Нели Гарвалова: Никога не трябва да забравяме, че сме българи!

Ансамбъл "Русчуклийче"

Най-голямото ни богатство са нашият фолклор, нашите традиции, нашите обичаи

Ансамбъл "Русчуклийче"

Ансамбъл „Русчуклийче“

Фолклорен ансамбъл „Русчуклийче“ е създаден от Сийка Братоева и Емил Костадинов през 1986 г. В началото започват с 80 танцьори към училище „Васил Левски“. През 1995 г.от фолклорна танцова студия се преименуват на Ансамбъл „Русчуклийче“ и преминават към Общинския детски център за култура и изкуство (ОбДЦКИ) в Русе.

Нели Гарвалова, главен хореограф на Ансамбъл "Русчуклийче"

Нели Гарвалова, главен хореограф на Ансамбъл „Русчуклийче“

Нели Гарвалова е хореограф на ансамбъла от 2000 г. Няколко месеца работи със Сийка Братоева, чиято възпитаничка е била. А след пенсионирането й става ръководител на ФА „Русчуклийче“. Днес тя има редица постижения зад гърба си. На Националния конкурс за камерни танци в Горна Оряховица през 2003 г. получава втора награда за хореография на танца „Куленски моми“, а през 2004 г. – отново втора награда за хореография на танца „Двубой. В същата година „Русчуклийче“ печели титлата „представител на ЦИОФФ България“ (Международния съвет на организаторите на фестивали и традиционни изкуства към ЮНЕСКО – секция България), през 2015 г. – отново. Произведенията й са: „Яйчари“ – 1999 г., създаден като дипломна работа за образователна степен „бакалавър“, „Двубой“ – 2000 г., дипломна работа за магистърска степен. Тези два танца се играят и в Ансамбъл „Русчуклийче“. През 2002 г. създава танца „Куленски моми“, през 2006 г. „Хълмът на влюбените“ – театрално-танцов спектакъл, където е съавтор на хореографията. Останалите са по музика на Евтим Русков: „Женски шопски танц“ – 2003 г., „Пеперуда“ – 2004 г., „Родопска сватба“ – 2011 г., „Арамийски игри“ – 2013 г., „Шопска плетеница“ – 2014 г.

Поводът да посетя Ансамбъл „Русчуклийче“ е, че през 2016-а той навърши 30 години. Срещата ми преминава в прекрасната компания на главния хореограф Нели Гарвалова и на композитора Евтим Русков.
От тях научавам, че са отбелязали юбилея с няколко концерта, в които са взели участие над 160 танцьори. Програма са изнесли и ветераните – едни от първите танцьори. Присъединили са се и певици от Националното училище по изкуствата „Проф. Веселин Стоянов“ в Русе. Представленията са съставени предимно от емблематични танци като „Капанче“, „Бръмбарче“ и др., по хореография на покойния Иван Донев.
През тази емоционална за ансамбъла година са били поканени на двуседмичен фестивал в град Нойщат ан дер Вайнщрасе, Германия, където участие са взели 10 държави. Поканата е била по линия на ЦИОФФ, чийто представител за България е Ансамбъл „Русчуклийче“. „Фестивалът няма конкурсен характер, всеки трябва да представи фолклора на страната си. Най-интересното бе, че единствено на нас оказаха честта да закрием фестивала. Над 3 хиляди души публика се изправи на крака и ни извика на бис. Ние бяхме единствените, извикани на бис, и това беше незабравимо изживяване. Радостни сме, защото чуждата публика, общо взето, не разбира музиката ни, но вероятно изпълнението я е докоснало, почувствала го е. Танците ни определено са по-сложни, тематични, сюжетни, дивертисментни, музиката ни, с нейните неравноделни ритми, е трудна за разбиране от чужденци. Костюмите ни са много впечатляващи, за всеки танц сме в различни носии. Много ги изненадваше и фактът, че след 2-3 мин. всички се появяваха в нова премяна“, споделя с нескрита радост Нели Гарвалова.
От нея разбирам също, че сами кандидатстват на международните фестивали, които се провеждат предимно в Европа, тъй като не могат финансово да си позволят изяви по-далеч. „Вече за втори път имаме честта да сме представители на ЦИОФФ за България и това ни дава възможност да се явяваме на тези международни фестивали. Конкурсите за представителство на ЦИОФФ се провеждат на всеки 4 години, като е необходимо да има новосъздадено произведение, за да се покаже развитие в българската народна хореография. Последния път се явихме с танца „Шопска плетеница“.
В тази връзка разбирам, че именно шопските танци са най-харесваните от публиката навън и в страната ни. Според Нели Гарвалова това е така, защото те са най-бързи, атрактивни, динамични, сложни като движения и като изпълнение. Затова ансамбълът има запазената марка винаги да завършва представленията си именно с такъв танц.
Нямаше как да не попитам кои са най-трудните им танци. Оказа се, че според танцьорите най-трудно се танцува бавно. Бавни са пиринските, родопските танци, а сложността им идва от това, че трябва да са абсолютно точни.
И ако на международните фестивали участват предимно младежите, то през месеците април – май се правят годишните музикални концерти, където ценителите на народното ни творчество могат да видят абсолютно всички танцьори на ансамбъла. Те са в 4 възрастови групи – подготвителен, основен, концертен състав и младежи.
Мечтата на Нели Гарвалова е да заведе ансамбъла на международен конкурс със състезателен характер. Досега само веднъж са били на такъв в Турция, където са се класирали на трето място. Още по-голямата й мечта обаче е да облече състава в нови носии. „Благодарение на родителите в момента подменяме част от костюмите, които са морално остарели. Иска ми се танцьорите да имат нови костюми, нови обувки, да излизат със самочувствие на сцената, да се чувстват горди, когато представят България и българското. Това е нещото, което, ако имах възможност, бих променила. Благодаря искрено на родителите, които оказват такава голяма подкрепа. Тяхна бе и инициативата да направим благотворителни концерти, със събраните при от които успяхме да сменим 16 женски шопски костюма за големите момичета, 16 тракийски – за малките момичета, 16 ризи за малките момчета, закупихме обувки, цървули. Планираме и други благотворителни концерти.“
Това, което най-много радва хореографа, е, че тенденцията през годините е увеличаване броят на желаещите да играят народни танци. Както при малките, така и при големите. Нели Гарвалова е преподавател и в Клуб по народни танци „Чанове“ – Русе. Той е със статут по-скоро любителски, тъй като желаещите са от различни възрастови групи и единствената им цел е да се научат някое и друго хорце. „За щастие, в България има много клубове, които търсят и преподават автентичните народни танци. Още по-хубавото е, че има много желаещи да се учат от всички възрасти. Преди да се създадат тези клубове, за съжаление, хората не знаеха обикновени хора. А сега цяла България иска и танцува.“
А къде намират автентичните хора, оказва се, че може да са навсякъде. „Случвало се да отидеш на събор в някое село и да видиш по-различен танц, който се играе само в конкретна махала. Така се търси автентичното, все още има възрастни хора, които могат да покажат, да ги изиграят. Предимно обаче ги търсим на националните събори, където регламентът за участие изисква автентичен танц. И когато създавам ново произведение, винаги се допитвам до автентичното, доколкото мога да го намеря, и се придържам към него. Както се казва, не правя балет на фолклорна основа. Това за мен е недопустимо, или правиш български народни танци, или балет, няма средно положение!“, категорична е Нели.
Какво друго освен името отличава Ансамбъл „Русчуклийче“ от останалите в Русе и в страната бе въпросът, който развълнува Нели Гарвалова. По думите й освен името – запазената марка на Русе, най-много се надява, че хората разпознават ансамбъла по стиловото изпълнение. „Иска ми се хората да ни разпознават по стиловото изпълнение, защото аз много държа на него. Шопско ли е, тракийско ли е, пиринско ли е, русчуклийско ли е, трябва да бъде представено на сцената качествено, не може да се играят всички танци в един стил. Другото, на което много държа, е да се танцува за удоволствие, от душа и сърце.“
Като завършек на прекрасния ни разговор Нели Гарвалова се обърна към читателите на „Форум“, а и към всички българи с думите: „Никога не трябва да забравяме, че сме българи. Никога да не забравяме, че най-голямото ни богатство са нашият фолклор, нашите традиции, нашите обичаи. Много важно е ние, българите, да държим на корените си! В чужбина хората ни обичат, респектират се от богатството на фолклора ни и така трябва да е и в България! Да ценим това, което имаме! Слава Богу, благодарение на всички клубове и ансамбли се съхранява родното, тачи се и се милее за него!“.
Снимки: Личен архив

Оставете първия коментар към "Нели Гарвалова: Никога не трябва да забравяме, че сме българи!"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*