Историята на ски спорта в България започва от Русе

сн. Гласове

Крайдунавският град пръв открива чудото на пързалянето, първия ски клуб и първата скиорска хижа

Сн. Гласове

Сн. Гласове

Ските, които са средство за придвижване и спорт предимно в планинските и северните местности, в България навлизат за първи път в Русе. Това звучи малко парадоксално поради географското положение на града като крайдунавски, а не планински. Лесно обаче можем да си обясним появата им точно тук. След Освобождението на България от османско иго Русе е голям търговски и стопански център. Привлича в страната чужденци и търговци, търсещи поле за изява и развитие на своите занятия. Тези чужди граждани не познават географските, историческите, стопанските и пр. характеристики на България. Повечето от тях смятат, че това е изцяло планинска държава, и носят със себе си личните си ски, с които първоначално се пързалят в околностите на града. Младите, любознателни българи наблюдават интересните занимания на чужденците и постепенно възприемат тази новост, след което на свой ред започват да им подражават. В края на XIX в., през 1894 г., се поставя началото на организираните гимнастически занимания у нас. Това се случва в основаното тогава Първо българско телодвижително дружество „СОКОЛ”. Гимнастическото дружество си поставя за цел „да култивира в гражданството телесни и душевни сили”. Разделено е на различни отдели – гимнастика, плуване, гребане, пързаляне и колоездене.
През есента на 1895 г. чрез дружество „Сокол” са доставени 3 чифта ски, а с тях са направени и първите пързалки около Русе. По този начин се поставя началото на ски пързалянето в България въобще. Това обаче са неорганизирани прояви, практикувани от любители туристи. Едва през зимата на 1920/1921 г. към ски спорта започва да се проявява интерес. Повод за това става пързалянето със ски на една чужденка по баирите на русенските лозя. Нейни последователи стават двамата братя Любен и Карло Червениванови. През 1923 г., подражавайки им, няколко русенски младежи, между които са Никола Алексиев и Карло Вилнер, измислят пързалянето със саморъчно изработени дъски. По това време втора група младежи, начело със Саркиз Гарджерян и Харач Гограмаджаян, също практикуват пързалянето с чамови дъски. Те се запалват по това занимание, след като гледат филми на спортна тематика като „Раят в снеговете”, „Гневът на боговете” и др. Държавният архив в Русе пази следния спомен: През зимата на 1931 г. Саркиз Гарджерян тръгва през местността „Цаперката” към Образцов чифлик. В местността „Карманлийката” се среща случайно с Карл Вилнер и Пенчо Димов, които също се пързалят със ските си. Между тримата се заражда идеята за изграждане на ски клуб. Така на 07.02.1931 г. група от осем на брой младежи се събира в една стая в Образцов чифлик и поставя началото на организирания ски спорт в Русе. Основателите са: Крал Вилнер, Саркиз Гарджерян, Харач Дограмаджиян, Любен Динов, Пенчо Димов, Нено Джеврев, Никола Алексиев, Цанко Чернаев. Постепенно ски клубът се разраства и членовете стават 45 на брой. Започват да устройват и състезания за клубен шампионат.
През декември 1931 г. е основан Българският ски съюз, като представител на Русенския ски клуб е Цанко Чернаев. Неговата кандидатура не е случайна – като желизничар Чернаев пътува безплатно – подробност не без значение, тъй като скиорите поемат участието си в състезания и в дейността на Ски съюза с лични средства.
Още на следващата година са проведени и първите официални състезания. Тогава към клуба е привлечен учителят Стоянов от Земеделското училище в Образцов чифлик, с чието съдействие на Ски клуба е отпусната за ползване лятната виличка край краварника на училището. Кръщават я хижа „Минзухар”. Ремонтират я основно и още през лятото на 1932 г. става любимо място за скиорите. Тук се оставят дежурни ски и с тях се провеждат т.нар „сухи” ски курсове с инструктор – специално повикания от София, Франц Меншик. Тази вила допринася за увеличаване членовете на Ски клуба. Интересна подробност е и нарастващият интерес към ските от страна на нежния пол и в Русе постепенно се увеличава броят на жените скиорки. През 1932/1033 г. Ски клубът провежда своите контролни състезания за дълго бягане. Тогава победител е Саркиз Гарджерян, който заминава за София на съюзните състезания.
Зимните условия за ски спорта в Русе не са особено благоприятни за подготовка. Особено мъчително за русенските скиори става, когато снегът вали през делничните, работни дни на седмицата, а през почивните се разтопява. Въпреки това запалените скиори в Русе са последователни и участват в състезанията на Ски съюза.
През зимния сезон на 1933/1111934 г. отново Саркиз Гарджерян, този път с Нено Джеврев, като победители за Русе в състезанията, вземат участие в състезанията от съюзното първенство. То вече се провежда в Самоков, където е направена първата ски шанца.

Сн.: Гласове

Сн.: Гласове

Но с всяка изминала година и с нарастването на скиорите в Русе хижа „Минзухар” започва се оказва малка да събере всички, желаещи да практикуват ски спорта. Затова през 1934 г. започва инициатива за построяване на друга хижа, около плаца срещу краварника на Образцов чифлик. Многото постъпки за отпускане на държавно място за построяване на нова хижа не дават резултат. Затова упоритите скиори събират собствени средства за място, съседно до държавните земи. Нотариалният акт на мястото е записан на името на тримата инициатори: Саркиз Гарджерян, Пенчо Димов, Карл Вилнер. Още същата година скиорите събрат допълнително 100 000 лв. /тогавашни пари/ и започват строежа на новата ски хижа. С работата по строежа освен строителните работници се ангажират и самите членове на Ски клуба. Там те прекарват годишния си платен отпуск, почивните дни, като, освен че построяват хижата, облагородяват и плаца около нея.
С построяването на тази хижа русенци изненадват цяла България, тъй като това е първата чисто скиорска хижа в страната. Тя се намира на около 8 километра от Русе, в Липнишкото землище, при доста удобни плацове за пързаляне и въобще за практикуване на ски спорта. Откриването й става на 25 ноември 1934 г. и всички поканени от русенската общественост и сродни спортни организации по стар български обичай поднасят дарове. Така например, Софийският ски клуб подарява печка тип „Перник”, Ски съюзът – една бензинова лампа, магазинът за спортни стоки в София – чайник, Спортен клуб „Левски” Русе – сервиз за чай, туристите от Яхт клуба – столове и др. Благодарение на новата хижа, добрите места за пързаляне и ентусиазма на спортистите от Русенския ски клуб, започва уреждането на постоянни състезания. Увеличават се и привържениците на ски спорта в града. Поради нарасналия брой членове в Русенския ски клуб, на конгреса на Българския ски съюз в София през 1935 г. крайдунавският клуб е представен от четирима делегати. Освен учредителите, като ветерани присъстват: Симеон Бурмов, Георги Равенски, Владимир Тодоров, Карл Милде, Трифон Пенев, Георги Николов, Любомир Гройс, Иван Недков, Борис Илиев, Петър Пеперски.
С настъпването на предвоенните години ски спортът замира, а след Втората световна война започва да се практикува съвместно с туристическите секции. Забележителни са обаче ентусиазмът и енергията, с които са заредени русенци. Имайки късмета първи да се докоснат до ските, те разпространяват идеята и чудото на пързалянето в цялата страна. Така от един крайречен град започва историята на ски спорта за България.
Толя ЧОРБАДЖИЕВА, гл. специалист в Държавен архив Русе

Публикувано в бр. 8 от 2016 г.

Оставете първия коментар към "Историята на ски спорта в България започва от Русе"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*