Средец е последната крепост на здравия странджански дух

Средец

1След опустошенията на прехода виждаме: обезлюдяване и упадък на селското стопанство и крах на предприятия
Този път поемаме към едно малко познато място. Или по-точно казано, към един забравен регион на картата на България. Град Средец. Скътана в полите на Странджа, Средец е една от най-големите общини в България с площ от 1146 кв. км. В нея са разположени 33 населени места. Най-голямата и най-запуснатата. В средата на ХХ век е наброявала 40 хиляди души, а през 80-те – 22 000, днес се е стопила до 15 000 жители. Жителите на Средец преживяват същите опустошения на прехода както другаде – упадък на селското стопанство, затваряне на промишлените предприятия и обезлюдяване на селата. По-възрастните може би помнят, че навремето тоя регион бе обявен за „Република на младостта”, всяко едно семейство което се заселеше там получаваше финансов бонус, жилище, работа…И до тук. Явно че партийните директиви не вършат работа и региона постепенно западаше. След промените, макар и малко изграденото тук се срути. Допреди 25-30 години Средец служеше за плашилище на юношите на които предстоеше до отбиват военната си служба. Казармата в „Триъгълника на смъртта” – Елхово, Грудово (предишното име на Средец), Звездец, означаваше здраво юркане за новобранците, непрекъснати стрелби и тактически бойни учения почти без изгледи за отпуска. В годините на социализма тук бе разположен мотострелкови полк, също и танков полк, артилерийски полк, ракетен дивизион. През 80-те гарнизонът достига 30 000 войници и офицери. От страховитата военна слава днес няма и помен, стърчат единствено руините на бившето поделение. Закриха казармата окончателно през 2002 г. и оттогава Средец преживява страхотна драма. Хиляди хора напуснаха града. А той бавно и сигурно линее. А някога Средец е бил 3град със впечатляваща история. За първи път Средец е споменато в пътепис през 1595 г. под името Карабунар, което означава на турски „черен кладенец”. През 1651 г. Евлия Челеби в своите пътеписи говори, че в Карабунар има керван сарай (хан) с харем, място за камили и място за 3000 броя добитък. Летописите твърдят, че шведският крал Карл XII през 1713 г. нощувал в хана на Карабунар на път за Цариград. През 1762 г. в Карабунар имало 600 къщи и било от най-големите села в района. Поп Стойко Владиславов – Софроний Врачански, учителствал тук през 1792- 1793 г. Поради чумна епидемия 1795-1796 г. селото запада и остават само 150 къщи. Кърджалиите на Кара Фейзи разграбват и опожаряват селището през 1801 г. След Руско-турската война 1828-1829 г. пък, съгласно подписания Одрински мирен договор, над 70 карабунарски семейства се изселват за Бесарабия. През 1858 г. със султански ферман е построена църквата „Всех Святих” на мястото на стар църковен храм. През 1868 г. Васил Левски преминава през Карабунар. На 16 февруари 1878 г. 93-ти Иркутски полк освобождава селището. След Освобождението Карабунар става околийски център. През 1935 г. е преименуван в Средец. През 1960 г. Средец е обявен за град и името се сменя на Грудово, в чест на поборника от септемврийските събития през 1923 г. Тодор Грудов. След демократичните промени града отново връща старото си име Средец. През този период средечани преживяват същите опустошения на прехода като другаде – упадък на селското стопанство, затваряне на промишлените предприятия и обезлюдяване на селата. Понастоящем едва 4 фирми плащат заплати на повече от 50 работници. На територията на общината е разположен завод „Промет“ – недовършеният проект за Трета металургична база на страната. „Промет Стиил” АД е високотехнологично предприятие, специализирано в производството на широка гама горещовалцувани профилоразмери от обикновени и специални стомани. На територията на „Промет Стийл” АД работи напълно автоматизиран арматурен двор за производството на арматурни детайли с различна степен на сложност. От 2010 г фирмата е част от групата на „Метинвест”. 4Технологията за производство, с която предприятието разполага се отличава с широка универсалност, висока производителност и гарантира висококачествена продукция, в пълно съответствие с изискванията на световните стандарти, съобразена с всички желания на клиентите. Високотехнологичното предприятие успешно поддържа продуктови сертификати, издадени от различни атестационни органи от цял свят. Функциите на действащата на територията на завода собствена централна заводска лаборатория, акредитирана в съответствие с БДС EN ISO (IEC 17025) от Българска служба за акредитация, са интегрална част от осигуряване на качеството на произвежданата продукция. На територията на „Промет Стийл” EАД работи напълно автоматизиран арматурен двор за производството на детайли с различна степен на сложност. През последните години обаче, предприятието постепенно започна да се разпада, а изтеглянето на украинските инвеститори от него го обричат на бавна и мъчителна гибел.
5Другата фирма която все още крета, въпреки тежките условия е „Пластмасови изделия” АД. Предприятието е основано през 1971 г., а в момент е приватизирано акционерно дружество, собственост на работническо-мениджърски екип. Дружеството разполага с добре поддържано технологично оборудване, като над 80% от машините са внос от Германия, Австрия, Италия, Дания, Холандия, Швеция. Инженерният кадър на „Пластмасови изделия” АД работи постоянно за разширяване на производствените възможности на дружеството, за обновяване на оборудването и повишаване на качеството на произвежданата продукция. Предмет на дейност е преработка на полимери и производство на изделия от пластмаси. Основни преработвани полимери са полиетилен, полипропилен, полистирен и пенополистирен. Pазвиваните технологии се базират на екструзия, термоформоване, инжекционно формоване, експандиране на полистирен, конфекциониране. Налице е разнообразна цветова гама, издръжливост на температурни промени и добра стифируемост. В момента тук се произвеждат: кофи, кутии, опаковки – за хранителни продукти, транспортни каси и изделия за бита, както и за еднократна употреба от полипропилен и полистирол – богата гама вилички, лъжички, ножчета, бъркалки и сламки и др. Всичко това трудно задържа населението, което до момента се е стопило до 16 659 човека, като в Средец живеят 9422, а останалите в останалите 32 населени места. През последните години обаче се наблюдават сигурно белези на възраждане и преобразяване на странджанския край под нова форма – туристическа дестинация. Средец има доста скрити съкровища, които да удивят публиката. Забележителности, които бяха недостъпни преди 1989 г., когато общината беше военна и гранична зона и малцина можеха да ги посетят. Малко се знае, че тук са най-интересните и добре запазени долмени в 6България. Предлагат се обиколки с джипове за запалените по древната мистика туристи – обиколката е впечатляваща-250 км. И продължава 12 ч. Тук е и друга нашумяла сензация – древния римски град Деултум до село Дебелт. Изградената през I век от Христа колония на воини-ветерани от VIII Августовски легион е запазена напълно и постепенно се разкрива пред погледите на археолозите. „Много важен за общината, тъй като привлича хиляди туристи от страната и чужбина. В момента се изпълнява европроект от 3,2 млн. лв. за неговото облагородяване. Съвсем наблизо до римския град е разкопано средновековно българско селище и църквата, в която се предполага, че българският княз Борис I приема заедно с народа си светото кръщение и името Михаил. Освен долмени, древни светилища, антични крепости, възрожденски църкви и къщи Средец пази живи и редица старинни обичаи. Съвсем наблизо са петте нестинарски села, където всяка година в нощта преди Св. Константин и Елена огнеходците танцуват върху жаравата. Местните кукери също са зрелище, което се събира да види мало и голямо. В средецките села и до днес се извършва ритуалът за дъжд „Пеперуда”, както и загадъчният обичай „Еньова буля” по Еньовден. В обозримо бъдеще обаче единствената надежда си остава туризмът и близостта до Бургас и черноморските курорти. Общината се е захванала ударно да чертае туристически маршрути, да прокарва екопътеки, да инвестира в разкопки и тематични изложения. В местността „Божура” край Средец и в селата Проход, Голямо Буково, Долно Ябълково и другаде никнат хотелчета и къщи за гости. През последните месеци обаче доста от тях са заети от граничари, дошли да ни вардят от бежанската вълна. Напук на демографската криза, в странджанските селата се заселват все повече чужденци – например в с. Светлина демографската криза се компенсира със заселници от Великобритания, Франция и Русия В последно време, благодарение на евросубсидиите, настъпва известно оживление в селското стопанство върху колосалните землища – общо 69 000 хектара, върху които се сее ечемик, пшеница и слънчоглед, все по-често се жълтее и рапицата. 7Последната мода са овощните сливови градини и насажденията от орех, лешник и бадем. С пари от Брюксел са отворени и няколко ферми за овце, крави и коне. На територията на общината се срещат редки и защитени видове както от флората, така и от фауната. Тук гнездят някой от редките видове птици, записани в Червената книга като малкия креслив орел и черния щъркел. Богатството на дивеч пък развива ловния туризъм в региона. Любителите на риболова могат да опитат късмета си край язовирите в Средец и село Момина Църква, а тези които обичат къмпингуването могат да разпънат палатки на много места. Само на 7 км. от града се намира местността „Божура”, където можете да изкарате страхотна почивка или пък да се отдадете на щур купон с приятели за ден-два сред природата. Така видяхме гр. Средец и региона.Място на сблъсък на култури, промени, исторически събития, които са оставили своя отпечатък на региона. Въпреки всичко градът продължава да живее и да гледа напред в бъдещето, което би могло да бъде далеч по-светло за жителите на този изстрадал регион. Стига държавата да се сети за него и той отново да заеме своето достойно място в икономическата и културна карта на страната ни.
Текстът е публикуван в бр. 16 и 17-18 за 2016 г.

Оставете първия коментар към "Средец е последната крепост на здравия странджански дух"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*