Размисли след премиера на „Емигрантска мечта”

Режисьорът Васил Василев: Не позволявайте това красиво място Силистра да замръзне!
1-2Премиера на пиесата „Емигрантска мечта“ на хърватския драматург Мате Матишич представи Силистренският драматично-куклен театър. Режисурата е на Васил Василев, познат на театралната публика и като постановчик на комедията от репертоара на театъра „Търси се нов съпруг“ от друг хърватски автор – Миро Гавран. Тя бе изиграна за пръв път в България на силистренска сцена. Васил Василев беше заместник-министър на културата в Кабинета „Орешарски“, по чието време бе възстановен Драматично-кукленият театър. Сега е директор на театъра в Плевен.
В премиерния спектакъл участват актьорите Станислав Георгиев и Александър Павлов.
Режисьорът определи драматургичната творба като „пиеса за приятелството, пиеса за това на какво е готов човек, за да сбъдне мечтата си“. Ето какво добави той: „Много държах да направя мой прочит на пиесата, за да направим препратка към това, което видях предишния път в Силистра, докато подготвяхме „Търси се нов съпруг“. Комедията се роди в един много хубав период за Силистра, през лятото, когато градът оживя с хората, дошли си от чужбина. Това, че срещнах много завърнали се наши емигрирали съграждани, беше основния ни мотив да направим „Емигрантска мечта“. Беше и мотив да покажем какво правим, когато се откъсваме от родното си място и отиваме някъде там и за това какво оставяме тук, какво е нашето наследство.
Така конструирахме нашия финал, че да се види съпоставката на това, за което мечтаеш: животът ти да се промени, държавата ти да се промени. В същото време се оказва, че нито твоят живот се променя кой знае колко добре, нито държавата ти се променя. Защото в най-активното време, в което ти си могъл да дадеш нещо на семейството си и на държавата си, си бил разделен от тях, от родното място и си бил роб на оцеляването. Това беше нашият прочит и нашият мотив, за да направим „Емигрантската“ пиеса.
Странността на този край, че повечето хора са навън, отколкото в града, може би ме провокира. Когато дойдох през лятото, видях един град, пълен с млади хора. Беше много интересно да разговарям със завърналите се от чужбина. След премиерата на „Търси се нов съпруг“ се бяхме събрали да празнуваме, до нас се веселяха едни млади хора. Поканихме ги при нас и се разговорихме по всичките им проблеми. Разбрахме, че има такива, които живеят и работят в Испания, Гърция, Турция. Ако в една компания от 10 човека разбереш, че и десетте живеят някъде по света, а сега са тук за кратко, за да видят бабите си или роднините си, разбираш трагедията на това място. Идвайки отново в града през зимата, пързаляйки се до театъра, минах покрай Дунава. За пръв път през живота си изпитах чувството на празнота: да видиш една замръзнала река, а в града до нея, да усетиш, че животът е спрял. Единственото нещо, което мога да кажа и като режисьор, и като творец: „Не позволявайте това красиво място Силистра да замръзне!“. Защото тези млади хора, които си идваха през лятото, те са богатството, което не е в този град. И затова в момента всички вие се пързаляте и гледате замръзналия Дунав“.
1-3През тази година Драматично-кукленият театър в Силистра ще постави акцент върху Балканската драматургия, съобщи директорът на театъра Златина Станева. В средата на февруари започват репетиции на пиесата „Хайде, душко, убий ме“ от Азис Несин с младия македонски режисьор Мирослав Петкович. През април трябва да бъде завършен проект с Йосиф Сърчаджиев за пиесата „Вражалец“ на С. Л. Костов. През май бял свят ще види „Работна мецана“ на Леда Милева, с режисьор Теодора Попова. Планира се и поставянето на пиесата „Ряпа, ама тиква – генно модифицирана приказка“ – пиеса за семен театър от Румен Николов, която се прави за пръв път в България.
В репертоарния портфейл на театъра има 28 драматични и куклени заглавия, които се играят. За пет години театърът е участвал в петнайсет международни фестивали.

Оставете първия коментар към "Размисли след премиера на „Емигрантска мечта”"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*