Две майсторки от Разградско участваха на панаира в Етъра

Цвети Терзиева

Цвети Терзиева и Николинка Ангелова показаха уменията си в тъкане на колани „на кори”

Николинка Ангелова

Николинка Ангелова

Две разградчанки – майсторът на художествени занаяти Цвети Терзиева и Николинка Ангелова, участваха в майсторската надпревара в Етнографският музей на открито „Етър“. Тя е част от проявите, свързани с ХІV Международен панаир на традиционните занаяти и започва на 2 септември от 13:30 часа. Посветена е на занаята „Тъкане на колани „на кори”.
Цвети Терзиева ще бъде най-младият участник в майсторската надпревара. Тя е на 34 години от Разград. Майстор е на художествено плетиво, член е на Занаятчийската камара и на Дунавския център за изкуства и занаяти. Интересува се от различни занаяти. Има участия в международни и национални изложби и фестивали в страната и чужбина. Николинка Ангелова е майстор по везба. Интересува се от различни занаяти. Освен тъканите колани „на кори”, тя владее техниката на шитата дантела (кене) и възстановява капански чанти.
Двете разградчанки се надпреварваха заедно с Annelies Tajman – Bergisch от град Девентер, източна Холандия, Марияна Георгиева от Пловдив, Софка Димитрова от Шумен и Параскева Стоянова от Търговище. Според регламента на състезанието, участниците трябва да изработят два предмета. Един задължителен – точно копие на колан, тъкан „на кори“ и един предмет по избор. Резултатите от състезанието се обявяват по време на традиционната „Вечер на майстора”, която тази година е на 5 септември. Победителят получи Голямата награда „Сребърна хлопка” и правото да направи изложба-базар в ЕМО „Етър” през следващата година.
Занаятът „Тъкане на колани „на кори“ е обявен за един от шедьоврите на българското нематериално културно наследство. Запазена до наши дни, техниката на тъкане „на кори“ е позната още на древните египтяни. Кога този занаят навлиза в България не е известно, но населението използва тъкачни техники, познати от Средновековието. През XVIII и XIX век, а в някои райони на страната и до средата на XX век, те имат широко приложение, разказа Цвети Терзиева.Тъканите колани „на кори“ са разпространени най-много в Софийско, Плевенско, Свищовско, Никополско, Ловешко, Севлиевско, Шуменско. Те са важна съставна част на българската народна носия. Предназначени са не само да държат облеклото стегнато към тялото, а и за украшение. Правени са за чеиз и дар от момата за младоженеца, кумата, девера и сватовете. На някои от коланите са втъкани имената на младоженците.Коланите, тъкани „на кори” са едни от най-сложните за изработване елементи на българската народна носия. Корите представляват квадратни дъсчици с размер около 10 см., в четирите ъгъла на които в малък отвор се прикрепват основните нишки. Те се опъват в двата края на дърво или греда, а по-късно на специално направен стан.Тъче се с превъртане на събраните успоредни дъсчици, а в отворения зев с ръка се прокарва едноцветния вътък, който се набива с дървен нож. Оцветяването се постига още при вдяването на разноцветната основа. Сложността се състои в преплитането на вътъка и основата, за да се получи желания орнамент.
Ширината на колан, тъкан „на кори“ може да бъде между 5 и 10 сантиметра, а дължината между 2 и 3 метра. Коланите могат да завършват с ресни или пискюли.
С по-ярки и светли тонове са коланите от Софийско. В Северна България преобладават по-тъмни цветове – черен, тъмночервен и тъмнозелен. Мотивите са растителни и геометрични.

Материалът е публикуван в бр. 34-35.

Оставете първия коментар към "Две майсторки от Разградско участваха на панаира в Етъра"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*