Спомените на Кирил Дочев вече са отпечатани в книга

Корица на книгата

Оригиналът на ръкописа се съхранява в Държавен архив – Русе, дарение от автора

В ръкописния вариант, който Дочев дари на Държавен архив – Русе той бе изписал с прекрасния си четлив почерк: „Начало 5 март 2014 г.”. Някъде по това време, но през 2016 г., ние започнахме да провеждаме нашите срещи и да редим нещата по издаването на книгата. На 4 октомври 2016 г. Кирил Дочев с радост ми поднесе издадена мемоарната му книга „Така беше… в Русе и в България”.
Все пак, кой е Кирил Дочев? Младите, естествено е да не знаят нищо за него. Бащите им може би ще си спомнят, че е имало ръководител с такова име в град Русе. Дедите, колкото ги има вече, със сигурност ще знаят кой е той, а някои дори ще кажат: „Да, познавах го, работил съм с него в ТКЗС, в АПК, в Окръжния народен съвет…”.
Кирил Дочев е роден през 1936 г. Израснал и учил в град Русе, той е преминал през всичките стъпала на служебното развитие. Започнал като електротехник в Областно пристанищно управление – Русе, после инженер по експлоатацията на бреговата механизация, след това главен инженер на ТКЗС, председател на ТКЗС, председател на АПК, секретар на Окръжния комитет на БКП по селското стопанство, председател на Окръжния народен съвет (сега тази длъжност се нарича областен управител), пълномощник на Министерския съвет за изграждането на тролейбусния транспорт и газифицирането в гр. Русе. През 1991 г., когато длъжността „пълномощник” е съкратена, и той остава без работа. „От тогава досега никой за нищо не ме е потърсил” – казва Дочев в едно интервю, публикувано неотдавна във в. „Утро”, без да се оплаква и да показва колко е огорчен.
Сн.: Старо РусеНастъпват трудни години за него и за семейството му. Принуден е да работи като шофьор, техник, инженер в частни фирми – едната в с. Ножарево, Тутраканско, занимаваща се с драгажна дейност, другата – „Сунимекс”, която отглежда патици за чер дроб, като нещатен застраховател в ЗК „Орел”, прави технологични проекти на арендатори на земеделска земя, създава малка фирма за производство на детски кубчета и играчки от дърво, но съществуването й, поради липса на средства, е краткотрайно.
И така, един от най-дългогодишните ръководители в Русе стои сега изправен пред вас с написаната от него книга
Това е биографията. И, въпреки че тя, най-вече професионалната, има видимо присъствие в тази книга, държа да отбележа, духовната такава осезателно се извисява над злободневието и прагматизма, диреща опорните точки на своята реализация във вечните общочовешки ценности – дълг, доброта и морал. И именно те са двигателят, който твърде уверено спасява духовната лодка на К. Дочев и я понася по безбрежната синя повърхност на спокойното, вече, житейско море. А в него той винаги е бил най-добър плувец, който на раменете на гордата си душа ни отнася в покоите на благоденствието и радостта на един нов свят, който той сам е изградил от стария и днеска щедро ни го дарява, за да живеят следовниците в него сред щастие и красота, ако, разбира се, го разберат и приемат поуките му за свое кредо и начин на съществуване.
А от многото, което се е натрупало в него и сега така елегантно, почти като професионален писател, ни раздава в настоящата книга, може да откроим благородството и аристократичния дух, които лъхат от словата му. От тях струи мъдростта на професионалния общественик, трупана и доказвана в години на трудно и тежко себеутвърждаване, загрижеността за бъдещето на род и държава, вярата в жизнеустойчивостта, способностите и общочовешката значимост на българина, оптимизмът за доброто бъдеще на България.
„Никой не избира кога да се роди и при какъв политически режим да живее.” – заявява в началото на книгата си и продължава: „Важното е през живота си да е бил човек, да не е причинявал беди на другите, да не е убивал хора и да не е крал от държавата си. Дълбоко вярвам в доброто бъдеще на България. Историята показва, че ние, българите, сме положителен и качествен народ. Трябва само да бъдем по-разумни, когато определяме отношението и позициите си към времето, в което живеем, защото нашата сила не е в голяма численост или в голяма територия, а само в нашето поведение и мислене. С добре обмислени и правилни решения можем да си осигурим добър живот и бъдеще на децата си”. А финалът на това негово откровение добива общочовешко звучене в заключителното изречение: „Защото неограничените възможности на човека са само в неговия ум”. С него той прави и своето обобщение, завещавайки ни с епилога на прекрасното си творение, че „миналото трябва да се знае, за да се избегнат допусканите грешки, но в никакъв случай да не се използва за насаждане на омраза и нетърпимост между хората. Това, което се е случило, то не може да се промени, нито да се заличи” – завършва Дочев, а ние отново разгръщаме книгата, за да направим и своето заключение.
И то е, че тази книга не е като никоя друга. Тя е написана с мисъл да остане не само като документ за една отминала епоха, но и като източник за поучение на бъдещото поколение, което да извлече своите уроци от него. Една завещана изповед, която би могла и със сигурност ще се ползва от много следовници. Защото само тук те ще намерят неписаната в учебниците по история и неказаната досега истина за едно време, което всички заедно преживяхме, но никой не се осмели да разкаже. Само тук те ще могат да видят написана истинската история на Русе и Русенския край и целия негов обществен, политически и културен живот през времето 1939 – 1990 г.
И именно те са, които днес единствени от всички първи имат възможността да четат тази прекрасна книга за миналото, настоящето и бъдещето на своя неповторим град, за своите достойни предшественици, а също така, може би, ако имат сетива за това, да видят и себе си в бъдещето, което им предстои.
Сполай на Кирил Дочев за цялата му тази гражданска и общочовешка смелост и дързост да нарече нещата с истинските им имена. А на теб, Многоуважаеми Читателю, приятно четене!
Тодор БИЛЧЕВ
Материалът е публикуван в бр. 47.

Оставете първия коментар към "Спомените на Кирил Дочев вече са отпечатани в книга"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*