Илияна Найденова: Няма да спра да търся живите следи на народното творчество в живота днес

Илияна Найденова

Искам всичко да разкажа! Искам да достигна до всяко кътче на България!

Илияна Найденова

Илияна Найденова

Народната певица Илияна Найденова е родена в град Елин Пелин. Дъщеря е на шопската певица Санка Мишева. Завършила е Националното училище за фолклорни изкуства „Широка лъка”, след което е продължила образованието си в СУ „Св. Климент Охридски” със специалност „Музикална педагогика“, а по-късно „Журналистика“.
Музикалната й кариера започва още в ученическите й години с участие във формация „Фолк-Арт“, след това се нарежда в редицата на народния хор на Национален ансамбъл за народни песни и танци „Филип Кутев“, солистка на Ансамбъл „Чинари“ и вокална формация „Аква-Делия“, ръководител на народния хор при Ансамбъл „Гоце Делчев“ – София; създател и ръководител на Вокален ансамбъл „Кипри”, който събира на сцената три поколения талантливи гласове. Воденият от Илияна Найденова хор е носител на международни награди и е известен с новаторския си подход към българския фолклор. Ансамбълът си сътрудничи с ди джеи, оркестри и често гостува на концертите на група „Оратница”. Участвала е в телевизионни и редица музикални проекти, реализирала е записи с народния оркестър на БНР.
Автор и водещ на документалната поредица „Фолклорът”по ТВ „Дестинация България”. От 2014 г. Илияна Найденова работи със снимачен екип в Русенския регион. Герои на филм за поредицата са талантливите ученици и учители от Националното училище по изкуствата „Проф. В. Стоянов” в Русе. Шестнадесет епизода, заснети през 2014 и 2015 г., проследяват фолклорното и етнографско наследство на Община Борово. През 2016 г. Илияна Найденова е председател на журито на деветото издание на Фолклорен фестивал „От Дунав до Балкана” – град Борово. Към филмите за етнографското и фолклорно наследство на беленските хърцои съвсем наскоро бе прибавена „Белянка”, „Предсватбен четвъртък“ и „Косовската песен“ в село Полско Косово, община Бяла.

Илияна Найденова с майка си и баба си

Илияна Найденова с майка си и баба си

Фолклорът е неразривна част от живота на твоето семейство. Колко са поколенията творци в него?
– По майчина линия родът ми е много музикален, песнопойски род. Баба ми беше известна певица в околията, без нея сватба или кръщене не минаваха. Творческите способности са развивани у мен от ранна детска възраст, колкото и клиширано да звучи това, и то по напълно естествен начин. Моята майка е изключителен човек с креативно мислене. Аз съм научила песните от нейния репертоар без уроци и досадни повторения, а когато съм я слушала на концерти и на репетиции с Представителния духов оркестър с диригент Стефан Стефанов. Тя дълги години беше солистка на този оркестър и у дома са гостували много музиканти. В годините на „Желязната завеса“ тя разнесе народната песен из цяла Европа и е първата певица, осъществила звукозапис на елинпелински песни в БНР. Още като младо момиче е концертирала с певици като Надежда Хвойнева и Калинка Вълчева. Георги Бояджиев много е харесвал гласа й, но в онези години дядо ми е смятал, че не е сериозно да е певица, след като по професия е учител. В моите детски спомени няма сватба, на която да сме присъствали и майка да не е пяла. По професия е детска учителка и винаги ми е била за пример с всеотдайността си. Непрекъснато провеждаше интересни занятия и подготвяше тържества. Сега като се замисля – къщата, в която е преминало детството ми, е с много артистичен привкус. Майка ми сама шиеше пердетата, като изплиташе по края красива дантела на една кука. По стълбищните площадки винаги имаше невен, натопен в котлета. Работлива и сръчна майка имам, но уменията й не съм ги наследила само аз. Те предадени и на моята сестра. Помня, че майка ми рядко стоеше без работа, дори когато бяхме на почивка, тя ушиваше по едно – две карета. Винаги е сътворявала красота и то с подръчни материали, т.е. тя е истински творец!

Илияна Найденова с майка си Санка Мишева и с племеницата си Полина Димитрова

Илияна Найденова с майка си Санка Мишева и с племеницата си Полина Димитрова

Песента винаги е съпътствала живота ми, но го осъзнах в чак в музикалното училище в Широка лъка, когато разбрах, че съученичките ми са учили за постановка на гласа, дишане, орнаментика и т.н. Свиря на пиано от 6-годишна, като гъдуларска с ДЮФА „Изворче“ съм участвала в много концерти, но като стил на пеене съм изградена в семейството, по наследство.
В моите спомени всеки празник е свързан със семейни събирания, на който винаги баба ми по майчина линия запяваше и всички й пригласяха. Баба Райна беше голяма певица, от песнопойски род. Гласът ѝ още е в съзнанието ми. Много спято пееха с нейния брат Йордан. Така се сливаха и гласовете на майка ми и нейния брат. Любима елинпелинска песен ми е „Тръгнала ми е Ладана”. С тази песен вуйчо винаги прекъсваше бабините песни, защото тя не спираше – редеше ги една след друга. Вуйчо само поглеждаше майка и двамата запяваха, а след тях и братовчедките ми, сестра ми, като най-малка се включвах последна. Връщам се в спомените си, защото ми е трудно да отговоря кое поколение певица съм. Аз съм научила песните от майка и баба, но майка ми е научила песните от нейната баба Малена.

Божидара, дъщеря на Илияна Найденова, най-малката "Кипра",

Божидара, дъщерята на Илияна Найденова, най-малката от „Кипри“

– Защо певицата Илияна Найденова избра да обикаля села и селца и да търси „живите следи на фолклора в живота днес”?
– Искрицата да търся живите следи на фолклора е запалена от моята майка, но тази искра е запламтяла, когато в процеса на обучение съм срещала преподаватели, които са ме провокирали и са ме карали да се чувствам горда с мъдростта на нашите предци. Имах щастието в музикалното училище да ми преподава Радка Братанова – фолклорист, етномузиколог към ИЕФМ – БАН, която ме научи да търся тези следи. В журналистическия факултет на СУ най- увлекателни ми бяха лекциите на проф. Марко Семов по народопсихология. След време така се случи, че с ВФ „Аква-Делия” съм пяла на редица събития, свързани с представяне на негови нови книги и винаги, когато съм общувала с него, темата на разговора ни отиваше към фолклора.

Снимане на филм "Бабинден" в гр. Борово

Снимане на филм „Бабинден“ в гр. Борово

– Фолклорът. Има ли го, или го няма, г-жо Найденова?
– Има го! Разбира се, че го има. Фолклорът е жива материя и именно затова го има, друг е въпросът за измененията му. За баба ми обредните песни са били свързани с нейния бит, същите тези песни за мен са изкуство. Нашите предци са пеели по седенки, играли са хора на мегдана. След години постепенно животът се променя и хоро на мегдана се е играело най-вече по съборите. В наши дни има много фолклорни фестивали, на които народната песен оглася села и градове по няколко дни.
Имах удоволствието да бъда част от журиращия състав на фестивала „От Дунав до Балкана” в гр. Борово, който миналата година проследих и за зрителите на ТВ „Дестинация БГ”. На този фестивал (наред с народните песни и хора) се представят обреди и носии от различни региони, защото участниците прехвърлят Балкана.Само преди седмица бях в журиращия състав на международния фестивал „Малешево пее и танцува“, който се провежда в с. Микрево, общ. Струмяни. Там имаше изпълнители, които ме удивиха със старинното двугласно пеене. Обичам да проследявам подобни форуми, защото те ме отвеждат към следващата дестинация с екипа на документалната поредица „Фолклорът“.

– В кои кътчета на България все още не са снимали камерите на документалната поредица „Фолклорът”? Къде най-много искаш да отидеш и за коя българска традиция най-много искаш да разкажеш във филмите си?

Спомен от ФФ "От Дунав до Балкана"

Спомен от ФФ „От Дунав до Балкана“

– Искам всичко да разкажа! Искам да достигна до всяко кътче на България! Благодарна съм, че имам тази възможност, защото чрез документалната поредица „Фолклорът“ на ТВ „Дестинация БГ“ зрителите научават за селца, които дори не са подозирали, че съществуват. Мои познати бяха гледали епизод, в който показахме величествената панорама на р. Дунав, заснета от Калето на с. Батин и когато тези хора имаха път към Румъния, бяха отишли на това място… дори ми изпратиха снимки.
Сега мисля да пообиколя районите с двугласно пеене. На фестивала „Малешево пее и танцува“ се насладих на двуглас, който се е загнездил в съзнанието ми, скоро ще го направя достояние и за зрителите. Много искам да разкажа и за всички обичаи, свързани с раждането на дете, прощапулник и т.н., защото това е най-често задавания ми въпрос. Често ми се обаждат приятелки и ме питат какво се прави, защо се прави и т.н.

"Кипри"

„Кипри“

– Как се роди идеята за „Кипри”? Може ли да твърдим, че „Кипри” прославят у нас и по света шопската песен?
– Идеята за тази формация се роди, когато аз вече имах натрупан сценичен опит от музикалното училище в Широко лъка, от анс. „Филип Кутев“, като солистка на анс. „Чинари“ и вокална формация „Аква – Делия“ и след като ръководех народния хор при анс. „Гоце Делчев“ – София. Формация „Кипри“ изпълнява песни от различните фолклорни области в България.
Един от проектите се нарича „Майка и дъщеря“, където представяме автентичния шопски двуглас, най-често изпълнен от мен и моята майка, след това прелива в атрактивна обработка, която се харесва на младежите, т.е. чрез репертоара на „Кипри“ аз предавам на моите деца и на младежката аудитория песните, които съм научила от майка ми и баба ми. Този проект разнася елинпелинската песен из цяла България, Европа и достигна до Азия дори. Тази формация получи име в момент, в който България присъстваше в новините по света с най-различни афери. Това е моят личен израз да се „изкиприм“ пред света не с афери, а с народното творчество, богатство, просъществувало през вековете. Във време на глобализация именно фолклорът дава идентичност на един народ.

На сцена

На сцена

– Мислиш ли, че децата ти ще поемат по пътя на своите родители, баба, прабаба?
– Надявам се децата ми да познават фолклора на България. Моята дъщеря е атракцията в програмата на „Кипри“ още от тригодишна. Тя пее наред с мен, с маята майка, с племенничките ми, с моите ученички и с всички певици от формацията. Вече се е представяла самостоятелно на международни фолклорни фестивали и е пяла в най-голямата зала на НДК. Ако песнопойството ни се предава по майчина линия, то тя и дъщерите на моята сестра са продължителите.
– В много от филмите си разказваш за традиции на другите балкански народи, гостуваш в съседни страни. Мислиш ли, че ако ние, хората от Балканите, научим повече за традиционното си наследство, ще се уверим, че сме много по-близки, отколкото сме предполагали?
– Да, на всички, които се занимаваме с фолклор, това ни е ясно. Поради тази причина трябва да се правят повече балкански проекти и те да достигат до хората и познанието да се разширява. Аз имам колеги от Сърбия, с които вечно по приятелски спорим чия е тази песен… Много искам да ми се отдаде възможност да обиколя Балканите с камера, не защото това не е правено, а защото това ще ме обогати.

Жури и "Кипри" на ФФ "От Дунав до Балкана", 2015 г.

Жури и „Кипри“ на ФФ „От Дунав до Балкана“, 2015 г.

Когато ти подарих моята книга „Истории от вчера”, ми каза, че имаш идея да напишеш книга за песните на баба си? Какво искаш да разкажеш с нея, защо е важно тази книга да види бял свят?
– Много се развълнувах, когато получих твоята книга, за което искрено ти благодаря. Вълнението ми бе свързано с това, че подозирах кои са героите в „Истории от вчера“. Голяма част от тези хора аз опознавах месеци наред докато заснехме поредицата „Община Борово – пазител на местния фолклор”. Тези хора ми разкриха спецификата на хърцоите и балканджиите, но най-важното е, че чрез тях аз опознах душата на северняка. Твоята книга е продължение на тази нишка, която бих искала да не се скъса, защото тези хора оставиха следа в сърцето ми.
Книгата ,която започнах да пиша е за моя край. Много песни, обредни практики, суеверия и т.н. помня от моята баба. Баба ми не позволяваше да се скъсат традициите, тя ни учеше какво трябва да правим, но не ни даваше обяснение защо така трябва да се направи. „Песните на моята баба” искам да е книга, която да включа освен текстовете и дешифрираните мелодии и всичко, което съм изследвала като специфика за района на Елин Пелин. Песните, които съм записала не са само от моята баба. Тя ме е водила и при други лични певици – баба Бора, баба Яна, т.е. това заглавие обединява поколението на онези баби, които бяха неподправени певици. Те са израснали с тази музика, познанието им за развлечение, за израз на радост и тъга са свързани с тези песни, от които аз съм записала много малка час. Моята баба, когато беше на 80 г. пееше прекрасно, гласа и беше силен, наситен с красиви характерни украшения. Тя осъзнаваше, че голяма част от песните няма да бъдат предадени и когато се присетеше за някоя хубава песен, ми записваше текста. Пазя няколко текста записани собственоръчно от нея, които искам да присъстват в тази книга. Когато писах дипломната си работа направих доста проучвания и изследвания за елинпелинския фолклор. Въпреки близостта до столицата, това е район, за които много малко е писано и именно затова смятам, че ще е от полза да завърша тази книга и да я има за децата на децата ми.

Интервюто е публикувано в бр. 44 и 45.

 

Оставете първия коментар към "Илияна Найденова: Няма да спра да търся живите следи на народното творчество в живота днес"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*