Оля Недкова: Последния пачуърк съм замислила като албум на живота ми

Оля Недкова

Хобито на разградчанката я е спасило след прекаран инсулт и я е върнало към живота

2

Оля участва в изложбата с три свои творби

Разградчанката Оля Недкова участва в третата националната изложба „Традиция и пачуърк“, открита през април на столичната ул. „Марин Дринов“ 30. Изложбата представя 42 пачуърк творби на утвърдени и начинаещи автори, вдъхновени от българското народно творчество. Главните мотиви – извор на вдъхновение за авторите – са шевици, черги, накити, дърворезба, обредни хлябове, картини от български художници, старобългарско писмо, прабългарски артефакти и др. Оля е представена с три красиви пана: „Капанска сватба-хвърляне на дар” , „Фестивал” и „По пътя на хляба”.
Тя сподели след откриването на експозицията, че е много доволна от високото ниво на представените творби и от организацията, извършена от Сдружение „Пачуърк БГ” и „АксиоМа”. Обменила е опит с останалите автори, припомнила си е някои неща и е научила нови. Нейните творби от изложбата са поместени в последния брой на „Жената днес”.
Досега Оля има зад гърба си участия в над 30 изложби на Групата на художниците на Разград, както и самостоятелни експозиции у нас и в чужбина. Освен пачуърк, тя е правила и изложби на накити – също нейна изработка.

Пано "Капанска сватба - хвърляне на дар"

Пано „Капанска сватба – хвърляне на дар“

Казват, че когато жената направи 100 пачуърци, това означава, че вече е станала майстор. Оля не е броила нейните, но са много повече от 100. Някои от тях е подарила, други са в дома й в гардероби и куфари. Продажби няма, защото в малкия град няма търсене, но за нея това е преди всичко хоби.
Всъщност за нея пачуъркът е бил стратегия на оцеляването и победа на духа, защото най-активно се е занимавала с това приложно изкуство, когато е била най-зле. Тя е с тежка загуба на слуха, последвана от неуспешна операция и слухов апарат, който не й върши кой знае каква работа. Получила инсулт и тогава пачуъркът й помогнал не само да запълва самотата си, но и да си раздвижи парализираната ръка и да се върне към живота.
Обича да разказва за историята на пачуърка, която е много интересна. По принцип първите пачуърци са били с неправилни парчета плат, главно когато европейското население тръгнало към новия свят и решило, че може да използва извехтелите си дрехи за направа на първите пачуърци. Историята на Америка се чете от пачуърците, защото когато са почнали да ги правят, за основа /шаблон/ са използвали писмата на близките им участници във войната, тъй като хартията била кът. В някои недовършени пачуърци днес наследниците им намират шаблоните и възстановяват родовата си история.
Днес пачуъркът е изкуство за богатите и битова потребност за бедните. Зародил се е в древността, когато платовете са се тъкали на тесни ивици. Намерени са артефакти в пирамидите, което говори за старинността на това изкуство. Легендата говори, че Буда посъветвал монасите, които го попитали какво да правят с дарените платове, да ги съшият на одеяла, с които да се завиват поклонниците, които преспиват в храма. Спомнете си красивите книжки с крале и кралици, рицари и шутове, разказва Оля. По облеклото ще ги познаете, кой от кое съсловие е. И следва една друга приказка с продължение до днес. Под бронята на рицарите и на конете им се слага предтечата на пачуърка. Между два плата се поставял среден, пълнеж, който се скрепва с тегели.
Пачуъркът са събраните парченца, кръпките, които образуват горния слой на целия куилт. Куилтът става, когато трите слоя – долен, вата и горен – пачуърк, бъдат зашити заедно в една покривка, шалте или друго. В България не е популярно използването на парчетата плат в пачуърк, но в началото на 19. век в градските къщи умело изработени тишлайфери, кувертюри, покривки, възглавнички и други са допринасяли за аристократизма и уюта.

Пано "Фестивал"

Пано „Фестивал“

Оля видяла за пръв път снимка на пачуърк в списание „ Наш дом”. Пробвала и тя да направи нещо и това постепенно й станало хоби. Тя обича да се занимава с ръкоделие, водила е и кръжок по текстил и затова пачуъркът й допаднал много. Вместо платове могат да се ползват омалели дрешки на децата – всичко може да влезе в действие, стига да успееш да го съчетаеш добре, обяснява Оля. Нейната препоръка към начинаещите е: „Много лесно можем да си направим пачуърк, който ще бъде по-ценен от семейния албум, защото в неговите кръпки ще виждате дрешките на порасналите си деца, а до тях – вашите одежди…”
Трябва ли да си художник, за да направиш пачуърк? Не е задължително, отговаря Оля, но трябва да имаш усет, да чувстваш нещата. Необходима е добра композиция и игра с цветовете и смели експерименти. За улеснение на любителите има много информация, не само от списанията. Има и магазини, от които можем да си купим всичко необходимо.
Оля е готова да сподели опита си, стига да има желаещи. Могат да я намерят във фейсбук, за да се свържат с нея. Ето и първият й урок как най- лесно можем сами да си направим пачуърк: „Срежете 9 квадрата и ги зашийте, като ги подредите шахматно или по Ваш избор. Какво можете да си направите от пачуърк? Започнете с ръкохватки, салфетки за сервиране, малки възглавнички и завършете с обеци и гривна. Пердетата и покривките ги оставете за по- късен етап.”

Пано "По пътя на хляба"

Пано „По пътя на хляба“

Оля Недкова е известна на разградската общественост и като писател. Има издадени 6 книги. Първата е хайку – „Чешмата на Елия”, втората – хайга – „Стряха над Дунава”.След това издава сборник с есета „Стъпки по Дунава”, детската книжка „Задайки отгадайки”, сборник с поезия, пиеси и разкази „Пачуърк” и „Руля на вода” – стихотворения.
В книгата „Пачуърк “ е публикувана пиесата „Взривена самота“, където главната героиня, жена в инвалидна количка казва: „Когато парчетата плат се събират, те правят едно голямо и красиво нещо. В което, когато и най- малкото уж ненужно парче плат дойде на мястото си, като в мозайка ще стане- най нужното и очаквано!” Доц. д-р Владинка Костова пише в презентацията на книгата: „Животът на Недкова е един красив пачуърк, в който тя импровизира като джазов музикант своята житейска музика и всеки път я обогатява с нови багри, звуци и аромати, плод на творчески търсения и зряло, и мъдро присъствие, и усещане за красота, и най важното- желание за пълноценен и равностоен живот.Житейски мъдро тя преодолява несгодите в живота и когато той й пришие черно, тя реагира с пъстроцветие.“

6

Моменти от изложбата

С пачуърка е свързано и последното й стихотворение, което тази година й донесе трета награда от Националния литературен конкурс във Враца . Ето го и него:

В ТВОИТЕ РЪЦЕ
Дълго…
Дълго събирам
парченцата плат
за последния пачуърк.
Кръпка по кръпка.
Спомен до спомен.
Болка до радост.
И смехът ми –
до стон от любов.
Луд свят до къща.
Кръстопътища.
И съзвездия.
Бягащо слънце.
Горчиво.
Сладко.
Опиянение…
Ще апликирам
цветовете на сезоните.
И всички радости.
Ще тропосвам
със ситните бодове
на дъжда –
покълнало щастие.
От везмото-снежинки
ще запеят пролетни ручеи,
стоплени от дъха
и прегръдките –
когато сме заедно.
И дъга многоцветна
ще грее
с венец от цветя и светулки.
Картина в картина.
Така съм замислила
последния пачуърк –
албум на живота ми.
В твоите ръце!

Статията е публикувана в бр. 15 и 16 от 2016 г.

Оставете първия коментар към "Оля Недкова: Последния пачуърк съм замислила като албум на живота ми"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*