Във всеки сполучлив кадър се крие нещо, което за автора му е малко чудо или частица от съвършенството

Радослав Първанов - фотограф

Фотографията е уникална сбирка от много и тежки физични уроци и визуално изкуство, което въздейства по невероятен начин – за едни чудо, за други откритие

 

img_7328Радослав Първанов е роден на 31 август 1993 г. в Габрово. Където завършва Професионалната техническа гимназия „Д-р Никола Василиади“.

Печели първа награда от Националния ученически конкурс „Енергия на бъдещето във Варна.

Постъпва в Техническия университет в Габрово, град с профил „Електроенергетика и електрообзавеждане“ истава фотограф към университетския „Известник“

В продължение на три години активно участва в културния живот на родното Габрово и отразява повече от 500 събития. През 2013 завършва фотография в Германия, като придобива квалификацията на професионален фотограф.

Първата негова изложба е посветена на голямото наводнение през 1991 г.в Габрово.

dsc02218Радослав Първанов е автор и съавтор на редица проекти, свързани с България. Участник е в проекта Медия за градска култура „Елате в Габрово“. Снимките му са публикувани в издания като National Geographic и Economist, редица уеб сайтове, печатни издания, телевизии и др.

– Толкова млад и вече професионалист?! Откога сте с фотоапарат в ръка, г-н Първанов?

С фотоапарат съм по събития от 2010 година. Тогава започна всичко – събития, интересни обекти, красиви места, спорт и др. Искрата на фотографията в мен дължа на моите приятели Никола Михов и Бончук Андонов. Работих по сайт за културни новини за 3 години посетих над 500 културни мероприятия. Тогава излязох извън границите на Габрово, мои снимки започнаха да будят интерес у националните медии и тогава започнах да бъда командирован на различни места из България. Постепенно огънят се разгаряше, видях много от страните на това изкуство, експериментирах и така до днес. Работя върху моя стил и моето име от 2013 година. Тогава, в края на един проект вън от фотографията, започнах да развивам своя страница в една от социалните мрежи и заработих върху „Фотографията на Радослав Първанов”.

914082-0– Конкретна причина ли Ви насочи към фотографията?

Не знам дали мога да го нарека причина, необходимост, желание или друго. Беше спонтанно, вярвам, че на хората най-често им се случва покрай това, което виждат, да се запалят и да опитат. Правих го, без да вярвам, че ще имам някакъв успех или че ще черпя дивиденти. Действах, за да разкажа историята, събитието, лицата, скритото от публиката. През цялото време се стараех теоретично писано или неписано да се интересувам за правилата и нормите в това изкуство. Говоря не само за репортажа. Фотографията, както и другите изкуства, се дели на много жанрове и всеки един се овладява различно.

dsc02064– „Живей, за да снимаш!“. Защо избрахте този девиз?

Това съчетание от думи се роди по време на разговор с репортер на Българското национално радио. Преди проекта ми с носиите станах популярен с екстремните снимки на места, трудно достъпни за обикновените хора, места, които будят възхищение, когато бъдат видени на снимка, а същевременно и страх /на живо/. Във въпросния разговор стана дума за страстта ми да снимам изоставени места, които са опасни, сиви, рушащи се, мръсни и криещи всякакви други заплахи в тъмните си ъгли. Оттам произлязоха тези думи, които увенчаха заглавието на статията, която бе публикувана по-късно в сайта на Българското национално радио. Живей, за да снимаш – всеки, чийто живот са снимките, ще ме разбере, надявам се и останалите хора да ме разберат, надявам се и да запаля тази страст към това чудесно, но и достатъчно трудно изкуство.

– Според Вас, фотографията наука ли е или изкуство? А може би и двете…

– Фотографията е първо наука и после изкуство. Както и обратното: всеки, които желае, може да започне там, откъдето реши, тя сама по себе си е наука – физика, но е и осмото изкуство. Тя е уникална сбирка от много и тежки физични уроци и визуално изкуство, което въздейства по невероятен начин на зрителя. Тук се сещам за споровете преди години между учените и църквата – за едни чудо, за други откритие, което си има точното научно, законово и теоретично обяснение. Разсъждавам над фотографията като бъдещ инженер на ръба на придобиването на  квалификация като бакалавър по електроенергетика и електрообзавеждане. Не случайно намесих духовното – във фотографията има нещо необяснимо, нещо божествено, поне според мен. Във всеки сполучлив кадър се крие нещо, което за автора му или за правилния зрител е малко чудо или частица от съвършенството, което е присъщо само на божеството.

img_0012– В този дух на мисли как гледате на хора, които със скъп мобилен или фотоапарат се изживяват като професионалисти?

– Преди няколко месеца в интервю за Вашия вестник казах, че способностите и окото не се купуват. Те се притежават и придобиват по много труден начин. Притежателят на фотоапарат, носещ името на професионална серия камери, не го прави фотограф, страницата във Фейсбук, започваща с името и окончаваща на Photography не те прави фотограф, прави те притежател на определения вид фотоапарат или мобилен телефон. Насърченията от семейна приятелска гледна точка не са лоши, но са в лоша услуга на „фотографа”. Имам такива приятели, които обаче критикувам и никога не са ми се сърдили заради остър коментар, винаги съм се старал да кажа моето мнение обективно, точно, подкрепено с градивна критика и съвет за избягване на нов проблем от подобно естество и, разбира се, съвет за самоусъвършенстване.

Разбира се, аз не съм някакъв ментор или преподавател, но знам, че приятелите ми обичат да чуят моето мнение и да се вслушват в него. Останалите – те са просто останалите – имат самочувствие, нямат желание да разберат грешките си, нямат теоретична и практическа

подготовка и им липсват каквато и да била ценностна система и обноски, за да понесат 1-2 съвета.

12776808-0– Защо предпочитате репортажната фотография?

– Обичам репортажа, обичам да изживявам едно събитие, но не само видяно и чуто от мен, а и преживяно през визьора на камерите ми. Обичам да разказвам по моя си начин, с моя си стил дадена случка. Снимал съм и положителни събития, и негативни. Доставя ми особен тип адреналин случката, за която хората после ще чуят, прочетат, но и ще поискат да видят. Репортажът ми е дал много по пътя дотук, а „тук“ е първата ми самостоятелна изложба, която ще открия в Русенската художествена галерия на 13 септември.

-Прочетох, че обичате балкана – роден сте в полите на Стара планина. С какво Ви привличат Родопите – люлката на Орфей?

– Балкана осъществява особена връзка с мен, с моето вътрешно Аз. Обичам тишината му, обичам залеза му, изгрева, бурите, студа, от който дърво и камък се пукат. Стара планина е мястото, на което се чувствам вкъщи. С какво ме привлече Планината на Орфей – привлече ме с красотата си, с гостоприемството си, с хората, които ме посрещнаха там, когато снимах родопчанката Деси в Смолян. Родопите са едно място, което, ако не видиш и опознаеш, няма как да разбереш какво е. Няма снимка, думи или разказ, които да ти опишат какво точно е Родопа планина. Имах удоволствието повече от един час да си говоря в Валя Балканска тук, в Габрово. Това, което тя ми разказа тогава, ме накара да погледна на Родопа по различен начин. Това са неща, които казвам за пръв път публично. Жената, чийто глас отлетя в Космоса с послание до другите цивилизации, ме провокира да се върна и да открия това, което се вижда по един уникален начин, разбира се, чрез очите и в моя случай чрез фотоапарата, но най-важното – това, което може да открие само сърцето, то вижда по свой особен начин. Имам огромното желание да обиколя колкото се може повече кътчета от най-обширната планина в България и ще се постарая да отделя време, за да успея идните години да го направя.

– Обяснимо е, че млад човек обича да снима красиви девойки в национални носии. Но как провокира интереса Ви паметникът на Бузлуджа, обременен, според някои, с остаряла идеология? Мислите ли, че хора от Вашето поколение могат да го превърнат в нетрадиционно място за модерно изкуство?

dsc02204– Историята е пряко свързана с началото на практикуване на фотография от моя страна. Като цяло съм човек, който много обича историята, човек, който не прави заключения и изводи по свидетелски разказ или целенасочено изопачаване на историческата истина. Бузлуджа е връх в Стара планина, който е напоен с история, място, което виждаме от по-голямата част от Габрово, и паметник, който е достатъчно голям, за да се види на 30-40 километра.Когато бях малък,бях заинтригуван от това, което се намира там, горе. Спомням си дори първия път, в който посетих паметника – беше през 2006 г., бях дете в VI клас и си спомням, че това за мен беше нещо като порутена картинна галерия. С годините на разходка или просто преминавайки си мислих каква ли е всъщност историята, започнах да се интересувам, част по част пъзелът започна да се подрежда.

През 2010 година срещнах фотографа Никола Михов, който имаше проект да показва изоставените соцмонументи.Започнахме да работим заедно, аз му помагах в събирането на архивна информация за мястото и така стигнахме до края, знаехме всичко за това място. Разбира се, че има някакви тайни, които може би никога няма да бъдат разкрити, но стигнахме до дълбините на самата история. Така започна моят огромен интерес към този паметник. Това място започна да ме зарежда и вдъхновява: снимах, обикалях, какво ли не правих години наред. Гледката, пейзажът, архитектурата, изкуството, историята и самият начин, по който е отхвърлено съществуването на монумента, запалиха пожар у мен. Снимал съм във всички времена от годината, ден и нощ. Имал съм чудесни фотоизлети с колеги, които никога няма да забравя, имал съм гости, с които сме коментирали историята от всички континенти. С времето участвах в редица изложби в няколко издания и доста публикации, свързани със снимките ми от това място. Пикът беше в началото на календарната 2016 година. Тогава с екип на една от националните

телевизии заснехме филм за снимките на опасни места по повод инцидентите с деца, които си правят селфи на такива обекти. Филмът бе излъчен, а скандалът достигна дотам, че министър-председателят нареди повторна забрана и затваряне на паметника, за да се предотврати последващ инцидент с посетители. Разбира се, идеята на филма ни беше да кажем: „Д,а красиво е, но не го правете”. Нарекоха филма „Последен кадър” заради смъртните случаи покрай снимки на опасни и недостъпни места. Това е моята история за Бузлуджа, до ден-днешен разумно продължавам да посещавам паметника и да правя снимки. Що се отнася до превръщането му в място за нетрадиционно изкуство, смятам, че много млади творци биха го възприели по този начин, но първо трябва да се съхрани.

– Благодаря за откровените отговори. Пожелавам Ви път напред и нагоре!

Интервюто е публикувано в бр. 36-37.

Оставете първия коментар към "Във всеки сполучлив кадър се крие нещо, което за автора му е малко чудо или частица от съвършенството"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*