Съвременният град Левски – напълно оправдава девиза си „Млад и с бъдеще”

Читалище "Георги Парцалев"

От 2000-та година се забелязва оживление – увеличават се инвестициите на местни и външните фирми

Читалище "Георги Парцалев"

Централният площад на града

Град Левски преди Освобождението от османска власт е била населена предимно от турци. Тогава селото се е наричало Караач или Караагач, което на турски ще рече „черен бряст”. Някои са го наричали Турски Караач, за разлика от с.Български Караач, днешното с. Тотлебен. През 1880 г. в Турски Караач е имало 1 082 жители.
Шест години след Освобождението, през 1884 г. се отваря основно училище, а през 1887 г. се построява българска църква. През 1881 г. правителството на Драган Цанков предлага в Народното събрание да се проучи построяването на жп линия София — Дунава. Със закон от 15 февруари 1883 г. строежът започва. По това време се строи и железопътният възел гара Левски. Линията София – Роман – Плевен – Горна Оряховица – Шумен — Варна е открита официално от княз Фердинанд на 8 ноември 1899 г.. Събитието се оказва повратната точка в развитието на населеното място. Село Караач в това време е било невзрачно, потънало в кал, къщите били малки и нестабилни. По нищо не могло да се сравнява с близките до него селища като Летница, Александрово и др. Железницата и построяването на гарата правят селото неузнаваемо и то постепенно изменя своя вид.
Къщата - музей на Георги ПарцалевПрез 1912 г. се приема и първият му градоустройствен план, което дава възможност да се разраства към гарата. Създават се производствени предприятия и културни учреждения. Построената през 1910 г. мелница „Ориент” привлича производители от много по-широк регион. В селото се установяват много представители на много професии като обущари, шивачи, дюлгери, коларо-железари, дърводелци, хотелиери и др. Предприемчиви търговци от Севлиево, Габрово и Троян навлизат в икономиката на селото с търговски магазини и започват да возят с БДЖ товари за населението като сол, газ, пирони, подкови, каменна сол от Румъния, дървен строителен материал от Балкана, пясък и баластра от Дунава. На територията на селището се открива маслобойна, общинска работилница за консерви . Отваря се и аптека, назначен е фелдшер. Произвеждат се много вина, които се транспортират с бъчви за големите градове и София. Селяните отварят така наречените мази (складове за зърнени храни), изкупуват зърно и чрез гарата ги транспортират във вътрешността на страната – Ловешко, Троянско, Габровско, Тетевенско (чрез Червен бряг) .
Общината обявява дните 28, 29 и 30 август ежегодно за панаирни дни, дни на парични и натурални размени на стоки и животни, птици, занаятчийски произведения и дни на семейни и родови срещи.

Виенски резбован шкаф в къщата - музей Георги Парцалев

Виенски резбован шкаф в къщата – музей Георги Парцалев

В началото на 1927 г започва строежът на птицекланица за износ във вагони на живи птици за Италия и Австрия, финансирана от Италиано — българско експортно дружество „Гуардини, Фачинкани и Сие” /Милано/. С всеки изминал месец работата се увеличава. Първоначално се изнасят живи птици в специални вагони с хранилки и придружители по пътя, които подхранват птиците до Милано. Работната сила в този бизнес се увеличава и това подтиква италианците да инсталират ледогенератор за производство на калъпи лед, посредством ел.агрегат. Така била осветявана птицекланицата, а впоследствие биват осветени няколко улици в селото. Дневното производство на заклани птици е било от 3 до 5000 броя.
Още през 1912 г. по инициатива на местната интелигенция и с помощта на общината се разкрива прогимназия, а през 1922 г. – непълна гимназия (до 10 клас). През 1939 г се открива и пълната гимназия. Сегашната гимназия носи името на родения в Левски Крум Попов – първият земеделец кмет на София. Открива се лекарски участък и наред с това в селото се установяват и двама частно практикуващи лекари.

Завод "Силвамаш"

Завод „Силвамаш“

Пред очите на съвременниците израства едно ново селище. И целият му живот е тясно свързан с железопътната линия и оформянето на железопътния възел. Гара Левски става един от важните железопътни пунктове на Централната линия . Населението намира своя поминък предимно в железницата. Новопоселниците работят по строежа на линията, а после остават в групите по поддръжката.Наред с чиновниците по движението, дошли отвън, се обучават и местни младежи. Духът на железничарите започва да властва и става дух на цялото селище. Наред с даскала, попа и кмета обликът на железничарските селища до голяма степен се определя и от културата и инициативността на началник станциите.

Паметникът на хан Кубрат с пръст от гроба му

Паметникът на хан Кубрат с пръст от гроба му

През 1945 г., година след деветосептемврийския преврат, село Левски става първото село в България, обявено за град от социалистическата власт. Много скоро градът става един от най-големите транспортни възли в България, което дава нов тласък в развитието на икономиката му. От главната линия София — Варна, тук влаковете правят връзка за Троян, Ловеч и Свищов. През града преминават два третокласни, но много оживени републикански шосейни пътища — /общо като направления/- Свищов — Левски — Ловеч — Троян и Никопол — Левски — Павликени — В. Търново. На 8 км северно от Левски преминава първокласния път София — /Русе/ — Варна.
Трасето на бъдещата магистрала ,,Хемус“ ще преминава на десетина километра южно от Левски.
Традиционните за Община Левски, много добре развити, хранително-вкусова, машиностроителна и лека промишленост, преживяха тежък период след навлизането на пазарните отношения в България. От около 2000-та година се забелязва оживление в икономиката. Увеличават се инвестициите и на местния бизнес, и на външните фирми, работещи на територията на общината. С отлични позиции и разширяваща се пазарна ниша е „ЕСМОС“ АД — машиностроителен завод, специализиран в производството на машини за преработка и рециклиране на пластмаси. С дългогодишния си опит, значителна производствена база и високи капацитетни възможности, с квалифициран и компетентен персонал, сертифицирано по международните стандарти, дружеството е водач в производството на машини за сепариране и рециклиране на Балканския полуостров. Срещу гарата се намира „КИП“-Левски. Това е предприятие от структурата на НК „Железопътна инфраструктура“. Създадено на 1 юли 1977 г. През 30-годишната си история се развива успешно като метрологичен център. Тук се извършва ремонт на уреди от скоростомерна инсталация на локомотиви, проверка на средства за измерване, производство на резервни части за локомотиви.

Паметник на Васил Левски

Паметник на Васил Левски

Основно реконструирани и преоборудвани със средства от САПАРД работят „Мандра-1“ ООД в с. Трънчовица и „Месокомбинат — 2000“ /бивш „Родопа“/ в гр. Левски. Оранжерии „Гимел“ продължават доброто си развитие, което не бе прекъснато и през 90-те години. Оценявайки предимствата на гр.Левски като местоположение и комуникации, от 2008 г. недалеч от ЖП-гарата се реализира съвместна инвестиция на ,,Силвамаш“ / България / и шведския гигант ИКЕА.
Освен като икономически, г. Левски се оформя и като културен център в региона. От него са излезли видни представители на българската култура като актьора Георги Парцалев, чието име носи читалището в града, писателят Дончо Цончев, роденият в съседното село Трънчовица актьор Григор Вачков, певицата от група „Тоника” Ралица Ангелова.Гордост за града са и Илия и Георги Миланови – футболисти на Литекс / Ловеч / и Националния отбор на България и Галя Колева Топчева – състезател, треньор и съдия по конен спорт от световен мащаб, републикански шампион и носител на многобройни отличия от балкански, европейски и световни първенства. В последните години, въпреки трудностите гр.Левски продължава да се развива като модерен европейски град, а девизът на града- „Млад и с бъдеще“, отразява характера и оптимизма на цялата община, която е прекрасно място за живеене и предприемаческа дейност в широк диапазон, и притежава нужния потенциал за ускорено устойчиво развитие.

Ползвани са материали от интернет и личен архив.
Статията е публикувана във бр. 14 от 2016 г

Оставете първия коментар към "Съвременният град Левски – напълно оправдава девиза си „Млад и с бъдеще”"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*