълбища, парапети и осветление. Тази привлекателна ужасяващост хилядолетия подхранва човешкото въображение и поражда множество легенди. И, разбира се, пътят към ада е много привлекателен за живите. Те с удоволствие слизат внимателно в преизподнята и с пъшкане и мъка се изкачват по стълбите към света на живите, удовлетворени, че поне за малко са пребивавали в Ада. Съвременните Орфей и Евридика не пропускат да се държат за ръце, за да не се загубят в тъмното.
Най-популярното предание е, че Орфей избрал пътя през „Дяволското гърло“, за да стигне в подземното царство на Хадес и да изведе любимата си жена. Защо тракийският жрец е избрал този маршрут, не знам. Тогава той не е бил туристическа дестинация, затова предполагам, че е заради красотата и магическата привлекателност на пещерата.

Пътят към ада

Пътят към ада

Водите на Триградската река се „изливат” в Гърлото от височина 42 метра, като формират най-високия подземен водопад на Балканския полуостров. Бучащата зала носи името си от оглушителния грохот на падащата вода. Огромна е – втората по големина пещерна зала в България.
Най-любопитната история, която местните разказват на туристите, е, че водите на реката се губят в сифон. Дължината му е повече от 150 м, а след него по 60-метровата галерия подземната река напуска пещерата и излиза отново на повърхността през друга пещера. Местните пускали дървени трупи, боядисвали водите на реката, за да проследят пътя й в подземните бездни, но всички опити са оставали неуспешни. Трупите изчезвали безследно и никога не изплували, а това подхранвало въображението и затвърждавало представата, че тук наистина е входът към ада. Опитите с оцветителите показвали, че боядисаната вода изминавала краткото разстояние от единия до другия отвор за час и половина. За съжаление, „Дяволското гърло“ взело и своите жертви, двама млади водолази, които смело се спуснали в зловещите й води, не изплували никога повече. Не открили дори труповете им, разказват местните.

Маршрут за туристи по пътя към ада

Маршрут за туристи по пътя към ада

До „Дяволското гърло“ се достига след изминаването на седем километра сред величествени гледки на Триградското ждрело. Проломът е издълбан от едноименната река в продължение на милиони години. Обявен е за защитена местност още през 1963 г.
На места разстоянието между двата склона е 300 м, но в същинската част на ждрелото те са само на 100 м един от друг. От западната страна височината на отвесните скали е 180 м, а от източната достигат до 300 – 350 м. Тези огромни размери го поставят на трето място по големина в България.
Местните хора в село Триград ежегодно правят Орфически мистерии – туристическо изкушение за млади и стари с традиициите, културата и бита на родопчани. По време на мистериите в Триград идват гости от много страни, разположени на различни континенти. В последния петък на юли там се събират рокери и рокаджии, планинари и ездачи на коне, търсачи на силни емоции. В ранните зори на следващото утро гостите колективно пият мурсалски чай. В съботния ден в селото се възстановява „Поене /напяване/ на китки”, в което участват всички поколения жени. Привечер то се оглася от хлопки и чанове, прииждат кукери, водени от глашатаи. Местни и гости поемат към „Дяволското гърло“, но по пътя спират при голям огън, за да може множеството да бъде въведено в тайнството на Орфическите мистерии.

Все пак се върнахме в белия свят

Все пак се върнахме в белия свят

Извършва се жертвоприношение, а челата на гостите се мацват ритуално с жертвената кръв. Присъстващите участват и в тайнството на евхаристията – отпиване на вино, кръвта на Дионис, и кусване на хляб – тялото на Бакх /Дионис/. Идва ред на нестинарите. Те изпълняват своя огнен танц под звуците на гайда и тъпан. На финала от „Дяволското гърло“ (Ада) се извежда Евридика, с която Орфей повторно се разделя.
Така хилядолетия история, тайнства и легенди са се превърнали в туристическо забавление. Не мога да кажа дали оценявам това като добро или като не дотам добро, но знам, че със сигурност в тези дни планината оживява, без пребиваването на многото хора да смути вечността на планинските хребети, разломи, буйни води и вековни дървета.

Оставете първия коментар към "Триград и „Дяволското гърло“ – разходка към мита за ада"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*