Калоян Димов: Много монети се изнасят нелегално зад граница заради недоказан произход

Калоян Димов, главен редактор на сп. "Реверс"

Ако можеше да се откупуват от музеите или да се правят аукциони, щяха да останат тук

Списание за нумизматика "Реверс"

Списание за нумизматика „Реверс“

Реверс е обратната страна на монета. Така е наречено и излизащото отскоро в Силистра списание за нумизматика, което засега е единствено в страната.
Според главния редактор Калоян Димов – уредник в Регионалния исторически музей в Силистра, нумизматиката предизвиква у много хора асоциации за някакво скрито престъпление. Но „Реверс” трябва да покаже другата страна на нумизматиката – истинската, научната. Има за цел да обедини на своите страници учени, музейни работници, колекционери, независими изследователи и изобщо всеки с интерес към нумизматиката, който иска да напише и да сподели с читателите някакъв свой авторски материал.
8-7-0Списанието имаше и публична изява – изложба за деветдесетата годишнина от издаването на книгата на Никола Мушмов „Монетите и монетарниците на Сердика”. Проявата бе организирана с Регионалната библиотека „Партений Павлович”. Бяха представени оригиналната книга на Мушмов, издадена през 1926 година, статии, подписани от самия него, пликове и пощенски марки с изображения на монети, сечени в Сердика. Има и обособен кът „Големи българи върху малки монети” с образите на Свети Климент Охридски, Паисий Хилендарски, Георги С. Раковски, Иван Вазов, Йордан Йовков и Владимир Димитров – Майстора.

11-1Подробно за списанието научаваме от главния редактор на „Реверс” Калоян Димов:

„Реверс” е единственото засега научно списание за нумизматика в България. То е с тираж 200 броя. Печата се в Хасковското издателство „Амикум”. Регистрирано е като месечно издание. Последните два месеца нямахме брой, защото подготвяме специален в чест на седемдесет и петата годишнина на проф. Иван Карайотов през декември. В него ще участват негови ученици, дипломанти, хора, на които е бил ръководител или на които е преподавал. Списанието се разпространява основно чрез куриерски фирми, а също така чрез съставителите и някои от членовете на редакторския екип. Екипът ни е от четирима души – аз, като главен редактор, д-р Евгени Паунов, живеещ във Виена, Ева Димитрова, докторант във Великотърновския университет, и Владимир Беков, който също е докторант във ВТУ и живее във Варна. В миналото е имало списание „Нумизматика”, издавано от Комитета за култура, но днес то не съществува. Освен „Реверс” има още едно издание с нумизматична насоченост – „Нумизматика, сфрагистика и епиграфика”, издавано от БАН, но то е по-скоро годишен сборник. Имах опасения, че „Реверс” няма да се приеме, няма да има интерес, но първият брой бе изчерпан за около месец. Много бройки бяха подарени в библиотеки, във ВУЗ-ове и други институции. Тиражът на втория брой е преполовен. Мисля, че списанието има шанс да продължи своето съществуване. Смятам, че има научни изследвания, има автори, които действат за развитието на тази наука. Някога колекционерството в България е било много силно развито. Имало е няколко десетки хиляди колекционери, докато днес те са сведени до минимум вследствие на различни фактори. Нумизматиката в страната ни води своето начало още от деветнадесети век – самият Георги Раковски през 1862 година издава една статия, посветена на 10 български монети.

9-2С какво книгата на Мушмов е толкова значима, та я представяте деветдесет години след първото й издание?

Никола Мушмов е много голям български учен. Той успява да представи всички известни до 1926 година монети от Сердика – от български и чуждестранни музеи, частни колекции, читалищни сбирки. Освен римските монети той успява да опише и османските монети, сечени в Сердика. Интересното е, че през римската епоха монетарницата в Сердика има статут не само на провинциална монетарница, сечаща бронзови монети, а в определени периоди сече златни и сребърни парични знаци. Книгата на Никола Мушмов е едно от първите, тясно специализирани нумизматични издания в България. Преди тази книга Мушмов издава „Античните монети на Балканския полуостров и монетите на българските царе” и „Монетите и печатите на българските царе“. До днес, въпреки изминалите 90 години, изданието на Никола Мушмов все още не е изгубило своята научна стойност и все още трябва да се използва. Монетите в Сердика през римския период са сечени през времето на император Марк Аврелий – от 161 – 169 година. До Константин Велики – около 311 година – са сечени най-късните римски монети. По-късно монети се секат и през османския период, като това се извършва в периода от XVI – XVIII век. Известни са емисии на Сюлейман I, Мехмед III, Осман II и други султани. Регионалният исторически музей има някои монети от Сердика, намирани в Силистра. В България законодателството е свело възможностите на музеите за правене на откупки до минимум. Причината е, че самите монети според Закона за културното наследство трябва да бъдат с доказан произход. Ако собственикът не докаже произхода им, те са държавна собственост и музеят няма как да купи нещо, което е държавна собственост. А това е една от причините много монети да се изнасят нелегално зад граница. Ако можеше да се откупуват от музеите или да се правят аукциони, може би тези монети щяха да останат тук.

Оставете първия коментар към "Калоян Димов: Много монети се изнасят нелегално зад граница заради недоказан произход"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*