Вяра Косева: Богата съм на емоция и красота, защото търсих добродетелите на българина в неговия бит и традиции

– Разкажи ми за обиколките си по селата на беленските хърцои?

1.„Вадене на мръви” – гр. Мартен, в гр. Борово - 2013 г.

„Вадене на мръви” – гр. Мартен, в гр. Борово – 2013 г.

– Едно от първите места, на което присъствах в група с други музейни работници е било Борово. Трябва да е било или 1980, или 1979 г. Обиколката ни започна точно от Борово. Като отидехме в някое село, първо се представяхме в общината, оттам ни насочваха къде има по-възрастни хора и тръгвахме по домовете им. Никога няма да забравя срещата си с една баба от Борово, казваше се Мария Жос. Когато отидохме в дома й, тя се готвеше да пере, беше запалила огън и топлеше вода в един голям черен котел. Беше си приготвила и лишия – дървесна пепел, с нея възрастните хора избелваха дрехи и изчистваха съдове. Беше нарязала една стара риза на парцали, защото освен, че щеше да пере, щеше да мие някакви бакърени съдове. На тези парцалчета по селата им казваха трепки, Тази трепка беше от шевицата на стара риза, в нея имаше лутурки и баба Мария се готвеше да изчъгърка с тях тавата. Докато приказваме, тя натопи в лишията тази трепка от стара шевица. Ние скочихме като ужилени, грабнахме я от ръцете й, за да я спасим. Новата култура беше навлязла навсякъде, хората не носеха вече тези богато бродирани ризи, не можеха да ги подарят и затова ги ползваха за други цели. Ние бяхме отишли точно за това, да съберем тези красиви неща, взехме шевицата и дадохме съвет на баба Мария, ако има други такива стари вещи, да ги даде в кметството или в читалището, или да ги изпрати в музея.
Започнах работа в русенския музей, в отдел „Етнография” почти без да имам представа за работата в него. Но оттам имах възможност да ходя на експедиции, за да опознавам богатството на Русенския край. Работата на терен продължаваше седмица или десетина дни. Не се прибирахме в града, спяхме по селата. Помня, че сме спали и в Две могили, и в Каран Върбовка, на пещерата сме спали („Орлова чука”).
Тогава по селата все още имаше автентични информатори – тези, които тогава са били 70 или 80-годишни. Те можеха да разкажат на нас, 30-годишните, какво е било някога. Всеки от колегите събираше информация, както и автентични вещи по специалността си. Сега по селата не може да се събере нищо автентично.
– Консултирали ли сте краеведите за написването на селищните истории?

3.Вяра Косева в НЧ „Христо Ботев 1908” – гр. Русе

Вяра Косева в НЧ „Христо Ботев 1908” – гр. Русе

– Да, аз лично съм работила с бай Ради Нейков, човекът, който написа книгата за Борово, даже имам екземпляр от нея с благодарност от автора. Правихме и музейната сбирка в Борово, аз и семейство Фурнаджиеви. Бай Ради беше събрал много материали, допитваше се до нас за всичко, ние ходехме при него.
-Кое в обредността на беленските хърцои е по-специфично? Кои са най-забележителните обредни практики при беленските тях?
– Не мисля, че има разлика между беленските и русенските обичаи, беленските са по-консервативни, по-първични, с по-архаични елементи, има разлика и в облеклото, защото селищата са били по-потиснати от поробителите и са се развивали по-бавно. Обредните практики при беленските хърцои са по-бедни на обредни моменти, но са много стойностни, защото показват съхранени много стари традиции. Това личи и в семейно-битовата и в трудово-поминъчната дейност. Говорната практика в Беленско също е много консервативна, най-ярката й характеристика е изпускане на съгласните в началото на думите.
Русенските села са по-близо до големия град и влиянието при тях започва да се чувства още в края на ХІХ век. Докато в Беленско старите обредни практики продължават да се прилагат дори след революцията в бита – 9 септември 1944 г. През 40-те и 50-те години на ХХ век личи промяната и в начина на обработване на земята, и в обществените отношения. По-скоро по-специфични регионални традиции се наблюдават при русенските хърцои – Варден квас, Еньова буля, Вадене на мръвите – те са старинни, архаични обичаи, в тях няма никаква връзка с православната традиция.
Ваденето на мръвите е мое откритие в Мартен. За него научих от бабите, с които правихме Гергьовден. На една репетиция те си говориха, за това какво правили някога, когато „вадили мръвите”. Аз се заинтересувах от това какви са тези „мръви” и как се вадят. Те ми разказаха обичая и го възстановихме за един от съборите в Копривщица, може би за тази през 1986 г.
– Знам че си работила като екскурзовод на Пантеона на възрожденците. В Русе се знае, че Тодор Живков не харесал сградата като я видял за първи път, оприличил я на турска баня. И днес към нея няма голям посетителски интерес, макар че през годините се положиха усилия. Имаше ли интерес към Пантеона на възрожденците в годините след изграждането му, посещаваха ли го много туристи?

4.Пред гробницата на Евлоги и Христо Георгиеви в Букурещ

Пред гробницата на Евлоги и Христо Георгиеви в Букурещ

– Като екскурзовод започнах в къщата – музей на Баба Тонка през 1978 г. През март – април в онези години се провеждаха много ученически екскурзии, в музеите прииждаха група след група, докарани с автобуси. Въртяхме се с колежката без да спираме от сутрин до вечер, тя като излезе от втора в трета зала, аз влизам със следващата група в първа. Имало е дни, в които през музея са преминавали по 40 автобуса.
Пантеонът го откриха по 3 март 1978 г., за стогодишнината от Освобождението и почти веднага след откриването ме изпратиха там, защото в него трябваше да работи екскурзовод от отдел „Възраждане”. Не съм присъствала на откриването му, но там имах възможността да работя с Кънчо Бакалов, тогава той беше моя гуру. Въведеме в работата, подкрепяше ме, беше до мен като дойдат делегации и групи. От Градски народен съвет задължително изпращаха всяка делегация да разгледа Пантеона. Първите месеци работеше Вечният огън, беше внушително. Пантеонът се посещаваше от страшно много хора и през него преминаваха група след група. Така, че в началото имаше интерес към Пантеона на възрожденците.
Още интересни случки в следващия материал.

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*