Историята на Русе в книгите на Теодора Бакърджиева – 2

Теодора Бакърджиева

32 години от живота си посвещава на историческата наука визследване на „русенските потайности“

Продължава отhttp://forum-sever.com/2017/01/23/

1През 1999 г. тя публикува, в съавторство със С. Йорданов, втората си книга „Подбрани извори за историята на Русе и Русенския край (ІІ-ХІХ в.)“ том 1 (и единствен засега) на „Библиотека извори“ на РИМ – Русе, посветен на 95-ата годишнина на музея.Малкото томче съдържа цели и извадки от 193 документа, разпределени в няколко раздела: І. Русенският край през античността и средните векове; ІІ. Сведения за Русенския край в хроники, пътеписи и спомени (ХV-ХІХ в.); ІІІ. Сведения за демографското и социално-икономическото развитие на Русенския край (ХV-ХІХ в.); ІV. Борби за духовно самоопределение и самостоятелна българска църква. Просветна дейност; V. Русенският край в национално-освободителните борби; VІ. Руско-турските войни и Русенския край; VІІ. Приложения. Този ценен набор от важни за историята на Русе и окръга документи изигра съществена роля за прецизирането на основни моменти в русенската история през първите години от появата си, но вече се чувства остра необходимост от следващия том на заявената „Библиотека извори“, за да продължат да се заличават белите петна в русенската история.
2Третата книга, също в съавторство със С. Йорданов, е „Русе. Пространство и история (края на XIV в.- 70-те год. на XIX в.). Градоустройство. Инфраструктура. Обекти.“, в която е направено, единственото засега обстойно описание на Русчук от края на XIV в. до края на 70-те години на XIX в., като хронологично е проследено териториалното и устройственото развитие на града, конкретизирани са главните характеристики на основните съществували и малкото запазени досега селищни обекти.
Монографията има две важни достойнства, които я отличават от останалите исторически трудове за Русе. Първото е, че тя е съществен опит за осветяване на т.нар. „тъмни“ векове в българската, респективно русенската, история (ХV-ХVІІІ), които остават все още недостатъчно проучени от историците, затруднени от недостатъчен изворов материал, защото над 80% от запазените документи за този период са на турски език. Второто се състои във възприетия комплексен подход за разкриване развитието на Русе през Османскияпериод, даващ възможност за документално реконструиране настроителния, градоустройствения, военно-фортификационния,религиознияи културен облик на Русчук. Използваният голям обем разнообразни източници, катосведения на пътешественици, архивни документи, каменни и други надписи, графични и фото изображения, множество карти позволява на авторите да възстановят фортификационната система на русенската крепост, с нейните 32 военни обекта и 34 укрепени форта, с акцент върху стратегическото значение на града в укрепения четириъгълник Русе – Силистра – Варна – Шумен.
Значителен принос в русенската история е описанието на всички храмове през тези векове: православни, мюсюлмански, католически, синагоги и др., очертаващи космополитния характер на Русе, с цялото му многообразие, както и разкриването на значението на Русчук като административен, военен, икономически и културен център в Османската империя, наложило избора му за столица на обширния Дунавски вилает (1864-1878). Богатата пъстрота на русенското население е разкрита чрез множество данни за учебните, културно-просветните институции, книжовното дело, здравеопазването, благоустройството, отдиха и развлеченията в града, което придава енциклопедичен характер на монографията.
3Изследването е с принос, както за проучването на миналото на Русе, така и в общонационален план, с изясняването на пътяна превръщане намалкото средновековно селище на брега на Дунава в добре уреден ориенталски град с три болници, с административно, търговско и гражданско съдилища, оказало влияние върху водещото развитие на Русе и след Освобождението.Малко са градовете не само в България но и в света, които могат да се гордеят с такава богата панорама на историческо битие през тези векове. Този недостатъчно признат принос на русенските историци остава все още наш дълг към тях.
„Свят на мъдрост и красота. Турските имена в миналото и днес. Речник“ е четвъртата книга на Т. Бакърджиева, в която,въпреки впускането в малко чужди води,тя успява да разкрие богатството и красотата на имена на наши съграждани, които често срещаме в нашето ежедневие, без да разбираме символиката им. Появата на тези страници авторката определя, още в увода-послание „Към читателя“, като „плод на спонтанно любопитство, породило въпросите: „Коя е родината на това име?, „Какво е неговото послание“, „Как името влияе на съдбата на човека?“…„Оставих се на любопитството да ме води и в търсенето на отговорите изминах дълъг, но вълнуващ път, по който се докоснах до много красота и много мъдрост, който ме отведе в приказен свят, населен с герои, храбреци и мъдреци, с безплътни феи, нежни и целомъдрени девици, красавици, засенчващи с хубостта си блясъка на слънцето и луната. Очарованието на този свят бе толкова силно, че пожелах да го споделя с готовите да се потопят в него“. Посрещната с определен интерес, единствено тази книга има и второ издание през 2015 г.
4Дори една „странична“, на пръв поглед за неспециалиста материя, каквато са личните имена, допринася за разкриване духа на епохата, който витае над точните дати, бройки, факти, документи. Речникът на турските имена в миналото и днес, има още едно заглавие – „Свят на мъдрост и красота“. Чрез познати от ежедневието имена като Айше (жива, жизнена, със силно присъствие), Севим (любов, обич, привързаност), Айлин (лунна светлина), Адем (праотец), Осман (малкото на змей, на ламя), Синан (копие, острие)и др. съвременникът навлиза в изящната поетика на Средновековния ориент.Нежната поетика, попита от авторката, се чувства като нежен полъх в следващите й книги.
5Предложеният речник включва значението и произхода на 8600 имена, използвани от турското население у нас в миналото и днес. Въведението е композирано отувод, две кратки легенди от тюркския епос, разкриващи същността на имената, като символ на красота, мъдрост и памет във времето и едно кратко, но стойностно изследване на мюсюлманската именна система, основана на тюркската и арабската именни системи, обогатена с множество чужди заемки и заключителни думи за финал. Читателят научава интересни подробности от древните традиции за даване име на дете, как името се отъждествява с душата и че то е залог за опазване от нещастия и трудности в живота и предпоставка за развитие на положителни качества – сила, човечност, красота и др. „Заключителни(те) думи“ на предговора завършват със старата турска поговорка „Атът (хубавият кон – бел.а.) умира – подковите му остават, човек умира – името му остава“, която „напомня за огромната ни отговорност към името, което носим, защото ние с него живеем, с него оставаме в паметта на нашите деца, на близките си, в паметта на времето“ и е добър повод да се замислим сериозно какво име да дадем на детето си, преди да се спрем на някоя еднодневка от телевизионния екран.
(Следва)
доц. Атанас КОЛЕВ

Публикуван в бр. 4 от 2017 г.

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*