Фотинските водопади – мястото, където времето спира

Фотински водопади

Има нещо магнетично в свличащата се маса от вода, в дъгата, която се извива над водната каскада…

Хотел "Борика"

Хотел „Борика“

Не знам защо, но в последно време водопадите са ми слабост. Има нещо магнетично в свличащата се маса от вода. Глухият боботещ шум, дъгата, която се извива над воднатакаскада, свежестта на въздуха зареждат с енергия, която човек съхраняв дълго време в себе си. Този път целта на нашето пътуване са Фотинските водопади. Колата набира километри към началната точка на нашето пътуване.
Перлата на Орфеевите планини, село Равногор, е съчетание от всички чудеса на природата- Тракийската низина на север, пазена от величествения лик на Балкана, Родопите, грейнали отблизо над селцето, долината на река Въча и сянката навръх Света Неделя.
Село Равногор се намира в близост до Брацигово, в община Пазарджик. Пътят е асфалтиран и се стига лесно и удобно. Равногор е създаден върху земите на древните траки, свидетелство за което са могилите в землището. Първото име на селището датира от времето на турското робство -Кория (гора на български). Равногор го получава, когато е признат за административна единица в турската империя през 1777 г. Заради това, че не могли да потурчат тогавашните жители, турците нарекли хоратааксии (лоши), а селото – Акси Кория. След Освобождението с решение на Oбщинския съвет името е сменено на Ясъ Кория (Равна гора). То е запазено до 1934 г., когато с постановление на Министерския съвет е променено на Равногор.

Равногор - панорама

Равногор – панорама

Всеки почитател на истинската почивка ще усети природния уют и красотата на място. Все повече къщи за гости и хотели отварят врати тук, а чревоугодниците намират своя рай в селските гостилници. Боровинката е често срещана и типична за района, а картофените гозби и изделия са запазена марка. Не е случайно, че в селото им се отдава почит на Фестивала на картофа. Ежегодно в последния петък на месец октомври се струпват стотици картофени деликатеси и неустоими вкусотии, към които никой не може да остане безучастен. Силата на природата и народното рано или късно привлича и най-несериозния турист. Нуждата от отмора и забавление за душата е привична за всеки и само свежестта на чистия въздух, полъхът на боровинко витехрасти и уханието на смърча, както и далечният шепот на родопски песни и голямата каба гайда могат да изпълнят почивката ви с незабравими емоции и планински спомени.
Както виждате, има достатъчно много аргументи да изберем за началната точка на нашето пътуване именно село Равногор. Настаняваме се в предварително резервираните места в Семеен хотелски комплекс „Борика”. Пристигайки, разбираме, че сме на точното място. Не става дума за някакъв кой знае какъв разкош и екстри. От домакините узнаваме, че според изследвания на НАСА, проведени през март 2003 г., Равногор и околностите в диаметър 40 км саекологично най-чистият район на Балканския полуостров. Проучването е извършено чрез спътниково заснемане със сателита TerraModis, като същото е публикувано в списание National Geographic. Върви кажи, че това не е екстра, на която могат да завиждат всички хора, населяващи Балканския полуостров.

Хотел "Борика"

Хотел „Борика“

Така със самочувствието на балкански галеници се настаняваме в хотела. Той е скромен, но уютен и най-вече чист, нещо, с което не могат да се похвалят т.нар. перлипо родното Черноморие. Персоналът е усмихнат и любезен, местни хора, без традиционната и задължителна фалшива усмивка и втръсналото ни сервилничене. Сякашче те приемат на гости в собствения си дом и се грижат за теб като за свой гост, като се стараят да ти угодят с всичко, само и само да останеш доволен от престоя си тук. Хотелът е оборудвани с телефон, кабелна телевизия, мрежа за интернет, парно отопление и самостоятелен санитарен възел. Притежава собствена хидрофорна система, генератор за електрически ток, слънчеви колектори, охранителна система, асансьор, охраняем паркинг, Wi-Fi, както и фитнес, сауна и магазин за сувенири.
Ресторантът към хотела има 50 места и предлага уютна обстановка с камината, многобройните варианти за осветление и доброто озвучаване. Кухнята е заложила на традиционни български ястия, но е в състояние да задоволи различни вкусове. Лятната градина е оформена на три нива и предлага приятна прохлада в горещите дни. На вниманието на гостите се предлагат разнообразни и вкусни ястия от родопската и националната кухня.Възползваме се максимално от всички екстри, които ни предлага хотелът, а после се оттегляме по стаите, защото на другия ден ни предстои пътуване към крайната цел- Фотинските водопади.
Рано сутринта поемаме към село Фотиново, защото пътеката за водопадите започва от центъра на селото – малко площадче пред кметството, после надолу по стълбите и стигате доФотинска река. След това се движите по нейното протежение, като преходът до водопадите отнема около един час. Толкова долу-горе отнема и пътят наобратно (всъщност малко повече, тъй като на отиване се върви леко надолу, а на връщане е леко нагоре). Освен тези два часа, които отиват в ходене, трябва да се предвиди около час – час и половина за обикаляне около самите водопади, наслаждаване на гледката, снимки…

Едно мостче по пътя към втория водопад

Едно мостче по пътя към втория водопад

Поемаме с характерния първоначален ентусиазъм, знаейки много добре, че след първия час той ще се изпари, но желанието ни час по-скоро да стигнем, ни тласка напред. Важно е да отбележа, че пътеката до водопадите е много приятна за ходене, поради чудесните планински картини, които се откриват една след друга, звънкия ромон на реката, мириса на диви цветя и омайната песен на птичките. Освен това тя е доста широка. Също така има обособени няколко беседки за приятен отдих и презареждане на силите, нещо от което щедро се възползвахме. Поемаме напред, но от първоначалния ентусиазъм няма и следа, а и пътят към водопадите на места става малко по-екстремен, тъй като преминава по тесни и стръмни места, изкачва скали (повечето влажни и доста хлъзгави) и прекосява Фотинската река (това място, за щастие е тясно и има поставени големи камъни за стъпване).

Първи водопад

Първи водопад

Стигаме до кръстовище и следвайки указателните табели,поемаме към първия водопад по стръмната пътечка вдясно. Въпреки че пътечката е облагородена, катов последната й част има обособени стълби, слизането е доста интересно, тъй като е стръмна и доста кална от влагата, идваща от водопада. Ако наскоро са валели дъждове, човек направо потъва леко в калта. Нещо, което не ни се размина, защото по тази причина най-долното стъпало на пътеката се оказа непостижима цел за нас. Но това не беше голяма драма, тъй като оттам изгледът към водопада не беше най-добрият, но пък точно там най-силно се усещаха свежите му пръски. Най-добра гледка към първия Фотински водопад се открива на една издатина в дясно от началото на последните стълби. Достигането до тази издатина е леко хард и трябва да се внимава, тъй като е тясно, стръмно и хлъзгаво, но все пак не е невъзможно. Гледката обаче си струва усилията. Спускането по тази част от пътеката до водопада отнема десетина минути. Но там, около водопада времето спира. Не може да се предвиди колко ще му трябва на човек да се насити на красотата. За да стигне до втория и третия водопад, трябва да се върнете в началото на спускането към първия, при двете стрелки и да поеме по дясната пътека. Тя е много стръмна и доста по-дълга от първата, което се усеща с най-голяма сила по пътя обратно – при изкачването. Минава се по едно много приятно мостче над реката. След него пътеката свива леко вляво и малко след това се вижда третият по ред от каскадата Фотински водопад. Той е по-нисък от първия, но е с повече вода и по-мощен. За да се озовете до подножието, трябва да се преодолее един огромен камък-скала. Изкачването по камъка е интересно, с елементи на алпинизъм, а спускането и пресичането на рекичката след това – още повече. Но не е толкова сложно – най-много да се цопне във водата.

Фотински водопади

Фотински водопади

Оказа се, че не е кой знае какъв проблем, съдейки от собствен опит.Освен това камъните, по които се минава, много се хлъзгат поради влагата. Но пак да кажа – гледката си струва. А и пръските действат много разпускащо и освежаващо, те отмиват всякакъв стрес.Малко по-нагоре от този водопад, по пътечката, е и вторият – най-мощен Фотински водопад. Неговите води се сипят като от тръба, а капките му стигат доста далеч.Освен тази пътека, минаваща под двата водопада, има още една, която започва от мостчето и се издига нагоре, вдясно от водопадите. В горната част на тази пътека могат да се видят и трите Фотински водопада едновременно. Страхотно! На човек не му се тръгва и трудно се отърсва от магията на това място. По камъните и в храстите щъкат много гущери, а птичките приятно допълват тътена на падащата вода. Пътят наобратно е малко по-бавен предвид изкачването.Накратко – походът до Фотинските водопади е страхотно изживяване, съчетаващо движение, изкачване и пускане, на места леко екстремно, прекрасна природа и забележителности. Едно приключение, което дълго ще се помни.
Ползвани са материали от Интернет и личен архив на автора.

Йордан МИНЧЕВ

Публикувано в бр. 3 и 4 от 2017 г.

Оставете първия коментар към "Фотинските водопади – мястото, където времето спира"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*