30 години след земетресението Стражица още се възстановява

Общината има неразкрит потенциал за развитие на селски и екотуризъм
2

Тридесет години след опустошителното земетресение, прекъснало и преобърнало изцяло развитието й, община Стражица все още се възстановява. Природното бедствие, сполетяло хилядите жители на общината на 7 декември 1986 г. разтърсва не само в прекия, но и в преносния смисъл, една дотогава добре развиваща се българска община. Трусът срутва над 15 000 жилищни и обществени сгради. 2550 семейства са принудени в продължение на години да живеят като чергари на палатки и в отпуснатите от държавата метални фургони. Други десетки семейства пък натоварват покъщнината, зарязват съборените си къщи, в които са се родили и се изселват завинаги от Стражица. На тяхно място през следващите години идват и се настаняват многолюдни ромски семейства.
3Днес повече от четвърт век след земетресението от 1986 г. в града и по селата все още има недовършени къщи, културни, обществени сгради, църковни храмове, селски училища и детски градини. Не е възстановена изцяло и уличната мрежа в малките населени места. А Стражица определено е община, която има своето бъдеще. Тя заема много добро географско положение и през нея минава главният път София – Варна и главната жп линия за Северна България, свързваща сухопътната столица София с морската столица Варна. Това я прави удобно място за инвестиции и развитие на бъдещи производства. Общината не е богата на природни залежи и руди. За сметка на това обаче в нея успешно може да се развива земеделието във всичките му форми. Тя има вековни традиции в областта на селското стопанство. Работят голям брой земеделски кооперации, сдружения и фирми, насочени главно в областта на селското стопанство. Стопанисват се около 185 хил. дка и се обработват около 145 хил. дка. Преобладават главно растениевъдството и зърнопроизводството, пред животновъдството. Допреди земетресението на територията на общината са се отглеждали етерично-маслени култури. Днес те като че ли са позабравени и изтикани на заден план от добре субсидираните и предпочитани от фермерите и аредаторите зърнени култури.
4Стражица определено не е водеща индустриална община. В района работят около 20 малки и 3 големи предприятия, даващи хляб на преобладаващата част от работоспособното население. Гордостта на региона са предприятието за производство на радиатори и отоплителни уреди „Корадо България”, „Велпа-91” за производство на велпапе и опаковки, „Метални конструкции”, предприятието за преработка на птиче месо, „Зорница” в село Кесарево, птицекланица „Пименс” и др. Общо около 35% от населението на общината е заето в сферата на индустрията.
Въпреки усилията на сегашното и предишните ръководства на общината да привлекат нови наши и чужди инвеститори, интересът на бизнеса към региона засега все още е доста слаб. И вероятно не на последно място една от причините за това продължава да бъде споменът от страшното земетресение отпреди 30 години. Надеждите са в бъдеще хората с парите отново да преоткрият региона и да решат да вложат спестяванията си в производство именно тук.
5И ако няма особено голяма вероятност Стражица скоро да се превърне в проспериращ икономически район на страната, то тя има големи шансове за развитие на туризма. В региона има много природни забележителности и спокойни красиви места, на които може да бъдат изградени къщи за гости, почивни станции и хотели за търсещите спокойствие и уединение сред природата жители на големите градове. Особено подходящи за развитие на екотуризъм са селата от полупланинския район като Теменуга, Кавлак, Железарци, Ново Градище и Мирово. В местността Тасладжа в миналото имаше база за ученически отдих и летни лагери, която също може да бъде ремонтирана и добре разработена от някой амбициозен мераклия хотелиер.
Община Стражица успешно кандидатства и печели средства по проекти на различните оперативни програми. Амбицията на цялото сегашно ръководство на общината е да превърне Стражица в привлекателен град и община, за които тепърва предстои да се говори у нас и в чужбина.

Оставете първия коментар към "30 години след земетресението Стражица още се възстановява"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*