Родолюбиви разградчани изграждат паметна плоча на Станка Николица

Станка Николица Спасо- Еленина

Монументът се очаква да бъде официално открит на 1 ноември – Деня на народните будители

2

Портрет на Станка Николица от Лиляна Русева

„Коя е тая млада и чудна жена – Станка Николица, смела будителка, вдъхновена и бодра апостолка на женското движение във време на робство, на ужаси, на нещастия и беди? Историята мълчи!…“ Това пише академик Петър Динеков в статията „Станка Николица, една забравена българка“през 1932 г. в бр.512 на „Вестник за жената“.

Разградчани обаче не са забравили за своята забележителна съгражданка. Потвърждение за това е подетата от инициативен комитет кампания за изграждане на паметна плоча на първата българска поетеса и преводачка, родоначалник на българското женско движение за равноправие и просвещение Станка Николица Спасо – Еленина и на сина й Григор Попов – виден общественик и журналист. Председател на Инициативния комитет е Теменуга Иванова – правнучка на Станка и Никола Икономови, а членове – Димитър Петров, Веселина Милушева и Цветанка Русева. Открита е дарителска сметка в лева: Postbank, BG35BPBI 79494068305601.

3„Малката каменна плоча, бележеща мястото на намерилите вечен покой разградчани Станка и Григор, бавно потъва и се руши. Имената са почти заличени и скоро тя ще пропадне безвъзвратно. Няма да има къде да отдадем почит, да запалим свещ, да сведем глава. А би могло да направим така, че гробът да добие вид, достоен за живота, делото и паметта на тези възрожденски люде.”, споделя Теменуга Иванова. Първоначалната идея е била съществуващият надгробен паметник да бъде възстановен, но за да се случи това е трябвало да се премине през дълга процедура. Затова впоследствие Инициативният комитет е решил да се изгради нова паметна плоча на общия гроб на поетесата и нейния син. При разговори със специалисти е установено, че за създаването на монумента са необходими 2000 лв. Идеята е новият паметник да бъде представен на разградската общественост на 1 ноември – Деня на народните будители. Имената на дарителите ще бъдат вписани в паметна книга, която ще бъде предадена в къща-музей „Станка Николица”.

Къща-музей „Станка и Никола Икономови”

Къща-музей „Станка и Никола Икономови”

В инициативата се включиха разградски интелектуалци и общественици, с благотворителни жестове. Четири училища също обявиха, че ще се проведат благотворителни акции – ОУ „Никола Икономов“, ОУ „Н. Й. Вапцаров“, ПГТС „Христо Смирненски“ и ПГО „Станка Николица-Спасо Еленина“. Центърът за ученическо техническо и научно творчество в Разград откри учебната година с благотворителна изложба-базар в полза на каузата.

Малко знаем за тази българка, наша съгражданка и за съпруга й – Никола Икономов, виден възрожденец. За тях напомня къщата – музей в Разград, събрала това, което времето е съхранило. И един скромен гроб. В него са погребани рано починалите й дъщери Ружа и Юрдана , синът й Григор Попов. Той е виден разградски общественик, журналист, стопанин на вестник „Разградско слово”. Там е положена след смъртта й и Станка Николица Спасо-Еленина.

Правнучката Теменуга Иванова

Правнучката Теменуга Иванова

Коя е Станка Николица – ето разказа на нейната правнучка Теменуга Иванова. „Станка Николица Спасо– Еленина е родена през 1835 г. в Разград в семейството на търговец, преселен от с. Пороище. След откриването на девическото училище в Разград, тя е една от ученичките в него. Дотогава не е обичайно момичетата да посещават училище. Каквото е трябвало да знаят, за да бъдат добри съпруги и майки, което се е очаквало от тях, са научавали от своите майки, баби и сродници. Но в Разград идва младият и амбициозен Никола Икономов. Роден е в с. Жеравна (1820 г.) и учителства в Шумен, но не в килийно, а в ново училище с нова, светска програма – с изучаване на математика, география, природни науки. На жив и чист български език. Поканен е от разградските първенци и след петгодишен престой в Шумен, вече като изграден учител, той идва в нашия град. Тук създава първото взаимно училище, в което между първите 10 – 12 деца е и 11-годишната Станка. Ученолюбива и упорита, тя научава сръбски и руски, а след завършване на образованието си, едва 16-годишна, става първата учителка в града. Започва период на учителската и книжовна дейност. Но се случва нещо необичайно. Как точно е станало – не знаем. Но не е трудно да се досетим. Станка и Никола работят заедно. Те са със сходни убеждения, вероятно много често обсъждат и преживяват всички сполуки и неволи в работата си. И съвсем естествено се заражда любов, която още по–здраво ги свързва. Бащата на Станка не отказва на младия „даскал” и те се венчават.

Семейство Икономови учителства в Русе, където Никола е поканен от главния учител, възрожденеца Драган Цанков. Необходими са опитни учители за девическото училище, създадено през учебната 1864 -1865 г. Заварват го в лошо състояние, тъй като до идването им през 1866 г., ученичките са без учител. Въвеждат „Дневник за присъствие и отсъствие в Русчушкото момичешко училище”, в който пишат: „…А от първи януари 1867 година захванахме да държим настоящия дневник и който е любопитен, нека прегледа кое момиче през кой месец колко дни е отсъствувало….” и се подписали: На 31 декември в Русчук, Учители: Никола Икономов-Жеравненеца, Станка Н.Спасова Разградчънка (спазен е правописът на оригинала).

Такива дневници „държели” и през следващите години. Още през първата, ученичките от сто стават сто и шестдесет, а между тях са и рожбите на Икономови – Дочка, Юрдана и Стефания, а после и Елена. Накратко, това е пътят на Станка Спасо-Еленина като учителка. Но тя има и други занимания.

Идеите за просвещението на жените проникват в България чрез творчеството на Доситей Обрадович – сръбски просветител, поставящ разума в основата на всяка дейност. Станка Николица се запознава с творчеството му и възприема неговите схващания за изграждане на жената като достойна, пълноценна личност. Решена да ги сподели със своите съотечественички, тя превежда две повести: „За славните жени” и за „Аза человекомразеца” и под общото заглавие „Две приказки за славните жени и за Аза человекомразеца” ги публикува. Така до българските жени ще достигнат думите на автора:

Жените съчиняват половината от челяшкия род, следователно и причина са на половината (или повече) на благополучието му, ако са разумни и добри, а също тъй, са причина за злополучието му, ако са неразумни и зли”.

Преведената книжка се издава в Белград, заедно с ръководството „Земледелие” на съпруга Никола Икономов. От страниците на книгата преводачката се обръща към българките чрез оригинално „Обявление”, в което казва: „…аз според силата си изработих таз книжка и ви я препоръчвам…” и ги приканва: „…сяка според силата си да гледа да изработи нещо за своите дружки…” Подписва се: „Желателка на женското просвещение” Станка Н. Спасо-Еленина.

Чрез този труд Станка Николица се утвърждава като първата преводачка на Доситей Обрадович и като първата българка, създала превод, отговарящ на всички изисквания на преводаческото изкуство. Тя спазва текста точно, без отклонения от оригинала, без да прибавя или пропуска нещо, без да вмъква свои разсъждения.

3Дълго време името е забравено, независимо че книжката се ползва като учебно помагало в девическите училища. Но „….Историята ,обаче, е била винаги справедлива съдница. Тя никога не отминава мълчаливо ония, чиито дела са надхвърлили рамките на епохата или пък са били знаменосци на нови идеи.” (Ангел Попов, Христо Стойков).

И забравата започва да отстъпва. Един от първите, писал за Станка Николица, е Илия Блъсков. Той подчертава достойнствата на превода, като казва: „…Езикът е доволно ясен и сладък. Освен благотворните преимущества, които има тази книга за читателите, тя още много спомогна за във полза на нашия презрян тогива женски пол; на девическите училища захвана да се гледа с по-голяма ревност и прилежание, а на самата жена, не като на робиня вкъщи, но като майка, възпитателка, помощница и другарка”.

Разград се сеща за своята съгражданка едва през 1930 г. Академик Анание Явашов, в книгата си „Разград и неговото археологическо и историческо минало” от 1930 г., „поменава” книгата, без да прави оценка на нейния поетичен принос у нас. Изводът му е: „Тя е единствената жена в Разград, а може би по това време в България, която се занимава с литература”. Историята не забравя!

Талантът на младата разградчанка се проявява и в областта на поезията. На последната страница на гърба на книгата „Две приказки за славните жени и за Аза человекомразеца”, стои нейното четиристишие:

„Малка книжка за жените,
дето им показва бодро,
да се пазят от злините
и да се отнасят мъдро.”

С тези думи Станка Николица се обръща към българските жени, кратко описва книгата си и я препоръчва. Някои изследователи на Възраждането смятат, че Станка Николица не е първата българска поетеса. Като такава те сочат Елена Мутева. Но нейните творби са „полупреводни и повлияни от други автори”. Освен това са издадени от Найден Геров през 1858 г., а стихотворението на Станка Николица е публикувано през 1853 г. Поетичното дарование на Станка Николица проличава и в нейните преводи. Изследователят на творчеството като преводачка и поетеса, Дочо Леков, подчертава:„…..понякога фразата става ритмична, като в стихотворна творба, на известни места преводачката съзнателно търси ритмика”.
В началото на 80-те години на XX век в старопечатна книга, собственост на Еленина, е открит, от сина Григор Попов, ръкопис на изключително лиричното стихотворение „Предусещание”:

„Войводу

Падна есенес звезда;

но сърцето ми те чака.

Ох, прогни ли в железа

ил те майчица оплака?

Смертом смерте ми каза

Китка момина сълза….”

С.Н.С.- Еленина

2Родена в изостаналото по онова време Лудогорие, Станка Николица Спасо-Еленина, оставя трайна следа в нашата възрожденска литература. Това, че творчеството е малко, не го прави по-малко значимо. Събуждането на българската жена, на стремежа към образование и заемане на достойно място в обществото, тръгва именно от нашата съгражданка.

  • Станка Николица, Елена Мутева и много други знайни и незнайни учителки, книжовнички, смели, дръзновени родолюбки, посочват истината и пътя на съвременните жени.

Станка Николица публикува книжката си през 1853 г. Тогава е само на 18 г. Под обявлението, тя се представя: „Желателка на женското просвещение”. И подчинява живота си на разбирането за образование на жените. Възрожденката счита, че само така жената ще заеме полагащото й се място в обществото.

Дълги години е учителка в Разград и Русе. Едновременно ражда, отглежда и възпитава девет деца. Всичките живи деца са високо образовани за времето си и в съзнателния си живот се утвърждават като личности. Дочка, Елена и Райна са учителки в Разград. Стефания учи в Одеса, изпратена там от семейството си едва 12-годишна. Завръща се зряла, 20-годишна девойка. Поканена е във Варна и е учителка в първото девическо класно училище. Омъжва се за Кръстю Мирски, книжар, издател, адвокат, кмет на Варна. Стефания основава женското дружество „Майка”, пише статии, превежда от руски и въпреки сполетелите я тежки житейски неволи, не губи сили и дух.
Илия е виден общественик, а най-малкият – Григор, е артист, режисьор и журналист. Сътрудничи в столични вестници, редактор и издател е на вестник „Разградско слово”. Заедно с Гоце Делчев и Пейо Яворов се бори за свободата на Македония. Дружи с Димчо Дебелянов, с Николай Лилиев, с Димитър Подвързачов. Член е на Съюза на провинциалните журналисти.

Станка Николица се занимава и с обществена дейност. В Русе е една от основателките на женското дружество „Ступанка”, а в Разград – на „Майчина грижа”.
Семейство Икономови приема в дома си видни български книжовници и духовници. Младият владика Климент – Васил Друмев, им гостува, след като Икономов приема свещенически сан.

4Разбиранията на Станка Николица бележат и нейния път. Тя е майка, възпитателка, книжовничка и е винаги до съпруга си. Избрала е най- подходящата и необходима за времето си роля. А поезията? Възможно е да има и други нейни творби. „Предусещание” е открито върху полето на нейна книга – семейството има богата библиотека. Подписано е С.Н.С.Еленина. Само „Еленина” доказва авторството. Но божията искра не може да бъде угасена. Вероятно и други творби, подписани само с инициали, а и неподписани, има неоткрити някъде. В тази епоха и в по-напредналите страни, жените, занимаващи се с изкуство – писателки, художнички, постигнали не по-малки успехи от мъжете, използват псевдоними или се подписват с мъжки имена.
Така стигаме до името. Тогава, след омъжването си, жените приемат името на съпруга – Николица, Иваница, Стояница и постепенно губят идентичността си и родовата си принадлежност. Приела сложното име Станка Николица Спасо-Еленина, тя избягва това. След своето и след името на съпруга си, тя включва и имената на баща си Спас и на майка си Елена. С този жест тя остава вярна на семейство и род.

Разград тачи бележитата си съгражданка. Домът на семейство Икономови сега е къща музей. На всеки 4 години, от 1975 г. насам, в града ни се провежда конкурсът „Поетични хоризонти на българката”, в който участват поети от цялата страна. В последните издания има участници и от чужбина.
Станка Николица Спасо-Еленина не може да бъде забравена. Тя е пример за поколенията, който ще пребъде, казва с гордост Теменуга Иванова.

Материалът е публикуван в бр. 42 и 43.

Оставете първия коментар към "Родолюбиви разградчани изграждат паметна плоча на Станка Николица"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*