За творчеството и литературния ъндърграунд разговаряме с писателя и издателя Явор Цанев

Ще излязат ли фентъзи и хорър авторите от периферията на литературния процес?

В град Русе живее и работи Явор Цанев – български поет, писател и издател. В литературната му биография значимо място заемат сборниците с разкази: „Избраникът”, 1996; „Страноприемницата”, 2013 г.; „Вино за мъртвите”, 2013 г., „Слънчогледите”, 2014 г., HOME, SWEET HOME!, 2015 г., „Вино за мъртвите”, 2015 г. – второ издание; „Избраникът”, 2016 г. – второ юбилейно издание, както и стихосбирките: „Траурни кристали”, 1994 г., „ИКОН”, 1999 г.; „Четиристишия”, 2009 г.; „Необходими ангели”, 2009 г.; „Необходими ангели”, 2014 г. – второ допълнено издание. На стр. 60 -„Съвременна българска проза” вестник „Форум” публикува разказите „Вино за мъртвите”, „Цигането”, „Обет” и „Селцето” от сборника „Вино за мъртвите”.
В настоящата и бъдеща история на българската литературата място ще намери, основаното и ръководено от Явор Цанев издателство GAIANA book&art studio. От юни 2012 г. то издава периодичното списание „Дракус“, единственото в момента периодично списание в град Русе и единствено в страната за фантастика, фентъзи, хорър и криминале. От 2014 г. GAIANA започна издаването на поредицата „Колекция Дракус“. Тя се ползва с голяма популярност сред читателите в жанра, досега в колекцията са излезли 13 книжки на творци от различни градове в България. Поредицата се радва и на интерес от колекционери. Надявам се, че след време стойността на книжките, излезли в колекция „Дракус”, ще достигне тази на познатите ни от детството в библиотека „Галактика”.

Колекция "Дракус"

Колекция „Дракус“

Издателство GAIANA периодично обявява литературни конкурси, като одобрените от журито разкази биват включени в антология. Началото е поставено през 2014 г. с литературна задача по мотиви от творчеството на Стивън Кинг, а темата е „Вдъхновени от Краля”, за участие се записват 100 автори, които изпращат разказ и кратък обяснителен текст – с кой разказ на Краля кореспондира тяхната творческа идея. Във „Вдъхновени от Краля”, сред стоте участника, петчленното жури отличава 25. През 2015 г. темата е „451 градуса по Бредбъри”, а за 2016 г. GAIANA се връща към началото – творчеството на Едгар Алън По, а темата е „По крилете на гарвана”. „451 градуса по Бредбъри” събира 30 отличени творби от 80 участвали. В края на м. юни приключи срокът, в който авторите можеше да представят разказите си по тема от творчеството на По. Резултатите се очаква да станат публичен факт в края на август.
Не за първи път регионален автор и издателство дават сериозен принос в историята на българската литература. Вярвам, че в бъдеще Русе ще се запише в най-новата литературна история и с творческото дело на GAIANA book&art studio.
Но, фентъзи и хорър авторите все още се намират в периферията на литературния процес. За творчеството, литературата и литературния ъндърграунд разговаряме с писателя и издателя Явор Цанев.
– Преди 20 г. Явор Цанев издаде първата си книжка с разкази „Избраникът”. Ти казваш, че се надяваш читателите да се забавляват, докато четат разказите ти. „Избраникът” книга за забавление ли е или книга за размисъл? И възможно ли е да има такова произволно разделяне на книгите на забавни и мъдри?
– Хубавата книга дава на човек усещане за приятно запълнено време и това не изключва тя да успее да му каже нещо ново или да го замисли. Да, надявам се читателите да се забавляват, в смисъл да им е приятно с книгите ми и те да им дават нещо – тогава биха посегнали към още истории от мен.

– Защо фантастично – зловещите истории, които разказват някой съвременни писатели са закичени с определението „ъндърграунд”? Означава ли това, че книгите на тези писатели, са обречени да стоят в „подземието” на литературния процес?
– „Ъндърграунд” винаги ми е звучало особено като определение, вероятно се влага различен смисъл в това. Някак лесно звучи да са те изложили на всички витрини, каталози, където се сетиш и книгата ти да сияе с кориците си. Съвсем друго е, когато тя сама си пробива път към сърцата на хората и намира своята публика, без някой да я сочи и налага като добра или я осветява с прожекторите на бизнес интереса в книгоиздаването. „Ъндърграунд” или не, хубавата книга е обречена на читателски интерес – дори това да е след години. Примери има достатъчно.
3– Аз съм страничен наблюдател на литературните процеси в жанровете – фентъзи, фантастика, хорър. Те са много динамични и за външен човек е трудно да бъдат проследени и осмислени напълно. Има ли фентъзи общността свои теоретици, историци и въобще хора, които да се опитат да проследят и обхванат процеса в неговата цялостност, динамичност и променливост? Има ли смисъл той да бъде облечен в теоретико-исторически текстове? Мислил ли си, ти, да се захванеш с това?
– И аз се чувствам като страничен наблюдател. Интересно ми е кой с какво се занимава, интересно ми е какви книги излизат или какви инициативи се зараждат. Не се старая да се вписвам в картинката. Струва ми се, че като цяло посочените жанрове не се радват на изследователски интерес, ако това е въпросът. Затова пък понякога има хора, които решават, че щом друг не се е захванал, те могат да се проявят като теоретици и законодатели. Напоследък се зачетох в интересни текстове, осветляващи донякъде началото на жанровете в страната и откривам както тъжни, така и смешни неща. Всъщност у нас никога не е било лесно да се занимаваш с литература и много често, за да направиш необходимото, проправяш път в посоката, в която се движиш. Интересно е да научаваш какво са правили други преди години.
– В литературната история много често книги, писани за забавление и развлечение или дори за това авторът да може да си плати наема, след това се превръщат в класика.Чии имена на твои колеги би наредил сред бъдещите „класици” на жанра?
– Не бих искал аз да ги нареждам. Способните сами ще го направят. Понякога се подценява, че четенето развива интелекта и критическото мислене и колкото да тикаш насила в лицата на публиката даден автор за класик, думата имат читателите. Освен това отдавна не най-добрите като литература книги са най-продаваните.
Как вижда Явор Цанев мястото на издателство „Гаяна”, списание „Дракус” и колекция „Дракус” в тази динамична литературна среда?
– Мисля, че вършим нещо полезно, съобразявайки се с възможностите, които имаме.
Колко дълъг е пътят, които измина Явор Цанев от „Избраникът” до колекция „Дракус”?
– Пътят, като че ли не е толкова дълъг, в смисъл, че като автор, Явор един ден се върна до „Избраникът”, включи го в „Странноприемницата” и тръгна откъдето бе спрял преди години. Казват, че книгите са вид магия, писането – също. Пътят из тези пространства вероятно наистина съдържа магия. А колекция „Дракус” е също като списанието – „детска мечта”, която се радвам да видя как се сбъдва.
– Има ли подбор за книгите и авторите включени в колекция „Дракус”?
– Все се каня да направя нещо като регламент, като в същото време имам вътрешно съмнение, че това е необходимо. На книгите и историите трябва да се дава свобода. Затова подборът е доста субективен, но се надявам, че това е в интерес на читателите.

Книги на "Гаяна"

Книги на „Гаяна“

– Познаваш ли добри автори на съвременно криминале? Кога в списание „Дракус” и колекция „Дракус” място ще получи добър криминален разказ, роман, новела?
– Веднага се сещам за Андрея Илиев, който е печелил наш конкурс за криминален разказ – а съм убеден, че има много други автори, които не съм чел. Колкото до роман в колекцията – тя започна с такъв – „Клиника в средата на нощта” от Димитър Цолов, след това под номер 10 в нея се появи „Трубадур” на Стефан Стефанов, а тази година започнахме отново с роман от Димитър Цолов („Приключенията на Найден – Намерения”), новела от Агоп Мелконян („Убийство в Ню Бабилон”) – те всички съдържат и криминален елемент.
– Знам, че много харесваш Светослав Минков. Аз съм преподавала неговата „Дама с рентгеновите очи” години наред в осми клас. Макар че, разказът е написан през 1934 г., в края на ХХ век децата го припознаваха като съвременен, интересен и забавен, четяха го и го интерпретираха с интерес. Мислиш ли, че фантастично-зловещата литература има шанс един ден да се наложи в конспекта за зрелостен изпит в българското училище?
– Като автор на първата родна фантастична книга – „Синята хризантема”, Светослав Минков няма как да не е интересен. Той самият обаче не счита тези свои ранни творби за значими. Щом се изучава например първият български фантастичен роман за деца – „Ян Бибиян”, не виждам никаква пречка в учебните програми да влязат добри литературни образци от сюжетната литература.

Интервюто е публикувано в бр. 30.

Оставете първия коментар към "За творчеството и литературния ъндърграунд разговаряме с писателя и издателя Явор Цанев"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*