Награждават учителката, която стигна до Путин заради герой от войната

Веселина Милушева

 

Коя е Веселина Милушева?

Пред паметника на Андрей Густавович Принтц в Пороище

Пред паметника на Андрей Густавович Принтц в Пороище

Тя самата се определя като обикновен човек, не по-различен от всички останали, но в живота й има една необикновена история, в която са намесени президентът на Русия Владимир Путин и руският полковник Андрей Густавович Принтц.

Всичко започва в далечната 1976 г., когато е назначена в ОУ „Хр. Смирненски” в село Пороище. Освен редовните часове започва да води и кръжок по краезнание. Тогава научава, че в селото е погребан руски полковник. Вижда паметника му, когато в селото се подготвят тържествата по повод 100 г. от Руско-турската война. Учудила се, че руски делегации идват в Разград и посещават паметника на полковник Лангас в двора на църквата, а никой, освен хората от Пороище, не идва да почете паметта на Принтц. На празника на Разград дори произнасяли неправилно името Принтц – като Принц.

Става й интересно какъв е този герой, започнала да разпитва по-възрастните жители на селото, да изучава историята на населеното място, намерила и книга на Анание Явашов, където имало данни за Пороище. Събирала и материали за Руско-турската война, 2 години изследвала кои полкове са освободили Разград. Намерила снимка на къщата на Изворови, превърнат в лазарет, в който е починал от тиф на 40 години Андрей Густавович. Установила номера на полка и така научила, че в търговищкото село Зараево се е водила кръвопролитна битка с турската войска, питала кмета на селото, срещнала се с него, намерила и книгата за Зараево, в която имало сведения за полк. Принц, командир на 140-и зарайски попътен полк.

Милушева на благотворителна инициатива за събиране на дарения за паметната плоча на Станка Николица

Милушева на благотворителна инициатива за събиране на дарения за паметната плоча на Станка Николица

Милушева е писала през годините до много институции и архиви в Санкт Петербург и Москва,

които й отговаряли, че нямат сведения за Принтц. Тогава решила да се обърне към руския президент за съдействие, и така през 2005 г. получила пълен достъп до архивите. Изпратили й сведенияя от Руския държавен военно-исторически архив. Свързала се и с управата на град Зарайск и им съобщила, че тук е погребан полк. Принтц. Пратили й колет с много материали и три трогателни писма – толкова благодарности не била получавала в живота си – руснаците били трогнати, че сме запазили този паметник, че почитаме паметта на Принтц като герой.

Едновременно с всичко това, Милушева пратила десетина писма до предаването „Жди меня” по руския канал ОРТ, звъняла им многократно и по телефона, но безрезултатно. През годините се свързала с една група от Санкт Петербург, която оказва съдействие при случаи на изчезнали хора от Санкт Петербург. Те й помогнали да бъде забелязана от водещите на предаването „Жди меня” и оттам й поръчали да направи двеминутен видеоклип, който по-късно бил излъчен по телевизията. За създаването на клипа й помогнала много групата от читалището и читалищното ръководство в Пороище. Това било голям пробив за нея, защото била първата българка, разказала своята история в предаването – това станало на 20 май 2011 г. По-късно направили и втори материал, тъй като във форума на „Жди меня” я помолили да потърси семейството на един българин и тя намерила родителите му. От многогодишната си изследователска дейност тя събрала огромна информация, от която става ясно, че Принтц е бил изключително интересен човек, с разностранни интереси, учен, географ, талантлив военачалник, дипломат. Дори получила писма от две пра-правнучки на братята му.

Милушева с колеги пред паметника на Христо Смирненски в Професионалната гимназия по транспорт и строителство в Разград

Милушева с колеги пред паметника на Христо Смирненски в Професионалната гимназия по транспорт и строителство в Разград

Веселина Милушева има зад гърба си 42 години учителски стаж

в различни училища и въпреки че е вече пенсионерка, продължава да е търсен педагог и преподава в две детски градини и в ПГ по транспорт в Разград. Казва, че децата са изключително искрени и сърдечни и много от бившите й ученици продължават да й пишат във Фейсбук, където има към 900 приятели. За рождения й ден, който беше неотдавна, я засипали с поздравления. Има много хубави спомени и случки, които я свързват с бившите й възпитаници и до днес. Спомня си как е спасила не едно дете от апандисит, от травми и други болести. И досега обръща специално внимание на здравето на децата. Работата на учителя не свършва с учебния час, разказва тя. Някои деца са напускали училище и тя е обикаляла да ги търси. Работата на педагога е свързана с много стрес, не може да бъдеш безразилечен към дете, което са ти поверили.

Обществото е длъжник на учителите,

споделя Милушева. Изграждането на отношението към училището започва от семейството, счита тя. Децата не са виновни, колкото семейството и обществото. Неотдавна в магазина едно момченце я прегърнало, а бащата погледнал на това със свити вежди… Освен това напоследък учителите се товарят с все повече администраторска работа, всяко тяхно действие е свързано с огромна документация. Този подход според нея е неправилен, учителят трябва да бъде учител и да работи с децата, а не да се заравя в бумащина. Освен това политиката да се обвързва бюджетът с броя на учениците не е добра идея, защото всяко училище започва да търси ученици на всяка цена и институцията става зависима от желанието на ученика да посещава училище. А разходите за отопление и осветление са едни и същи и при много, и при малко ученици в класната стая.

Трудно се работи в училищата с деца-билингви, изискват се много повече усилия да ги подготвиш, докато в елитните езикови гимназии например няма такъв проблем. Така че стойността на успеха е различна в различните училища и да постигнеш успех е относително понятие, обяснява Милушева..

Що се отнася до наградата, която ще получи, казва, че е много поласкана, защото си мисли, че като цяло трудът на учителите не се оценява достатъчно добре.

„Огромно признание е това за мен. Може би грешно съм си мислила, че като излезе в пенсия един учител, престават да го забелязват. И сега разбирам, че все пак някой е забелязал, че съм направила нещо и за Пороище, и като педагог и общественик.”, споделя тя. А нейната краеведческа и обществена дейност не се изчерпва с проучванията за Принтц, тя е завеждала през годините и Комитетската къща в Пороище, в момента е в Инициативния комитет за изграждане на паметна плоча на Станка Николица Спасо-Еленина и винаги е някъде, където според силите си може да помогне. Смята, че за заслужилите хора като Станка Николица и Григор Попов, като руския герой от войната, трябва да има признание.

„Като разпространяваме знанията за тях, се създава памет и това се предава на поколенията. Струва ми се, че днешните ценности са по-различни. Може да е наивно от моя страна, но считам, че наред с овладяването на новите технологии, не бива да се забравя любовта към родината и преклонението пред загиналите за България, пред достойните хора, които са пробуждали нашия народ – будителите. Не бива да има забрава…”, казва Милушева.

Материалът е публикуван в бр. 43.

Оставете първия коментар към "Награждават учителката, която стигна до Путин заради герой от войната"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*