Личната трагедия на едно момче от Хитрино

Пораженията след огнения ад

Георги Марков: Бях на границата. Можех да си отида всеки един момент, но оживях и сега гледам напред

Георги Марков

Георги Марков

За първи път след трагедията на 10 декември 28-годишният Георги пристигна в родното си село Хитрино. Хората искрено се радват, че го виждат. Прегръщат го и плачат.
Леля Павлинка не крие сълзите си от радост. „Радвам се, че вече е добре. Той много ми помагаше. Цепеше ми дърва, много добро момче е. Ние сме от едно село. Като мой го чувствам“, трие сълзите си жената и милва Георги по ръката. „Добре съм, сега съм добре“, успокоява възрастната жена той. Тя го разпитва за състоянието му.

Пораженията след огнения ад

Пораженията след огнения ад

Левият му крак е пристегнат в голяма шина. Счупен е на няколко места. Направени са му три операции. Предстоят още. Но той върви. Не го свърта на едно място.
От радост плаче и приятелката на майка му Гинка. Разказва, че лично го повикала в пункта на БЧК в Хитрино, защото младият мъж нямал дрехи. Едва му намерили едно тъничко яке, нямало по-дебело, което да го топли в студените зимни дни. Той е облечен в провиснал стар анцуг и пуловер, които видимо не са негов размер. „Едно зимно яке му трябва, дънки, някакви блузи, млад човек е“, плаче и Гинка. Но и тя ридае от радост, че е оживял. Че го вижда отново, след дългата му борба за живот.

От къщата на Георги е останало само това

От къщата на Георги е останало само това

Георги оцелял по чудо в страшния ад след влаковата катастрофа. Мощната взривна вълна буквално срутила цялата им къща отгоре им, докато спели призори. „Събудих се от страшна болка в крака и от трясъка на падащата къща върху мен. Много се мъчих и успях да изпълзя сам навън. След малко чух спасителите. Казах им – извадете майка ми и брат ми, те са отдолу под тухлите, и те извадиха и тях. Майка ми остана 6 дни в болница с леки наранявания, а брат ми се отърва невредим по чудо. Аз като се качих в линейката, повече нямам спомен от тогава. Един месец съм бил в кома и сега един месец още се възстановявам. Цялата ми глава е зашита, зъбите ми са избити, кракът ми е счупен, ама някак си ми се размина“, разказва за страшния момент младият мъж. kyshta01Скоро излязъл от болницата. Няма никакви дрехи или принадлежности, защото всичко останало под руините на сринатата до основи къща от адския взрив. Затова дошъл за помощ в пункта на Българския червен кръст в Хитрино.

От къщата на Георги е останало само товаМного неща ми приготвиха. Дрехи за мен и майка, кухненска посуда, перилни и миещи препарати и храна и всичко, много работи ще ни дадат като дарение и съм много доволен“, споделя Гошо, както го наричат в селото. Сега живее с майка си в дома на приятел на брат му в шуменското село Дибич, защото вече си нямат свой дом. Не плащат наем, човекът ги подслонил. „Къщата е хубава, чиста, светла, но ще съм много доволен по-скоро да ни се построи къща, да се върна тук, в Хитрино, в родното ми село“, споделя Георги, категоричен, че нищо друго не му трябва. После с неудобство признава, че всъщност с майка си имат нужда от храна – „каквото и да е, само да можем да се храним“. Благодари на всички, които са му помогнали. В това число и на колегите на брат си от „Икономическа полиция“ при ОД на МВР – Шумен, които събрали средства, за да подпомогнат пострадалото семейство.Георги е получил около 4000 лева обезщетение и ще трябва да живее с тях поне година, тъй като дълго няма да може да работи и да припечелва.
Преди нещастието не е работил на трудов договор и няма как да получава болнични. Работел на частно в селото като строител. Също режел и цепел дърва. Сега останал и без инструментите си, така че ръцете му съвсем са вързани. Предстоят му и още операции, но не се отчайва. „Ох, какво да ви кажа, не знам вече. Преживях голяма трагедия. Бях на границата. Можех да си отида всеки един момент, но оживях и сега гледам напред“.
Снимки: Николай НИКОЛОВ

Оставете първия коментар към "Личната трагедия на едно момче от Хитрино"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*