д-р Пламен Грозданов: Домашните любимци са нашата жива връзка с природата

д-р Пламен Грозданов

Д-р Дулитъл от Търговище с еднаква любов лекува пернати и четириноги, защото са най-благодарните му пациенти

Георги вече е поел по пътя на баща си

Георги вече е поел по пътя на баща си

Д-р Пламен Христов Грозданов е роден в Търговище, където завършва средното си образование. В Тракийския университет получава специалност „ветеринарна медицина” през 1990 г. и от тогава досега е отдал живота си на своите четириноги пациенти. Семеен е, с двама синове. Доволен е,че малкият му син е поел по неговия път.
Много от търговищенци, които имат домашни любимци, знаят, че ако има проблем на ул „Раковска”, позната още като „Петте кьошета”, клиниката на д-р Грозданов е винаги отворена за тях и техните четириноги или пернати приятели. Влизам в клиниката и първият, който ме посреща, е една котка. От д-р Грозданов разбирам, че това е така наречената медицинска сестра Нина. Намерил я една сутрин още като малко коте в кашон пред вратата на клиниката. Денят бил Празникът на св. Нина, така че тя си дошла с името. Прибрал я и тя бързо станала част от екипа. Има една пословица, която гласи: Роди ме мамо с късмет, па ме хвърли… пред клиниката на д-р Грозданов. От двора се чува радостно подсвиркване. Това е другият член на екипа – папагалът Сашко… След малко излиза от операционната и съпругата Радостина и екипът е в пълен състав. Тук научих, че преди да дойда, вече са направени две операции – на един малък и черен симпатяга и на коте със счупено краче. Стана ми съвестно, че отнемам от почивката на чичо доктор, но приятелският тон бързо премахна притеснението ми и разговорът ни започна

Едно задружно и щастливо семейство

Едно задружно и щастливо семейство

-Защо точно ветеринар?
-Майка ми е ветеринарен техник и първите ми детски спомени са свързани с работата й. По-късно тя смени професията си, но спомените за животните, които лекува, си останаха трайни. Оттогава е и любовта към четириногите. По-късно попаднах и на книжката „Д-р Ох Боли”. Никога няма да забравя реакцията на моята класна, когато й казах, че ще уча ветеринарна медицина. Тя изпадна в потрес, мислеше, че ще уча математика. В семейството не подлежеше на съмнение идеята, че ще уча право. Бил съм приказлив и съм щял да стана много добър юрист. И майка ми и баща ми, за което много съм им благодарен, ме подкрепиха да уча ветеринарна медицина. Не съм кандидатствал в други висши заведения. С отлична диплома – 5.90, и оценка от кандидатстудентския изпит 5.25 успях да се класирам от първия път. Да ви кажа ли, аз съм късметлия. Работя нещо, което ми носи щастие, и успявам да си издържам семейството. Това е лукс, който малко хора могат да си позволят.

И в празниците животните са част от живота на д-р Грозданов

И в празниците животните са част от живота на д-р Грозданов

-За благодарните пациенти и… хората
-Животните са по-благодарни пациенти. Как да ви кажа, когато общуваш с тях, се вижда благодарността им в очите. Често казвам, че ако може да идват без стопаните си, ще съм още по-доволен. Не го ли изпита човек, няма как да го разбере. Като си допре главичката в теб, като се гушне… Ако някой път животното посегне да хапе или да драска, то е от страх, а не от злоба. И след толкова години, общувайки с тях, мога да кажа и какви са им стопаните. Не можете да си представите, като гледам как хората възпитават и формират характера на любимците си по собствен образ и подобие, представям си какво правят с децата си. Ако стопанинът е нервен, нападателен, агресивен, то и домашният му любимец е такъв. Ако пък е спокоен човек, отворен към хората, обичащ, то и животното прилича на него. Ние така формираме децата си и животните си. Така че общувайки с животните, общувам и със стопаните им.

Клиниката и аптеката на д-р Грозданов

Клиниката и аптеката на д-р Грозданов

-За характера на животните – куче или котка
-Ами, ако погледнем към най-често срещаните домашни любимци – котките и кучетата, ще видим, че независимо от характера те си имат характерни черти на своята порода. Котката иска да получава, тя не дава. Тя е царица в семейството и „позволява” на стопаните си да я хранят, за да я обгрижват и обичат. И ако не стане на нейната, тя задължително ще направи пакост. Кучето е всеотдайно, раздава се независимо от отношението към него. То се привързва към стопанина си и никога няма да му измени. Затова е „най-добрият приятел на човека”.
-Екзотичните животни
– В Търговище са малко, в тази категория можем да включим папагали, морски свинчета, хамстери и декоративни таралежи… Все още не са ми носили змия като домашен любимец и слава Богу, защото се страхувам от тях. Веднъж ваш колега идва с една торба, бърка в нея и ми казва: „Докторе, имам тука една змия”… и продължава да рови в торбата. Веднага направих крачка назад. Той усети, но продължи да рови в торбата, не вади нищо, но продължава да приказва… „Тук една змия…” и аз назад… И в един момент си извади фотоапарата. Бил заснел една змия и да му кажа какъв вид е. Трудното при екзотичните животни идва от това, че нямаме сериозен опит в лечението им. Не са толкова много, че да съберем необходимия опит. Когато в Търговище идват на гастроли циркове, почти винаги са ме викали заради здравословен проблем на някое от животните. Лекувал съм пеликан, пингвини… Лекувал съм и маймунка. С маймуните е интересен подходът към тях, трябва „по косъма” да се глади, защото ядоса ли се, става лошо. Другата трудност при екзотичните животни е, че са много дребни – морски свинчета, чинчили, папагали. Трудно се вземат проби за изследване на кръв и т.н. А и папагалите лошо хапят /в този момент разбрал, че става дума за него, папагалът Гошо напомня за себе си/. Но пък те са много интелигентни животни. Няма да забравя: веднъж ми носят папагал, чийто стопанин починал. Птицата беше депресирана. Папагалът оскубал перушината си, само на главата му останала. Съпругата на стопанина го приласка, успокои го, но когато и тя почина, той пак изпадна в депресия. Много интелигентни птици са.
%d0%bc%d0%b5%d0%b4%d0%b8%d1%86%d0%b8%d0%bd%d1%81%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d1%81%d0%b5%d1%81%d1%82%d1%80%d0%b0-%d0%bd%d0%b8%d0%bd%d0%b0-%e2%84%96-2– Какъв домашен любимец да си вземем и как да се грижим за него
– Когато дойдат при мен хора и ме питат какъв домашен любимец да си вземат, често се учудват, че започвам да им говоря първо за лошото. Една котка почти със сигурност ще им надере мебелите. Те реално няма да имат нови мебели, докато котката е в дома им. Малко или много, независимо дали са си вземали куче или котка ще има миризма, косми по столовете и диваните. След това вече говорим за хубавите неща, защото те са много повече отколкото лошите. Много интересно предаване има по Animal Planet. Там, когато представят дадена порода куче, винаги запознават зрителите колко ще струва храната за животното, поддържането на косъма, и в зависимост от породата, какви ще са медицинските разходи. Не искам да излезе като оплакване, но българинът не е готов да плаща за домашния си любимец. Любовта е изключително силна, но щом стигнем до средствата, всеки казва „нямаме пари”. Давам следния пример. При мен изследване на видеозон струва 15 лв., а в САЩ е една минимална заплата. Рядко някой се съгласява в процеса на уточняване на диагнозата да плати 15 лв., за да се уточни заболяването. За съжаление, повечето хора не са запознати, че най-важното нещо при отглеждането на домашния любимец е профилактиката. Много са чести случаите, когато ми доведат домашен любимец да се докаже, че е пълен с тения. Често, макар и на шега, им казвам: „Може да не го храните, но за вътрешни паразити, които са опасни и за хората, това нещо не трябва да се забравя”. А това, което не трябва да се забравя са таблетките против вътрешни паразити. Много често, да не кажа всеки ден, ми водят животни при които положението вече е безнадеждно. За мен това са хора, които не само не обръщат внимание на здравословното състояние на своите любимци, но и към собственото си здраве така се отнасят.Обикновено се търси помощ в краен случай. Водят животното, за да не трупат грехове на душата, че не са вземали мерки.

Папагалът Сашко

Папагалът Сашко

– Д-р Дулитъл екранен образ ли е или…
– Донякъде да…, ама аз си общувам с тях… по езика на тялото, по очите…, говоря си с тях. Човек, когато вникне в тези неща, разбира че има общуване. Аз ги разбирам и те ме разбират. Никога няма да забравя едно куче, което се страхуваше от подстригване. Докато кажа думата „ножица”, то подлудяваше. Според мен много думи разбират. Един мой клиент ми каза, че кучето му лъже. То обичало много да лежи на дивана в къщи. Да, но когато той си легне на дивана и за него няма място, отива до вратата и се прави, че иска да отиде да пиша. Отиде ли да му отвори вратата, то вече се е провряло край него и е легнало на дивана. Така че има някаква комуникация с тях. Не мога да кажа, че като д-р Дулитъл мога да разговарям с тях и да разбирам те какво говорят помежду си. Но усещането за взаимност с годините се е изградило. А и не общуването с тях е най-важното в този филм. Важното е, че независимо дали са хора или животни, трябва да се обичаме и да си помагаме един на друг. Те са живата ни връзка с природата. Много съм благодарен, че работя с животни. Де на шега, де на истина понякога казвам, че познавам доста хора, които са по-малко интелигентни от кучетата ни.
– За приемствеността в професията
– От както се помня, вкъщи има много животни. Като малък постоянно се въртях около баща си в клиниката и заобичах животните, казва д-р Георги Грозданов, ветеринар второ поколение. След като завърших и започнах да практикувам, разбрах колко е трудно. Но като цяло съм доволен, че избрах тази професия. Не съжалявам. Трудното е не в това, че животинчето не може да каже какво го боли, а че много пъти самите стопани лъжат за общото му състояние. И тогава става двойно по-трудно за нас, налага се по някои реакции и жестове на самите животни да се разбере какъв е проблемът, за да се постави диагнозата. А диагнозата е повече от половината лечение. Тръгвам си от клиниката а медицинската сестра Нина, любезно ме придружава до вратата. В двора Сашко продължава да си подсвирква и да си мърмори някакви си негови работи, които може би само д-р Дулитъл от улица „Раковска”разбира.

Интервюто е публикувано в бр. 8 и 9-10 от 2016 г.

Оставете първия коментар към "д-р Пламен Грозданов: Домашните любимци са нашата жива връзка с природата"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*