Капанският ансамбъл в Разград вече 50 години е духовен център на българщината

Румян Занев

Господари на танца, виртуози в музикалните изпълнения и песните, артистите се радват на възхищение и аплаузи

1На 30 септември Капанският ансамбъл в Разград ще чества своя 50-годишен юбилей с голям концерт-спектакъл в две части. Мотото на концерта е „50 години отдаденост – алманах на капанците“, който е под патронажа на кмета на общината д-р Валентин Василев.
С над 4000 концерта пред повече от 4 милиона зрители, артистите на Капанския ансамбъл спечелиха приятели у нас и в 20 страни в Европа, Америка, Азия и Африка. В репертоара си ансамбълът има над 300 заглавия, 60 студийни записа с Българското национално радио, 7 филма с Българска национална телевизия, 4 аудиокасети, 3 компактдиска. Създаден през 1966 година, като самодеен, а от 1986 като професионален, Капанският ансамбъл поддържа жива магията на българския фолклор. Господари на танца, виртуози в музикалните изпълнения и специфичното гласово звучене, те популяризират многообразието на българската инструментална и песенна музика, народен танц и костюм, като запазват своята специфична индивидуалност и художествен натюрел, характерни за „капанския“ етнорегион.С все по-кръшни хора, с все по-пъстри носии, с все по-предизвикателни песни, артистите на ансамбъла и до днес будят възхищение и адмирации.
2Главният художествен ръководител и директор на ансамбъла Румян Занев си спомня, че дошъл тук като танцьор през 1976 г, а на следващата година е назначен като хореограф. Никой не го познавал – за местните хора той бил едно момче от Габрово, към което отношението не било добронамерено. Тогава му подал ръка Евтим Михайлов от Гецово с неговия детски състав. Така за две години Занев извел танцовия състав до такова ниво, че получили първите златни медали и тръгнали по турнета в чужбина. Има създадени над 45 танца и много танцови спектакли – всички с почерка на Румян Занев. Защото той не копира, а експериментира, винаги се стреми да бъде интересен, оригинален, атрактивен. Вкарва произведения от градския фолклор, моменти от балета, джаза, фолкбалета, с което привлича и по-младата зрителска аудитория. През последните години е направил четири спектакъла, които са тематични – концертът не е просто от отделни произведения, а се разказва история, която завладява публиката и в която винаги има елемент на изненада. Този негов стил отличава ансамбъла от останалите.
3Ансамбълът преживява много критични моменти и перипетии. Но най-голяма е Жан-Виденовата криза, тогава получавали заплатите си на три месеца и то на части, няколко души избягали от ансамбъла, останалите били принудени да започнат втора работа, за да издържат семействата си. На косъм било да се самозакрият.
Но издържали и това изпитание, макар че покрай трудностите Занев забравял за съжаление понякога семейството си, голямата любов към ансамбъла и работата го поглъщала изцяло. Мислите му и до днес денонощно са с ансамбъла, през нощта се събужда и прехвърля детайлите, сеща се, че е пропуснал нещо и става да си го запише. Постепенно нещата се стабилизирали, а той не престанал да твори. Много му помагал Александър Христов с идеите си за музика. Той го свързал с такива големи композитори като Красимир Кюркчийски, Христо Тодоров, Коста Колев, Цветан Цветков и др. Защото без хубава музика няма как да стане хубав танц, казва Занев. Специално за ансамбъла произведения пишат: проф. Кирил Стефанов, Стефан Кънев, Иван Вълев, Теодоси Спасов, Ради Радев, Веселин Личев, Петър Льондев, Атанас Вълчев, Милчо Василев, Цветан Цветков, Георги Андреев, Йордан Данов, Ангел Чакъров и др.
4Много внимателно Занев подбирал и хората, с които работи – не само като професионалисти, а и като личности. Всички са избрани с конкурс, като търсел не еднаквите, а различните, по-емоционалните и по-артистичните, които правят днес цвета на ансамбъла. Станчо гъдуларят например го знае цяла България, защото вдига залите на крака, същото се отнася за певиците Теодора, Руска и Силвия, танцьорката Цветелина Дечева и т.н. Всички са много добри актьори, които изпълват сцената с присъствието си, разказва той.
Уникалното представяне на сцената на класически образци на създаденото от дедите ни, модерните и новаторски изразни форми за пресъздаването на българския фолклор носят на ансамбъла признание и световни награди като: Лауреат на III, IV, V и VI Републикански фестивали на художествената самодейност;Специалната награда на Комитета за култура – за изключителни художествени постижения;10 златни медала и престижни отличия от международни фестивали: Унгария, СССР, Тунис, Франция, Югославия, Чехословакия,Турция, Ирак, Италия, Канада, Германия, Холандия, Белгия, Ирландия, Русия, Румъния и др.Съставът е носител на Почетния знак на гр. Шалон ан Шампан – Франция, на Почетния знак на гр. Дрюмондвил /Канада/ и на Голямата награда „Златна брадва” от международния фестивал в Закопане – Полша.Специален гост на Гала концертите на престижни международни сцени във Фивизано /Италия/ – закриване на Международния фестивал „Музикален свят “ и Амстердам /Холандия/ – зала „Концертгебау”.Капанският ансамбъл е носител на наградата на Общински съвет – Разград „Златен пегас“ за изключителен принос в развитието на българската национална култура в областта на музиката и танцовото изкуство и реализиране на художествено-творческия проект „Кино на село“.Последното признание във витрината с награди е от преди година – „Кристална лира” на Съюза на музикалните и танцови дейци в България за върхови постижения в танцовия, песенния и музикален фолклор. Самият Занев има много награди, но най-високата за него е званието „Почетен гражданин на Разград”.
5Репертоарът е пъстър букет от камерни, женски, мъжки и смесени танци, в които артистите представят не само уникалните български хора и ръченици, но и невероятната красота на националните костюми. В букета танци от Лудогорието са: „Буенки”, „Хърцойски мотиви”, „Танц с възглавници”, „Мъжки танц с кърпи”, „Осенски ритми”. В ансамблови произведения „Пролетни песни и танци” и „Разградски песни и танци” са представени най-ярките песни и танци на капанците, като „Арапойна”, „Прескачанка”, „Капанска ръченица”, „Талима” и „Повръщанка”. Съставът е много силен с камерните танци: „Любовта на ратая”, „Отпускари”, „Сватосване”, „Кожухчето на Шаро”, „Вълшебната капа”, “Веселите старчета” и др.От години танцьорите представят пред публиката съвременна интерпретация на фолклорна основа, с елементи на фолкбалет, фолкджаз и дискофолк: “Усещане”, “Импресия и танц”, „Горска приказка”, „В земите на Орфей”, “Станчовата”, “Пуста младост”, “И рече Бог… Да бъде светлина” и др.Капанският ансамбъл има в репертоара си градски фолклор: „Ретро парад”, „Скици от време оно” – авангардни интерпретации на Валентин Христов и оригинални хореографски решения на Румян Занев и др.В репертоара на изпълнителките на хора на Капанския ансамбъл са акапела, солови песни и произведения с оркестър. Капанската песен присъства с ярки образци като: „Лем перо”, „У вас ша дода Куне”, „Дряновските моми” и др. „Лале ли си, зюмбюл ли си ..” /Добруджа/, „Алтън Мара”, „Бре, воденичарю”/ Югозападна България /, „Снощи ходих татък долу”/ Странджа/, „Мома Стойна” /Тракия/ и много други са избрани бисери от българския песенен фолклор от всички кътчета на страната.Разпознаваеми не само от специалистите са 6“Сюита за солисти, хор и оркестър” на Димитър Трифонов, “На кого се дрямка дреме” и “Закичила Тота две пъстри лалета” на Александър Христов, “Народна балада” и “Каля има пъстри поли” на акад. Николай Кауфман Оркестърът на Капанския ансамбъл притежава собствен стил за пресъздаване на традиционния фолклор от капанския край, но със завиден професионализъм интерпретира и инструменталния фолклор от различните етнографски области на България, както и модерни жанрови разновидности на базата на фолклорни образци. Сред най-доброто в репертоара са: “Капанска ръченица” и „Сюита за солисти и оркестър” на Атанас Вълчев, „Топчийско хоро”, „Станчовата” на Цветан Цветков, „Лудогорска сюита” и “Гецовска прескачанка” на Александър Христов, “Сюита за солисти и оркестър” на Коста Колев, „Ръченица” на Мико Леви, “Горнодиканско хоро” на Красимир Кюркчийски, “Вила се лоза” на Цветан Цветков и др.
В заключение Румян Занев подчертава, че общината полага големи усилия за съхранение на ансамбъла. „Този ансамбъл е една духовна черква, благодарение на която много хора се докосват до българщивана и до най-българското изкуство. Не трябва да се допуска тази черква да се затвори” – допълва той.

Материалът е публикуван в бр. 38-39 и 40-41.

Оставете първия коментар към "Капанският ансамбъл в Разград вече 50 години е духовен център на българщината"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*