Заговезни – обичан празник

Мария Русева - информатор от Борово

Този микс от обичаи и традиции показва, че За-говезни е един много почитан и празнуван до ден днешен празник в селищата от нашата община. Ако търсим съответствие на маскирането от католическия Хелоуин в местните традиции, това със сигурност е маскирането на Сирни заговезни. В този текст могат да се проследят традициите в пет от осемте села на нашата община. Казвам осем, защото традициите в Борово се отличават в определени детайли в селата Горазд и Горна Манастирица. Различия има и в традициите на хърцои и балканджии в Обретеник. Без да претендирам за изчерпателност, защото все още не са проучени традициите на Заговезни в Горно Абланово, Волово и Брестовица, предлагам на вниманието ви текста по-долу.

Заговезни – ден за прошка и веселие

Интересна е традицията на Заговезни в село Екзарх Йосиф – описанието е съхранено в книгата на местния краевед Илия Калинов.
„Един от хубавите семейни празници е Заговезни – месни и сирни. На Месни заговезни през деня кумците ходят при своя кръстник. Носят му варена кокошка, хляб и вино. Целуват му ръка.
Вечерта във всяка къща се слагат за вечеря варени кокошки, баница, сърми, ракия и вино. Преди вечерята по традиция се целува ръка, като се започне от най-възрастните, опростяват се прегрешенията един към друг и си пожелават „леко заговезни“.
Една седмица след това е Сирни заговезни.
Варят се яйца. След това се обелват, завързват се очите на някое от децата, като черупките се носят, завър-зани в кърпа, и се изхвърлят, за да няма бълхи в къщата. На връщане от улицата до вкъщи се мете с метлата, за да не се връщат бълхите.“
28. Здравка Грозданова от село БатинВечерта се прави „Илия – гуралия“. Завързва се слама на дълъг прът, запалва се на двора и се върти. Има ли много искри, това значи, че през годината ще има много кошери (пчели). След като сламата прегори и падне на земята, децата прескачат огъня за здраве. За вечеря се слагат варени яйца, сирене, баница, халва. Черпят се с вино и ракия. След като се нахранят, се завързва един кълчищен (конопен) конец за някоя от гредите на тавана. На долния му край се завързва едно обелено яйце. Децата се нареждат в кръг, коленичили на земята. Някой от възрастните започва да върти конеца покрай устата им, а те се мъчат да го налапат, без да си помагат с ръцете. След това на конеца завързват парче бяла халва. И тук има стремеж кое от децата ще успее първо да го лапне. На конеца се завързват толкова възли, колкото са членовете на домакинството. Те са на определено разстояние един от друг. Първият се нарича за най-възрастния, а последният – на най-малкия от домакинството. След това конецът се запалва и на когото се спре до възела, според поверието, на него ще се случи нещо лошо през годината. Вярва се, че докъдето изгори конецът, дотам ще бъдат високи гръстите (конопът).

В Батин се прави олелия. През деня на Сирни заговезни децата събират от домовете слама, снопи кочани от царевица, в по-ново време стари гуми, съчки, всевъзможни боклуци. Олелия се прави във всяка махала, пали се в неделя вечерта. В миналото хората, живеещи в съседни къщи, са били близки роднини. Така че в надпреварата да се направи по-голяма олелия се включват всички деца, дори някои от мъжете. Стремежът е олелията да гори по-дълго. Запалването на олелиите трябвало да стане съгласувано, по едно и също време, за да се установи коя ще гори най-дълго и с най-висок пламък. Използвани са някои тактики на разсейване на „съперника“ – до голямата олелия се прави по-малка, тя се запалва в уреченото време вместо голямата и така се осигурява победа в надпреварата. Изгасналият огън се прескача. След това децата и младите хора се маскират с подръчни средства, начернят се с пепел от изгорялата олелия. За маскиране са използвани стари дрехи и чорапи, в които се изрязват процепи за очите, устата, носа. Маскираните ходят по къщите, мълчат или говорят с преправени гласове и чакат да бъдат дарени, обикновено с яйца, халва, хляб, орехи и др. Информацията ми беше предоставена от Здравка Грозданова от село Батин.

За Заговезни в Горазд ми разказа Мария Русева. В Горазд Месни заговезни са познати като копани. За Сирни заговезни се сваряват яйца и бяла халва, все още се пази старата рецепта за приготвянето ѝ. Приготвя се задължи-телно баница. Познато е назоваването на Сирни заговезни като прошка. Семейството чака да дойдат бразаите – мъже, преоблечени като булка и зет, свещеник и по-младо момче, предрешено като циганче. Лицата са нацапани с червило или със сажди. Циганчето носи голям тържик, за да събира даровете. Бразаите чукат с кривак по портите, влизат в къщата, целуват домакините, като ги нацапват. Мъжете бъркат в пазвата на преоблечената булка, слагат дребни пари и ябълки. Свещеникът ръси, но не с вода, а с вино. След идването на бразаите се запалва пунгелията – камари от боклуци, слама, кочани от царевица. На пунгелията младите искат прошка на по-възрастните.

Олелия в Батин

Олелия в Батин

В книгата си „Борово“ Ради Колев пише, че в Борово е запазена традицията на Сирни заговезни да се събират по няколко семейства в една къща, за да заговяват и прекарват по-весело. По традиция приготвените храни са без месо, в менюто на горноманастирчани и на гораздчани няма разлика – баница, сирене, мляко, яйца. Традиционно е било хамкането с халва и яйца, паленето на конеца и гадаенето за здраве и плодородие, искането на прошка, кладенето на голям огън – пунгела (в Горна Манастирица). Големите огньове имали също ритуално значение: докъдето се вижда пламъкът, дотам няма да има градушки. До Сирница приключват годежите и сватбите, които започват по Петковден.
Тотьо Христов – мой колега, учител, и в момента член на литературния клуб „Петък след обяд“ в Център за социална рехабилитация и интеграция „Детелина” – град Борово, ми разказа, че бялата халва се приготвяла и в Горна Манастирица, и там обикаляли бразаи, като в Горазд, а в неделя вечерта, на площада пред църквата в Север, се играели хорà. Излизали всички млади и стари, младите играели, старите гледали, било весело, сърдечно и незабравимо.
Ради Колев описва един обичай, за който не съм чела другаде. Нарича се крива неделя (чаушница), отбелязвал се е между 6 – 12/19 – 25 февруари. Цитирам текста, защото бай Ради не е оставил информация как е ориентиран праз-никът спрямо променящите се дати на великденския пост. „Съгласно църковните канони в сряда и петък не е разре-шено да се яде блажно (месо, сирене и др.). Изключение се прави само една седмица през м. февруари и затова тя се нарича „крива неделя“. През тази седмица в сряда и петък кумците отиват у кръстника (кума) с пуяк, кравай и други ястия, но обезателно и с дамаджанка червено вино. Цял ден и цяла нощ ядат пуяка, запичат свинска наденица за мезе на червеното вино, свирят, пеят, играят, докато петли пропеят. Този обичай е забравен и кръстникът не яде вече пуяк.“ (Ради Колев, „Борово”, 1991 г.)
На тази крива неделя се пее песента „Как се чука чер пипер“. Песента се е пеела и на сватбите, предполагам преди свождането на младоженците. За съжаление, бай Ради не дава повече информация. Песента е запазена, както и действията, които трябва да изпълнят играчите при определен текст.
Описана е играта: цигуларят свири, командаджията стои в средата на хорото, пее и бие дайре, а играчите игра-ят затворено хоро. Команда се дава от певеца, който наблюдава дали всеки изпълнява командата, държи и колан (каиш) и удря този, който не я изпълнява.
При пеенето на последния ред от куплета играчите се навеждат до пода и удрят главите си в него, с което искат да покажат с глава: „Ей тъй се чука чер пипер“, което се е изпълнявало до три пъти под команда.
В Обретеник спецификата на празнуването на Заговезни се предопределя от различията на двете етнографски общности. Докато в началото на съвместното им битуване те строго съблюдават християнската традиция, то към 30-те години на века хърцоите заговяват „на копане“, само на Месни заговезни, а балканджиите пък само на Сирница. Вероятно промяната е следствие от смесените бракове. И в Обретеник, както и във всички други населени места от общината са спазвани традициите на хамкането, гадаенето по запаления конец, искането и даването на прошка и т.н.
Доброто настроение по време на празника се засил-вало от присъствието на т.нар. маски. Весели мъже и же-ни, облечени в маскарадни костюми (по-скоро пригодени с подръчни средства), които шетат по улиците, посещават домовете и навсякъде предизвикват оживление. В Обретеник, за разлика от Батин, Горно Абланово, Екзарх Йосиф и Горазд, не са познати други маскарадни традиции. „Маски“ на Сирница е едничката маскарадна традиция в Обре-теник, подчертава Кънчо Бакалов.
Паленето на големите огньове, наричани пунгяли, прескачането за здраве и да не лазят бълхите били съпроводени с благословие за берекет, но и за любов: „Както гори тоз огън, тъй да гори сърцето на Иван за Марийка!“ и за богатство: „Колкото са на тоз огън искриците, толкоз да са на Петър Митев жълтиците!“. В Обретеник са се праве-ли и други шенлици (веселби) гърмяло се е със самоделни пушки, пищови и др. подръчни средства. Вярвало се е, че така се прогонват злите духове.
И в Обретеник вечерта на Сирница се играе последното зимно хоро, спират сватбите, млади и стари се про-щават с пожеланието: „Тежки Заговезни – леки пости“.
в. Форум – бр. 19 и 20, 2015.

Снимки: личен архив на Цветелина Георгиева

Оставете първия коментар към "Заговезни – обичан празник"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*