Петър Георгиев: Нека не сме ние тези, които ще позволят фолклорът да остане в дебелите книги!

Млад мъж избира да бъде уредник в клуб на пенсионера, за да бъде близо до носителите на народното знание

"На мегдана" - с. Писарево

„На мегдана“ – с. Писарево

Петър Георгиев – народен певец и пазител на традициите
Роден е в с. Писарево, община Горна Оряховица, през 1984 г. Завършва Националното училище по изкуствата „Панайот Пипков” – гр. Плевен със специалност „Гайда” и ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” със специалност „Народно пеене”. Живее в Долна Оряховица, работи катоуредник в Клуба на пенсионера „Янтра-96” в село Писарево. По негова инициатива ежегодно в селото се провежда Празник на автентичния фолклор „На мегдана”. Носител е на наградата „Борис Машалов”за 2014 г. и на приза „Пазител на традициите” за 2014 г., награда „Ряховски камък” – на Съюза на журналистите в Горна Оряховица и награда „Ряховски меч” за 2015г. на ВМРО Горна Оряховица.

Копривщица, 2010 г.

Копривщица, 2010 г.

– Защо Петър Георгиев избра фолклора за свое житейско поприще?
– Всъщност може би е по-вярно да се каже, фолклорът избра мен. Фолклорът присъства в живота ми от най-ранното ми детство, майка ми дълги години пееше в народния хор в читалището, ходех с нея по събори и фестивали и така за пръв път се срещнах с народната песен. По-късно ми подариха гайда, в ония години аз не знаех, че до такава степен ще се срасна с фолклора и той с мен. От пети клас започнах да ходя на уроци по гайда, много ме мързеше да свиря, а в същото време чуех ли народна музика, нещо у мен се преобръщаше. Преподавателят ми по гайда Илиян Маринов изведнъж заговори за музикално училище – Котел, Плевен… изобщо не осъзнавах какво се случва. Всичко ми се струваше една голяма шега. Реших, че ще кандидатствам в музикалното училище в Плевен, защото е по близо до родното ми село. Взеха, че ме приеха. И така учих пет години в музикалното училище в гр. Плевен. Там разбрах, че мога и да пея. Някак все ме дърпаше повече към народната песен, отколкото към гайдата. Затова по-късно реших в университета да кандидатствам с народно пеене. Избрах две песни и получих една от най високите оценки. Преподавателката по народно пеене – Магда Личева от първите часове ми предложи да водя нейни часове като лектор в музикални паралелки и това продължи четири години.

В "От българско, по-българско"

В „От българско, по-българско“

– Защо млад мъж като теб работи с Клуб на пенсионера в родното си село Писарево? Вярваш ли в народната мъдрост, че камъкът си тежи на мястото?
– Определено камъкът си тежи на мястото. И тук всичко стана случайно. Къде на шега, къде на сериозно уж временно, а вече десетина години съм в пенсионерския клуб в родното ми село Писарево. Старая се с каквото мога да бъда полезен на хората, които го посещават, да бъда любезен, хората да получават внимание. Тук ме задържа и групата за изворен фолклор, която създадох, когато започнах работа тук. Обикаляме много фестивали и събори за народното творчество. Стараем се да включваме в репертоара си песни от родното село и региона. Облечени сме и в типичната местна носия.
– Как възникна идеята в село Писарево да се провежда празник на автентичния фолклор „На мегдана”?
– Всъщност идеята дойде спонтанно. Тъй като в нашия край почти няма групи за изворен и автентичен фолклор, исках да провокирам местните самодейци да се разтърсят, да открият от старите хора песни, обичаи, хора, носии, стари митове и легенди, характерни за техните села. В крайна сметка това е част от историята на всяко българско село. Все още има възрастни хора,в чието детство ритуалните практики са били живи, те са съпреживели всичко това не като сценка, а като част от ежедневието. За съжаление не успях да ги провокирам достатъчно, на първото издание имаше състави от цялата страна, а от нашата община имаше само два състава.
Но фестивалът се утвърди, с течение на годините се разрасна и стана значително събитие в културния календар на община Горна Оряховица.

6– През 2014 г. си удостоен с престижната награда „Пазител на традицията”. Какви мотиви посочи за отличаването ти Асоциацията на изкуствата и занаятите?
– Малко ми е трудно аз да посоча мотивите на организаторите, но смятам че бях отличен заради съвкупността от дейности, с които се занимавам в сферата на фолклора.
– 2014 г. е била щастлива за теб, удостоен си и с наградата „Глас на годината” в годишните фолклорни награди „Борис Машалов”,познати като фолклорните „Оскар” за песента „Кальо, Кальо”? Коя от двете награди, получени през 2014 г. е по-значима за теб – „Глас на годината” или „Пазител на традициите”?
1– Много труден въпрос. Немога да отговоря точно коя награда е по-значима. И двете получих след номинация и гласуване. Наградата на годишните фолклорни награди „Борис Машалов” , която ми беше връчена в град Смолян, оценява мен като фолклорен изпълнител. И това е изключително висока оценка на моите качества като народен певец. Наградата „Пазител на традициите” също е ценна, защото е оценка на цялата ми дейност – събирането и реставрирането на народни носии, събираческата ми дейност на песни ,обичаи, легенди и всичко останало. Хубавото е, че изчезващият вид млади хора, посветили се на фолклора, са забелязани и оценени. Това е един допълнителен стимул за нашата дейност, въпреки че ние не се нуждаем от такъв, защото всичко, което правим е от любов към България, българското и фолклора.
– Твоята колекция от народни носии става все по-популярна. Традиционните носии и елементи от бита са основната тема, по която с теб разговаряме. Няма да скрия, че когато не мога да разпозная носия или престилка , или какъвто и да е елемент от традиционния български костюм, аз просто ти изпращам снимката на лични съобщения във фейсбук и знам, че ще получа верния отговор. И знам, че много други наши приятели постъпват така. В университета ли получи знанията и уменията да „четеш” кодовете на носиите или в процеса на събираческата си дейност научи много повече? Кои са най-ценните ти „съкровища”в колекцията ти от традиционни български облекла, от които ти имаш 60 окомплектовани носии от цяла България?

5– Много е трудно да се каже коя носия е ценна и по-ценна. Всяка носи своята красота, във всяка една носия е вложено чувството за естетика на българската жена.Събирам носии вече почти двадесет години. Всичко стана съвсем случайно, но смело мога да кажа че днес това за мен е ежедневие. Нещо повече, всяка моя минута е изпълнена с мисълта за народния костюм.С течение на времето се научих и да поправям народните носии.
А относно знанията за носиите, всичко това не се учи от книга или в университета. За мен са изключително ценни срещите с възрастните хора , които на дълго и широко ми разправят за носиите – на кого е била, каква е носията, какво е характерно за носията от даден период и т.н. Старая се да събера различните носии от дадено село или регион: от зимни и летни, костюми на млада и възрастна жена, мъжки и женски носии, от най старата налична до най новата, за да може да се проследи линията на развитие и изменение. Искам обаче сериозно да се отгранича от хората, които събират носии, поправят ги и след това ги продават на звездни цени. Моята цел е да се съхрани цялото това богатство, за да може да бъде достъпно по-дълго време за бъдещите поколения. Радва ме факта, че все повече млади хора напоследък разтварят бабините ракли и обличат намерените там носии на събори и фестивали . Така всички се чувстваме много по-горди от това, че сме българи. И накрая искам да завърша с една моя мисъл „ Нека не сме ние тези, които ще позволим фолклорът да остане в дебелите книги!”.

Интервюто е публикувано в бр. 28 – 29 от 2016 г.

Оставете първия коментар към "Петър Георгиев: Нека не сме ние тези, които ще позволят фолклорът да остане в дебелите книги!"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*