Да надникнем и открием приказния свят на Ломовете

Скалният мост

Ученическа експедиция до Писанец или разходка сред красотите и особеностите на родния край

„Мамула” като скулптурите „Моаи” от Великденския остров

„Мамула” като скулптурите „Моаи” от Великденския остров

По предварителна уговорка и уточнение между музея и Окръжна станция на младите агробиолози – Русе, трябваше да обиколим с техния рейс окръга, за да заснемем щърковите гнезда. Експедицията се провеждаше и под тяхна егида. А музеят не разполагаше със собствено превозно средство. За разлика от своя събрат, черния щъркел, който стриктно избягва близостта на човека, белият щъркел не гнезди извън селищата. Така той се явява истинско живо украшение на нашите селища и лесно се наблюдава и следи като добре видим показател на здрава околна среда. Която в последна сметка е и наша!
Целта на упражнението беше двояко. От една страна на практика (а тя, както се знае, е критерий на истината) да запознаем децата с биологията и ролята на белия щъркел в Природата, а от друга да свършим нашата задача по преброяването му в нашия окръг.
Защото „щъркел шарен, дългокрак” – любимецът на децата и предвестник на „пролет животворна”, се намира в незавидно положение. Цялата европейска популация поради дълбоки промени в ландшафта и земеползването, особено пък намаляване на влажните зони, е в сериозен упадък. В повечето страни броят им е спаднал до 50 %, а в някои даже е съвсем изчезнал! Затова се налага да се извършва повсеместно преброяване (днес се казва мониторинг) за да се добие представа за неблагоприятните промени в числеността и за вземане на конкретни мерки по опазване. В някои страни даже са създадени специални институции с немалък брой специалисти и голям щаб от доброволни сътрудници. Това преброяване се организира в европейски мащаб на всеки 10 години. По инициатива на видния ни учен, популяризатор и основоположник на съвременната Защита на Природата, Николай Боев (1922 – 1985) и нашата страна вече няколко пъти участва в това важно мероприятие. Да, ама не – другарките от Станцията ни уведомиха, че рейса им го били взели за други цели. Така си останахме в Писанец и със „Смените” на учениците и друга разполагаема фототехника можахме да документираме само гнездата в селото.

Голямата пещера до Писанец

Голямата пещера до Писанец

Щъркелът устройва голямото си гнездо, ползвано много години наред, винаги на високи места – стари дървета, комини, куполите на църкви, пък и на джамии, стрехи. Защото се нуждае от свободен достъп – „въздушен коридор” до гнездото. Обърнахме внимание и на „вторичните наематели” в основата на гнездото – домашното и испанско врабчета. Двата вида редовно гнездят съвместно, но кой знае защо, никога не и с полското.
По неясни все още причини от 60-те години насам, щъркелите взеха да си избират за подложка стълбовете на електроснабдителната мрежа, с което създават сериозни проблеми на енергетиците. Разрешението на проблема е да се построят нарочни подложки от винкели, с помощта на които дa се издигне гнездото над проводниците и така да се предпазят от токов удар и съответно мрежата от късо съединение. Другият „по-прост” начин е да се свали гнездото. В резултат щъркелите на следващата година с характерния си упорит гнездови консерватизъм започват да си строят ново – на същото място!
Около Писанец има цяла редица интересни природни образувания. Посетихме скалния феномен „Мамула”, оглеждащ се във водното огледало на рибарника, изграден в началото на 70-те години и съществуващ до днес. Погледнат отстрани, обаче „Мамула” напомня по-скоро на огромните скулптури „моаи” на Великденския остров. Само отпред прилича (донякъде) на царевичен кочан – мамул. В геологията такава скала се нарича „останец” – останал да стърчи по-твърд камък, отделен от основната скала в процеса на хилядолетна ерозия. Поради органичния си произход варовикът показва значителни разлика в състав и устойчивост спрямо ерозията. (Пример за това е и скалата, дала името на бившата махала Стълпище при с. Мечка, Русенско). В близост видяхме и „скалния мост”, творение на прищявката на Природата. Не е толкова впечатляващ като „Чудните мостове” в Родопите но си е „истински мост”.
В пещерата до „Мамула” местните хора, допреди да бъде обявен в 1970 Народния (сега Природен) парк „Русенски Лом”, са си пладнували и нощували овцете на селото. През пролетта на 1935 г. немският пътешественик, изследовател, събирач и писател, Герд Хайнрих, е спрял за седмица тук при обиколката си в България. Между другото отбелязва и снима тази пещера. Наблюденията и снимките са поместени в броеве на „Известията на царските природонаучни институти” под редакцията на академик д-р Иван Буреш. Аз пък използвах моите снимки при написването на „Прилепите по Ломовете”, издавани през 1998 г. с помощта на Дирекцията на Природния парк.
Пещерата според Г. Хайнрих е забележителна с голямата колония на бързолети. Те гнездят в цепнатините на тавана заедно с диви гълъби и многобройни прилепи – ръждиви вечерници. Вечерниците излизат на лов още по светло, през късния следобед, оттам и името. Заради сърповидно извитите криле и раздвоената опашка бързолетите могат да се сбъркат с лястовици. Но са по-едри, гнездят колониално, летят всякога на ята и имат друг глас. В Русе под покривите на някои сгради гнезди черният, чийто ята обикалят около високите здания с пронизителни трели „срий-срий”. По Ломовете се среща по-едрият белогръд (още алпийски) бързолет, който издава висок вик „ти-ти-ти-ти”. По стремителния си полет напомнят реактивни изтребители!
Интересни са и образувания, наречени от местните хора „вощини”. Те донякъде приличат на пчелни пити. Намират се навсякъде по Ломовете. Резултат са на комбинираното въздействие на разтвори, циркулиращи във водопропускливия варовик и на външните сили – дъжд, вятър, студ и слънце. Запечатахме ги на фотографската лента. Освен тях се запознахме и с т. нар. „полици”. Тяхния произход е малко по-различен. Долината не всякога е била толкова стръмна и дълбока. Постепенното (бавно в геологическия смисъл – значи в продължение на хилядолетия) издигане на пластовете в североизточна България не е протекло на един етап. Имало е и периоди на застой. Тогава реката е „работила” не толкова надолу, колкото настрани. Така са образувани тези, понякога наредени едно под друго, надлъжни вдлъбнатини в скалите.
Хвърлихме и едно око на останките от двете градища югоизточно от селото. Те са разположени на две плата, обиколени от завоите на Бели Лом и защитени от стръмни скали. Изоставени отдавна, зидовете и кулите са покрити от високи насипи. Само тук-там може да се намери, особено след дъжд, някое парче (чиреп) от антична и средновековна керамика.

„Долапите” за вадене на вода за градините

„Долапите” за вадене на вода за градините

Разбира се увековечихме и общи изгледи на „Чаровната долина”, както обичам да си я наричам, пък и от веселия задружен живот на експедиционерите. Дали албумът с тези снимки все още е запазен някъде?
Освен скалният мост, при Писанец над Лома се извисява шосейният мост по пътя Русе – Варна, едно внушително инженерно съоръжение. Преди пътят Русе – Разград е минавал по многобройните и твърде неудобни завои през самото село. Строен е по съвременна технология, проект на инж. Петко Петков и колектив. Същият е автор и на известния „Аспарухов мост” свързващ Варна с квартал „Аспарухово” през канала на Варненското езеро. Най-напред се издигат бетонни стълбове. На тях след това лягат греди от предварително напрегнат стоманобетон. Те носят пътното платно. Виадуктът при Писанец има 11 отвора, дълъг е общо 382 м и се издига 72 м над нивото на Бели Лом. Строителните работи продължиха от 1972 до 1974. По същата технология е строен и гредовият мост над Лома до Русе, а също тези по автомагистралата „Хемус” и „Витиня” и другаде.
В миналото към Дома на учителя – Русе беше организиран Клуб на кинолюбителя, предтеча на днешното „Алтернативно кино”. Дело на ентусиасти под ръководството на учителя и културния деец Г. Киряков (1901 – 1981). По сценарий на доц. д-р В. Дойков, също известен русенски учен и културен деец, покрай другите беше заснет един хубав черно-бял филм на формат 16 мм за Ломовете. Бяха показани и т.н. „долапи” – оригинални кобилици, с които хората вадеха вода от Лома за напояване на градините. И ние тогава все още можахме да ги видим и снимаме в действие!
Много ни хареса долината на Торлашкия Лом или още Долап дере – тиха, тясна и зашумена в горното си течение. Със запазена скална църква – Торлашкия манастир – от Второто Българско царство. В доклада предложихме да се постави под защита като се включи към (тогава) Народния, а днес Природния парк „Русенски Лом”. И тази общественополезна инициатива до ден днешен не е осъществена.
Поради дълбоките промени в цялостното ни образователно дело, пък и не на последно място печалното състояние на финансите, тези полезни, целесъобразни и обичани начинания са безвъзвратно минало, за голямо и всеобщо съжаление.
Еберхард УНДЖИЯН
Дирекция „Природен парк
„Русенски Лом”

Публикувано в бр. 28 от 2016 г.

 

Оставете първия коментар към "Да надникнем и открием приказния свят на Ломовете"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*