Доц. д-р Ана Джумалиева: КЗД работи активно за изграждане и прилагане на национални и международни политики

Доц. д-р Ана Джумалиева е магистър по право, председател на КЗК

България може да служи като пример на Балканите за мирно съжителство на различни култури и религии

Доц. д-р Ана Джумалиева

Доц. д-р Ана Джумалиева

Доц. д-р Ана Джумалиева е магистър по право. Доктор и доцент е по „Международно частно право”. Преподавател във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“. Член на Съюза на учените – клон Варна. Член на Научния съвет при Института по морско право и логистика към Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“. Има завършен специализиран обучителен курс по права на човека на Женевската академия за международно хуманитарно право и права на човека. Издала е монографията „Договор за наем на кораб”. Има над 40 научни публикации в областта на международното морско право, правата на човека и антидискриминацията. От 2012 г. е председател на Комисията за защита от дискриминация (КЗД).

Г-жо Джумалиева, разкажете ни за Комисията за защита от дискриминация – кога е създадена, по какъв метод се избират членовете й, какъв е съставът й и предметът на дейност…

– Комисията за защита от дискриминация (КЗД) е учредена през 2005 г. в съответствие с разпоредбите на чл.40, ал.1 от ЗЗДискр. като независим специализиран държавен орган за предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и осигуряване равенство на възможностите. Тя разполага със значими правомощия в тази насока, включително да осъществява превантивни дейности за повишаване чувствителността на обществото към дискриминацията.

Комисията има свои регионални представители, с който факт е уникална в Европа, чиято задача е да осведомяват гражданите и да разпространяват нейни материали, подпомагайки по този начин общата воля за търпимост, толерантност и равнопоставеност между различните групи хора.

Комисията се състои от 9 души, от които поне четирима са юристи. Народното събрание избира 5, в това число председателя и заместник-председателя, а президентът на Република България назначава останалите 4. Мандатът е 5 години. При избора или назначаването на членове се спазват принципите на балансирано участие на жени и мъже и на участие на лица, принадлежащи към етнически малцинства.

Официално посещение на Н.Пр. Ирит Лилиан – посланик на Израел

Официално посещение на Н.Пр.
Ирит Лилиан – посланик на Израел

– Спазват ли се човешките права в България? На кое място e страната ни в европейски мащаб?

– България е демократична и правова държава, с установени стандарти, които гарантират върховенството на закона в съответствие със стандартите на старите демокрации на ЕС. Директивите на ЕС са транспонирани и влезли в сила, а регламентите имат директно приложение като част от законодателството ни. Съществуват механизми за защита на човешките права както пред съдебните органи, така и пред специализираните институции. Националните правоприлагащи и специализирани органи в областта на правата на човека вече имат богата практика на санкциониране на нарушения в сферата на правата на човека.На европейско ниво статистиката за индикаторите за човешки права се извършва по определени критерии ежегодно от Агенцията на Европейския съюз за основните права със седалище във Виена. Бюрото по демократичните институти и правата на човека (БДИПЧ) към Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа осъществява съдействие за обезпечение на човешките права, демокрацията и правовата държава. Комисията за защита от дискриминация изпълнява функции като национална контактна точка във връзка със събирането и предоставянето на информация на БДИПЧ, свързана с престъпления от омраза.

Freedom House е базирана в САЩ непартийна неправителствена организация (НПО), която провежда изследвания и застъпничество на демокрацията, политическата свобода и правата на човека. Основана е през октомври 1941 г. УендълУилки и Елинор Рузвелт са първите почетни председатели. Организацията изчислява по следния начин статута на свобода: с 1 = най-добро, със 7 = най-лошо.

Според Freedom House за 2015 статутът на свобода за България е следният:

общ статут = 2; граждански свободи = 2; политически свободи = 2.

Конференция на юристите

Конференция на юристите

– Толерантен ли е българинът към различните? За какво говорят престъпленията от омраза, ЛГБТИ жертвите, недоверието в полицията от страна на малцинства и имигранти?

– Не мога да бъда съдник на обществото и да посоча категорично дали то е толерантно или не. Да, нашият свят не е безкористен, отношението към различните не е еднозначно. Тук на преден план навярно излизат и предразсъдъците, и стереотипите, трупани през годините и издигали бариери в отношението към различния. Дали възпитанието в толерантност не трябва да започне от ранна детска възраст, е също въпрос, върху който трябва да се замислим. Ще посоча обаче, че преди няколко години генералният секретар на ООН Бан Ки-мун отбеляза, че България може да служи като пример на Балканите за мирно съжителство на различни култури и религии. Може би все пак традицията е заложила толерантността като светоусещане по нашите ширини!

– Какви хора се обръщат най-често към Вас? Кои са основните проблеми, по които гражданите се чувстват дискриминирани?

– Най-често сме търсени от представители на уязвими групи – хора с увреждания, хора, принадлежащи към етнически малцинства, и др., като всички те са изложени на пряка опасност от дискриминация. Уникалността на нашия Закон за защита от дискриминация е богатата палитра от 19 защитени признака, която предполага голяма всеобхватност на производството пред комисията и различни по възраст, пол, образование, място в обществото жалбоподатели, които се чувстват дискриминирани по някои от тези признаци, залегнали в закона.

Необходимо е да се подчертае, че оплакванията в Комисията нарастват – до средата на юли тази година те са два пъти повече от същия период на миналата година.

Напоследък нарастват и оплакванията от множествена дискриминация, т.е. оплаквания по няколко признака.

С експерт Вашко Малта от Агенцията за основни права на ЕС

С експерт Вашко Малта от
Агенцията за основни права на ЕС

Има различни оплаквания: на лишени от свобода, по признак етническа принадлежност, срещу медии заради твърдия език на омразата, хора с увреждания се чувстват дискриминирани от социалните служби по места заради това, че са лишени от личен асистент, липсата на достъпна архитектурна среда също е повод за жалби. Перманентни са оплакванията от хора с редки болести, има оплаквания от сферата на образованието. Бъдещи и млади майки също са обект на дискриминация от работодатели. Има оплаквания за неравно третиране по признаците пол, синдикална или партийна принадлежност, за твърдян сексуален тормоз.

Законът за защита от дискриминация предвижда комплекс от задължения за работодателя за създаване на недискриминационна среда за упражняване на правото на труд. Въпреки това вече години наред в КЗД най-много са оплакванията за дискриминация именно в сферата на заетостта по различни защитени признаци.

Ако търсим статистика на база защитените от закона признаци, то преписките, които преобладават в Комисията, са образувани по оплаквания по признаците лично положение и увреждане, следват етническа принадлежност, обществено положение и възраст. Това са данни за 2015 г. Тук искам да подчертая и друго: признакът лично положение е уникалното съчетание на различните персонални характеристики на отделния човек (напр. семейно положение, образование, местожителство и др.), той е комплексен признак. Именно заради това е правилно да се каже, че всъщност най-много образувани преписки в КЗД има по жалби от хора, които се чувстват дискриминирани по признак увреждане. Почти същата е конфигурацията и през тази година – до 1 август най-много образувани преписки има по признаците: лично положение – 117, увреждане – 44, обществено положение – 41, възраст – 37, етническа принадлежност и образование – по 24 и т.н.

С ректора на Стопанска академия

С ректора на Стопанска академия

-Според Вас, проява на дискриминация ли е арестуването на мигранти от наши сънародници /с т.нар. свински опашки/ на южната ни граница?

– Въпросът със свинските опашки може да се разглежда единствено от наказателноправна гледна точка и прокуратурата е компетентна да се произнесе въз основа на конкретните факти, тъй като касае посегателство срещу личността. Наказателният кодекс защитава незаконното посегателство срещу личността, което е характеристика на правовата държава. Този въпрос надхвърля сферата на дискриминацията и е необходима намесата на съдебната власт по реда на НПК.

Дискриминация ли е от страна на Австрия, Франция, Германия връщането на мигранти в България като външна граница на Европейския съюз?

– Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. предвижда общи стандарти и процедури за държави от ЕС за връщане на граждани на държави извън ЕС, които пребивават незаконно на тяхна територия. Решението за връщане трябва да бъде издадено от държава на ЕС към лице гражданин на държава извън ЕС, което пребивава незаконно на нейна територия. Ако не-гражданин на ЕС има валидно разрешение за пребиваване или еквивалент от друга държава от ЕС, той трябва незабавно да се върне в тази държава.

Ако друга държава от ЕС приема обратно незаконно пребиваващ извън ЕС по силата на двустранно споразумение, държавата е отговорна за издаването на решението за връщане. Поради хуманни, хуманитарни или други причини една държава от ЕС също може да предостави на незаконно пребиваващи граждани на държави нечленки на ЕС самостоятелно разрешение за пребиваване или еквивалентно право на престой.

От значение в сферата на антидискриминациятае и обща Препоръка №16 на Съвета на Европа – ЕКРН, от 16 март 2016 г. за предпазване на незаконно пребиваващи мигранти от дискриминация.

%d0%b8%d0%b7%d1%82%d0%b5%d0%b3%d0%bb%d0%b5%d0%bd-%d1%84%d0%b0%d0%b9%d0%bb-3Тук е мястото да се отбележи, че отношенията, свързани с бежанците и мигрантите, са динамични и променящи се и предопределят регулярни динамични изменения на законовите правила. От друга – ръководенето от принципа на баланса и на зачитане на човешкия фактор в обществото е единствената мерна единица за обща европейска политика в полза на гражданите.

-Съществуват ли изключения от общото правило, забраняващо дискриминацията?

– Законът за защита от дискриминация предвижда редица изключения от забраната за дискриминация, при които допуска оправдано различно третиране (чл.7, ал.1). Тези изключения са изчерпателно изброени и други освен тях не са допустими. Те подлежат на тясно тълкуване и прилагане.

Допуска се, например, различно третиране на чужди граждани и лица без гражданство, когато това е предвидено в закон. Различно може да бъде третирането на основата на защитен признак при наемане на работа, когато този признак е съществено и определящо изискване за извършване на определена дейност, при условие че изискването има законна цел.

Третирането на основата на религия при религиозно образование също може да бъде различно. Допускат се няколко типа случаи на различно третиране на основата на възраст, стига то да има законна цел и да е необходимо. Допуска се предвидена със закон и специална закрила на уязвими лица като бременни жени и майки, деца без родители, непълнолетни, самотни родители и лица с увреждания. Възможни са позитивни мерки на основата на всички защитени признацивъв всички области на обществения живот с цел изравняване възможностите на лицата в неравностойно положение и осигуряване на участието им, при условие че такива мерки са необходими. Допускат се и мерки за защита на самобитната културна, религиозна и езикова идентичност на малцинствата.

Каква помощ оказва КЗД – юридическа, институционална или…? В какво се състои превантивната й дейност?

– КЗД по закон предоставя независима помощ на жертвите на дискриминация при подаване на жалби за дискриминация. В този контекст посланието ми към потенциалните жертви на дискриминация е да се обърнат към комисията, където ще получат адекватна консултация как да изготвят жалбата си, какви са правилата на производство, какви са правомощията на комисията и последиците от влязлото в сила нейно решение.

Тук е мястото да поставя акцент и върху факта, че само за миналата 2015 г., съобразно закона, от експерти в приемната на Комисията в София, от нейните регионални представители в страната и по телефона е предоставена независима неплатена правноконсултативна помощ на повече от 6000 лица.

Институцията /пак законово/ дава становища по проекти на нормативни актове за съответствието им със законодателството за предотвратяване на дискриминацията, както и препоръки за приемане, отменяне, изменение и допълнение на нормативни актове.

В областта на превенцията се работи по установената от предходни години практика за провеждане на разяснителни кампании за запознаване представителите на държавната и местната власт, неправителствени организации, синдикати, работодатели и граждани с нормите на антидискриминационното законодателство. Тя води до повишаване интереса на гражданите към дейността на Комисията. Продължава работата на Комисията по повишаване на обществената информираност за европейските и националните политики и законовите инструменти в борбата с дискриминацията в различни сфери на обществения живот.

– Има ли заплетени ситуации? Моля, разкажете поне за един случай, без да конкретизирате, разбира се!

– Наблюдава се тенденцията гражданите, след като са поставили своите проблеми пред множество институции и не са получили съдействие и решения по тях, да се обръщат към Комисията пряко или чрез нашите регионални представители. Затова в КЗД се гледа на всяка жалба като послание за помощ – хората търсят упование и опора в институцията, много често като последна инстанция на надеждата.

Казусът на всяко производство пред Комисията носи своята специфика, своята правна тежест, сам по себе си изисква време за решаване, затова не мога да правя разграничение между оплакванията в отделните производства, като ги степенувам по интерес, значимост или друг показател.

Ще се спра на някои решения на КЗД, които касаят повече хора или определени обществени групи: всеки следващ абзац с точка, по-навътре

Предстои промяна в Закона за кредитиране на студенти и докторанти, която е резултат от решение на Комисията. В това свое решение тя постанови, че право на кандидатстване за получаване на кредит имат не само студентите и докторантите в редовна форма на обучение, но и тезив друга форма, различна от редовната.

Решение на КЗД установява, че тарифата на БДЖ за превоз на пътници създава по-неблагоприятно третиране спрямо български граждани, които се обучават в учебни заведения извън територията на Република България, като не ползват отстъпка от 50% намаление във втори клас на пътническите и бързите влакове, както това право имат техните колеги от всички категории училища и висши учебни заведения на територията на страната. Това, според КЗД, представлява пряка дискриминация на основата на признак „лично положение”. С нарочно писмо до Комисията управителят на „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД ни уведомява за нанесената поправка в тарифата, след като нашето решение бе потвърдено от съда.

В процеса на образувано производство в Комисията и след направеното проучване по преписката от заседателния й състав, Център „Фонд за лечение на деца”, ответна страна по тази преписка, взима решение и отпуска пари за необходимите процедури, свързани със заболяването на дете. След това майката на детето оттегля своята жалба до Комисията и преписката е прекратена. Удовлетворението остава за всички.

Втрети състав на Комисията за защита от дискриминация е разпределена преписка, образувана по жалба на мъж от София срещу туроператорска фирма и хотел на морето. Жалбоподателят ползва услугите хотела след договор с туроператорската фирма. По време на престоя в хотела детето на жалбоподателя се почувства недобре, следват повръщане, разстройство, общо неразположение, като нещата стават все по-зле. Непрекъснато родителите питат на рецепцията за лекар, обещават им негово присъствие, докато след часове става ясно, че хотелът имал договор с лекар, но само за чужденци, за българи не идвал. Ответниците считат жалбата за неоснователна, като се аргументират с посочени факти. Преписката е във фаза заседания.

– Активно си сътрудничите с институции и организации на национално и международно ниво. Какви европейски проекти разработвате? Какви съвместни инициативи осъществявате с Организацията на евреите „Шалом“? 

– В началото на 2016 г. Комисията за защита от дискриминация започна изпълнението на проект „Предотвратяване на дискриминацията и създаване на равни възможности” по ОП „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020, съфинансирана от Европейския социален фонд. Общата цел на проекта е да се повиши капацитетът на Комисията за защита от дискриминация и нейните регионални представители, както и да се повиши ефектът от дейността й по превенция, установяване и предотвратяване на дискриминацията за рискови групи и общности. Това ще даде възможност за намаляване на бариерите пред пълноценното участие на българските граждани на пазара на труда, за достъп до качествени социални, здравни и други услуги и социалното включване.

Комисията за защита от дискриминация работи активно за изграждане и прилагане на национални и международни политики в областта на борбата и превенцията срещу дискриминацията. Сътрудничеството с международни организации протича под различни форми – аналитична дейност; дейност и функции, свързани с акредитацията от Организацията на обединените нации на Комисията като национален орган по правата на човека със статут „Б“; дейности и функции на КЗД като национална точка за контакт по престъпления от омраза към Бюрото за демократични институции и права на човека на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, в рамките на Европейската мрежа на органите за равнопоставеност; иницииране и участие в редица форуми, работни срещи и групи, семинари и дискусии; осъществяване на формални и неформални контакти.

%d0%b8%d0%b7%d1%82%d0%b5%d0%b3%d0%bb%d0%b5%d0%bd-%d1%84%d0%b0%d0%b9%d0%bb-4По линия на двустранното сътрудничество само през 2016 г. в Комисията на официално посещение бяха посланиците на Швеция, Азербайджан, Русия, Египет, Израел. Техни превъзходителства изразяваха задоволство след запознаването им с дейността и функциите на българския орган по равнопоставеност, като се подчертаваше, че това е само началото на бъдеща съвместна работа. Те оставаха впечатлени и от всеобхватността на нашия Закон за защита от дискриминация, което го прави уникален в Европа. Посещение на представители на Комисията бе направено в Дания по повод 21 март, Международния ден за борба с расовата дискриминация, по покана на най-голямата синдикална организация в страната – Обединената федерация на датските работници.

В страната КЗД има сключени споразумения за партньорство със синдикати, с неправителствени организации, с редица университети. Стана практика вече студенти от тези учебни заведения да стажуват в Комисията, което е осъзната стъпка напред, към превенция срещу дискриминацията.

През тази година ръководствата на Комисията и на Обединението на евреите в България (ОЕБ) „Шалом“ подписаха меморандум за сътрудничество. С този документ двете организации обединяват усилията си да развиват политики за противодействие на проявите на ксенофобия, расизъм, антисемитизъм, омраза и други форми на нетолерантност, слово на омраза и престъпления от омраза, както и превенция на тези прояви. Съвместна инициатива бе дискусията на тема: „Ненаучените уроци на Холокоста”. Събитието се проведе по повод Международния ден в памет на жертвите на Холокоста.

КЗД бе съорганизатор заедно с ОЕБ „Шалом” на дискусия „Не на ксенофобията, расизма и омразата в спорта”, която се проведе в конферентната зала на Министерството на младежта и спорта.

На 10 март по повод 73-годишнината от спасяването на българските евреи и в памет на жертвите на Холокоста бе проведена възпоменателна церемония пред паметника на Димитър Пешев в София, организирана от ОЕБ „Шалом“. Комисията имаше свои представители на събитието.

Общите инициативи между двете институции ще продължат.

– При проблем как можем да сезираме Комисията за защита от дискриминация?

– Оплакване в Комисията за защита от дискриминация може да депозира всеки гражданин на територията на страната, който се чувства засегнат от различно, по-неблагоприятно третиране или поведение, извършвано без значение от кого, държавен или общински служител, работодател, здравен орган, образователна институция. Всяка една жалба се разглежда много прецизно в комисията.

Мотивите да се сезира Комисията могат да бъдат най-различни – от лични, когато са засегнати достойнството и честта ни, до мотиви, изразяващи силна гражданска позиция в защита правата на други лица. Важното, което трябва да се очертае, е попадат ли оплакванията на жалбоподателите в компетентностите й. Както казах по-горе, потенциалните жертви на дискриминация могат да се обърнат към комисията, където ще получат адекватна консултация как да изготвят жалбата си.

Тук е мястото да се подчертае, че българският законодател справедливо е предприел формулата на социална насоченост на производството пред Комисията. Тя се изразява в освобождаването на подателите на жалби или сигнали от държавни такси при завеждането им. Направените разноски в хода на производството по закон са за сметка на бюджета на Комисията.

В София адресът на Комисията е бул. „Драган Цанков“ 35, телефон 02/807 30 30. КЗД има представителства и в 21 областни градове на страната, като стремежът ни е в бъдеще да имаме регионални експерти във всички областни центрове. Такава е и препоръката на Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността.

Може да се ползва за информация и сайтът на Комисията.

Интервюто е публикувано в бр. 32 – 33.

 

 

Оставете първия коментар към "Доц. д-р Ана Джумалиева: КЗД работи активно за изграждане и прилагане на национални и международни политики"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*