Маргарита Доровска: Най-голямото богатство на музея са историята му и неговият всеотдаен екип

Маргарита Доровска

Има само един начин за устойчиво привличане на посетители – чрез запомнящи се изложби и събития

Първи ден на новия пост в Дома на хумора и сатирата

Първи ден на новия пост в Дома на хумора и сатирата

-Вече 3 месеца сте в Габрово в качеството си на директор на Дома на хумора и сатирата. Как се чувствате в града на пестеливците?
-Да го кажа по-меко, имам добро финансово възпитание в разходната част, така че съм като в свои води в Габрово. Трябва да отбележа, че зададохте въпроса съвсем правилно – кажете на габровеца, че е пестелив, и ще го похвалите. Кажете му, че е сметкаджия, и ще го обидите. Има такъв случай – Радослав Бумов, знаменит габровски писател и една от личностите, за които ще разкажем в предстоящата изложба за историята на габровския хумор, пише гневно писмо на вестник „Стършел”, задето сложили някакъв афоризъм над негов фейлетон, който, според него, изкривявал разбирането за грабровския хумор и навеждал на мисълта, че в основите му е залегнала не пестеливостта, а муфтата, което е съвсем друга характеристика. Така или иначе, за възмездие успял да издейства публикуването на втори контрафейлетон! Габровска работа, от всяко нещо могат да извлекат полза.
– Бързо ли успяхте да се адаптирате от живота в столицата към този в провинцията? С какво Ви впечатлява Габрово?
– С това, че е чист и подреден град, хората са приветливи, прями и с чувство за хумор. Историята на града е вълнуваща и жива – има го споменът за индустриалците, за предприемчивостта им, но и за изключителната социална отговорност и филантропия. От тази история ни делят само няколко поколения и хората я помнят и знаят. Културните институции, медиите, творците я поддържат във фокуса на общественото внимание. Сега, например, предстои премиера на филма за крупния индустриалец и дарител Иван Хаджиберов на режисьора Емил Михов. Габрово е град с изключителна природа и с будни и корави хора, калени от Балкана. В такъв град не се адаптираш – влюбвашсе в него.

Посрещане на дипломатическия корпус в ДХС

Посрещане на дипломатическия корпус в ДХС

– Разкажете повече за досегашното си професионално развитие. Завършила сте културология в СУ, после и Кралския колеж по изкуствата в Лондон. С какво се занимавахте досега?
– След културологията работих в една от най-активните неправителствени организации в сферата на международното сътрудничество в изкуството. Оттам дойде и апетитът ми да развия на наистина професионално ниво това, което правех така или иначе, и затова и избрах да уча куриране. А след завръщането си от Лондон работих известно време на свободна практика, но това е работа на парче, без устойчивост. Имах желание да прехвърля опита и контактите си в институционалната сфера. Така започнах работа в Министерството на културата – много ценен опит, но далеч от художниците и галерийното пространство.
– Бихте ли изяснили по-подробно същността на работата на куратора? В наши дни „куратор, кураторство, куриране“ станаха не само популярни думи, но и все повече международни събития се осланят на тези специалисти и разчитат за организацията на куратори. А точно това всъщност е Вашата специалност. Кои са най-интересните теми и форми лично за Вас?

В работна обстановка – подготовка на поредната изложба

В работна обстановка – подготовка на поредната изложба

– Кураторът е човек, който се грижи за изкуството и за неговото представяне пред публика. Основно се занимава с подготвяне на изложби – от концепцията до реализацията, но има и много други канали за представяне на изкуство освен изложбата –събития, каталози и други публикации, чрез медиите и в интернет. Всеки конкретен проект предполага различни средства, които се избират според спецификата му. Онова, което ми се струва особено важно, е да представяме темите, които избираме, по актуален начин, така че да стигнат до публиката през въпросите, които си задава човек днес. Може да правиш историческа изложба и въпреки това тя да е актуална с начина си на представяне и с размислите, които провокира. Музеят и галерията трябва да бъдат релевантни, адекватни на времето. В свят, който предлата толкова много информация и забавления, единственият начин да стигнем до публиката и да спечелим доверието й е чрез качеството на знанието и интелектуалното удовлетворение, което предлагаме с програмата си.
– Какво Ви мотивира да се кандидатирате за настоящия пост и да оглавите една емблематична не само за Габрово институция?
– Домът на хумора и сатирата е един от най-интересните музеи в страната. Още със създаването си Домът избира да покрие много широк спектър от дисциплини – визуално изкуство, литература, кино, фолкор, театър. Тази широта на жанровете е нещо, към което музеите по света се насочиха едва в последните години. Освен това историята му е белязана от много ярки личности, от свобода, визионерство и острота на посланията. Ще спомена само две емблематични имена сред множеството творци, дали своя огромен принос за изграждането на тази институция – Борис Димовски и Радой Ралин. И не на последно място Домът е международна институция, с множество контакти по цял свят, с богата колекция от творби на автори от 173 държави. Мисля, че днес хуморът и сатирата в глобален план отново стават изключително актуални като инструмент за разбиране на света около нас и за критика.
– Разбрахме, че концепцията Ви за развитие на ДХС в следващите години е впечатлила силно комисията, която Ви предпочете сред другите кандидати в конкурса за директор на музея. Разбираемо е като млад човек да заложите на новаторски идеи, съвременни технологии и смели начинания. Бихте ли споделили някои от тях?
– Хуморът се променя с времето, той не е универсален и има своите културни и времеви специфики. Важно е да се огледаме как интернет и технологиите променят начина, по който се произвежда смешното и как се възприема. Има толкова много нови формати и нови канали, които само преди двадесет години не съществуваха. Отделно групи, които преди не са имали досег една с друга, в момента се оказват изложени на различни прояви на хумор, за които не винаги са подготвени. Това поражда и проблеми, както виждаме през последните години.
От друга страна, хуморът е най-добрият начин да се обсъждат изключително сериозни въпроси. Не можем да страним от тежките теми, напротив, вярвам, че точно това е ролята ни, да ги поставим на масата. С шега можеш да кажеш и най-трудната истина.

Маргарита Доровска

Маргарита Доровска

А способността да разбираш хумора и да го използваш се култивира, не е вродена и именно това трябва да прави музеят в работата си с публики, особено с детски и младежки аудитории. Не случайно мотото на музея е „Светът е оцелял, защото се е смял” – хуморът е социален лубрикант. Габовецът, за разлика от човека в полето, не е можелпросто да си направи хляб, за да яде. Трябвало е първо да произведе нещо, след това да го изтъргува и с парите да си купи жито. Чувството за хумор не просто му е помагало в отношенията с другите, то буквално е било един от инструментите му за оцеляване.
-Какви предизвикателства стоят пред Вас оттук нататък? Как смятате да внедрите идеите си и да се докажете на новото поприще?
-Музеите нямат програмни пари, с които да се правят изложби и събития, и трябва да се подхожда по габровски – с малко разход да постигнеш голям ефект. Най-голямото богатство на музея са историята му и неговият екип, който е изключително професионален и отдаден на работата си. Това е най-големият ресурс, на който разчитам.
-Представете накратко двете най-мащабни събития в Дома на хумора и сатирата – Международното биенале на хумора и сатирата в изкуствата и Националната среща-наддумване „Благолаж“. Как се развиват те през годините?

Габровски сувенири

Габровски сувенири

-Биеналето е най-голямото събитие на Дома и най-устойчивото във времето. Първото издание е през 1973 година, което го прави едно от старите биеналета в Европа. Това е една година след учредяването на Дома и две години, преди да се сдобие със собствена сграда. Стартира със силно международно участие и по това време е много важен форум за среща на Изтока и Запада. Не е пропускано издание, дори в най-трудните за Дома години по време на прехода. Следващото ще е през май 2017 г. Тогава е и Националната среща-наддумване „Благолаж”, в която участват хора от всякакви възрасти, включително и деца. Умението да разказваш е изключително ценно, защото с добра история можеш да отвориш много врати и да стигнеш до умовете и сърцата на хората.
-Имате ли идеи да добавите и други такива изяви в бъдеще?
– Надявам се да направим един преглед на анимираната карикатура. Но преди да добавяме нови събития, трябва да се справим отлично с тези, които досега са били лицето на Дома.
През 2017 г. предстои 22-рото издание на Международното биенале на хумора и сатирата в изкуствата, чиито организатори са ДХС, МК и Община Габрово. Тази най-мащабна изява в областта на хумористичните изкуства е популярна и разпознаваема в цял свят, в конкурсните раздели участват стотици творци от 6-те континента, за участие се получават хиляди творби. Как се е развивало Биеналето през годините и какво предстои да се промени в него?

Борис Димовски - Котка за габровски шеги

Борис Димовски – Котка за габровски шеги

Конкурсното участие ще се запази, но кандидатстването с произведения ще бъде онлайн. Това ще направи конкурса много по-достъпен за международни участници. Отделносе опитваме в момента да добавим курирана тематична изложба, която да даде по-голям фокус на събитието, защото представянето на изключително разнородни като тема и формат работи го прави трудно за публиката.
-Известно е, че в бюджетните институти финансовото положение не е особено добро, затова се налагат много усилия, за да се осигурят средства за дейността – главно това става от генерираните собствени приходи, от спонсори и съмишленици, които подкрепят една или друга изява. Не по-маловажно е и кандидатстването пред различни финансиращи организации с проекти. ДХС сигурно има опит в това. Подкрепи ли Ви скоро някой?
-Последният ни финансиран проект е по Програма „Публики” на Националния фонд „Култура“, с който целим да развием постоянната аудитория, т.е. габровци и хората от региона да идват по-често в Музея. А последният ни реализиран проект е с подкрепата на Агенцията за хора с увреждания и с това Домът вече предлага наистина достъпна среда за всички посетители.

Маргарита Доровска

Маргарита Доровска

-Знаем, че ДХС е един от 100-те национални туристически обекта. Габровци неизменно водят там гостите си, а и музеят е посещаван от много български и чуждестранни туристи. Каква е посещаемостта през последните години и как се развива? На какво разчитате за повишаването й? Имате ли идея с какво бихте мотивирали младите хора да посещават Дома и как смятате да спечелите хора, които никога не са влизали в него?
-Посещаемостта расте устойчиво през последните години. Надявам се тази година да минем прага от 40 хиляди посетители. Семейният туризъм се развива и трябва да признаем, че важен мотивиращ фактор в този сегмент са залите и дейностите, които се предлагат за деца и младежи. А като цяло, има само един начин за устойчиво привличане на посетители – чрез запомнящи се изложби и събития. Разбира се, важни теми са сувенирите, наличието на кафене – това е компонент от музейното преживяване, който не е за подценяване. Трудно е да разгледаш четири етажа с изложби, колкото и да са интересни, без почивка и място да си събереш мислите.
-Може би няма човек, който да не познава малката книжка с габровски шеги, която е издание на ДХС на 5 езика и се продава на щанда на музея. А всеки посетител може да отнесе за спомен и оригинален габровски сувенир. Разкажете повече за тези прословути габровски хумористични сувенири, които разнасят славата на българската столица на хумора по цял свят.
-Чашките половинки, в които едно кафе се разделя за двама, лъжичката с дупка, захарницата-скъперница, назъбената чаша за неканени гости, от която няма как да пиеш, без да се олееш, халбата за бира с високо дъно, яйцето с кранчето са част от запазената марка на Дома. Много от сувенирите ни са по проект на Борис Димовски. Някои от тях продаваме и сега, други се надявам да възстановим и по-късно, разбира се, да добавим нови.

Маргарита Доровска

Маргарита Доровска

-Вече изпращаме лятото, в което Вие май не почивахте. Домът на хумора гостува в различни градове с изложби от богатите си фондове. А какво предстои да се случи в Дома до края на тази година?
-Предстои Карикатурен десант. Това е традиционна за Дома есенна програма. Тази година включва четири карикатурни изложби. Две са международни (от Кипър и Русия) и две са български –колекцияоттазгодишната Национална изложба на карикатурата на СБХ и самостоятелна изложба на нашия лауреат в него –Майя Чолакова. Също така предстои изложба, посветена на историята на габровския хумор и някои от ключовите личности в него. Ако се чудите защо Габрово става столица на хумора, просто не бива да я пропускате.
– Съвсем подходящо за край на нашия разговор е да ни кажете любимия си габровски виц…
-Много са, но ето един:
Габровец продавал варена царевица пред входа на една банка. Бизнесът му бил успешен. Един познат му поискал пари на заем. Продавачът отказал:
– Имам договор с банката да не се конкурираме – те да не продават царевица, а аз да не давам пари на заем.

Интервю на Дарина МАРИНЧЕВСКА

 

Оставете първия коментар към "Маргарита Доровска: Най-голямото богатство на музея са историята му и неговият всеотдаен екип"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*