Вяра Косева: Богата съм на емоция и красота, защото търсих добродетелите на българина в неговия бит и традиции

През 70-те и 80-те години на ХХ век подготовката за съборите в Копривщица продължаваше три години

Жури на ФФ "От Дунав до Балкана", гр. Борово, 2012 г.

Жури на ФФ „От Дунав до Балкана“, гр. Борово, 2012 г.

С Вяра Косева се срещнах през 2008 г., след като години наред бях слушала за нея от хората, с които работех през годините в читалищата от Община Борово. Обичайно, ако спорехме за нещо в хода на работата по възстановяване на някоя местна традиция и те не бяха съгласни с мен, ме оборваха с изречението: „Вяра Косева каза …” Не знаех, коя е Вяра Косева, но дългата употреба на това изречение беше създало у мен усещането, че ще се срещна с върховния законодател в местната традиция и фолклор. Така и стана, по време на първите ни срещи през 2008 и 2009 г. слушах с интерес подробности за песни, обичаи, бит, традиции, които не бях чела никъде. Едва през 2010 г. започнах да я разпитвам целенасочено по теми, които ме интересуваха във връзка с личните ми проучвания. Вяра Косева винаги беше готова да отговори, да помогне, за да се получат нещата. През следващите години се допитвах до нея за всичко: читалищна инициатива или лично проучване, подготовка за събор или фестивал, шиене на носии, забраждания, песни, наричания, благословии и пр. След 2010 г., в споровете със самодейците, вече аз започвах с изречението „Вяра Косева каза…” и те стихваха. Незабравим за мен ще е онзи момент, в който тя убеди жените от една певческа група да разпорят купешките дантели от ризите си, които смятаха за много красиви, и да си ги изплетат собственоръчно на една кука.
От години обмислям това интервю, то е един опит да събера и запиша интересните истории, които съм чула от Вяра Косева, защото смятам, че те са ценни не само за мен, за бившите ми колеги, а и за всички почитатели на местните традиции и фолклор.
И все пак коя е Вяра Косева?

Вяра Косева завършва Втора гимназия „Баба Тонка” в Русе, след това Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий” със специалностите „История” и „Българска филология”. През 1978 г. завършва Летен университет по етнография, със специализация по етнография, гр. Залаегерсег, Унгария.
Работи последователно като: библиотекар и радио-програмен ръководител
в ТЕЦ Запад и в Завод „Изкуство” – Русе, главен уредник и завеждащ отдел „Етнография” в Исторически музей – Русе, и. д. директор на Исторически музей – Русе, секретар и председател на УС на НЧ „Христо Ботев – 1908” – гр. Русе. Етнограф в журито на Фолклорен фестивал „От Дунав до Балкана” от 2008 до 2013 г.
Косева е автор на над 100 научни и научно-популярни статии в областта традиционната материална и духовна култура на българите от края на 19 и началото на 20 век и народната традиционна медицина. Създател е на музея „Градския бит на Русе от края на 19 и началото на 20 век” (къщата на Калиопа), както и на много музейни сбирки в Русенска област. Отговорен координатор е на научното издание „Алманах за история на Русе”. Инициатор и организатор на научни конференции, кръгли маси и на други научни форуми с местно, регионално и национално значение.
– Като почитател на българския фолклор приемам като най-висок връх във фестивалната традиция съборът в Копривщица. Знам, че си участвала в подготовката на много колективи за представянето им. Разкажи ми как протичаше подготовката на самодейците за Копривщица през 70-те и 80-те години на ХХ век?

Вяра Косева със самодейци от Добруджа на ФФ "От Дунав до Балкана", гр. Борово, 2013 г.

Вяра Косева със самодейци от Добруджа на ФФ „От Дунав до Балкана“, гр. Борово, 2013 г.

– Тогава подготовката за представянето на националния събор в Копривщица започваше три години преди провеждането му. До изява там се допускаха само най-добрите колективи. Започваше се с прегледи на художествената самодейност в селищата, оттам излъчвахме най-добре представилите се, те отиваха на общинските прегледи. Отличените там отиваха на окръжните прегледи, те се провеждаха на четири места в Русенска област – в Сливо поле, Борово, Бяла и Ценово. Наградените в този последен кръг колективи се представяха на събора в Копривщица.
След приключване на прегледите тръгвах по селата по график, обхождах по две – три на ден, присъствах на репетиции, оказвах методическа помощ – за обичаите, песните, облекло и реквизит. Тогава се обръщаше внимание на всеки детайл, на всяка дреболия. Понякога ходех сама, друг път отивахме по няколко души, за да консултираме местните хора всеки по специалността си. На Копривщица се отиваше, след като всичко беше отлично изпипано.
Спомням си кога за пръв път направихме показ на костюми. Идеята беше на ст. н. сътрудник Ганка Михайлова, аз и помагах и съдействах във всичко. Мисля, че първият показ на костюм се проведе на събора през 1981 г. Накъде в моите архиви пазя програмите на онези събори, събрала съм и моите статии – научно-популярни и научни статии, снимки и др. Ще предам всички запазени от мен документи в Държавния архив в Русе.
Имахме една ниса на музея, с нея пътувахме след работно време по селата, защото хората репетираха след работно време. Когато тръгвах от Русе, знаех, че отивам не в едно, а в няколко села. Ако първото село е Екзарх Йосиф, след това отивахме в Батин, в Кривина или в някое друго от Ценовските села. Ако отивах в Ряхово, след това обикалях Голямо Враново, Малко Враново и пр. Помня една вечер, в Долна Студена стигнахме в 12 часа през нощта, хората бяха заспали на сцената. Като ни чуха, се събудиха и започнаха да пресъздават сватбен обичай. Правеха го с толкова голяма емоция, като че ли разказваха своя живот на сцената. Работеше се с голям ентусиазъм, с много желание и амбиция.
Ще разкажа друг интересен случай в Ботров. На една такава обиколка по решение на журито отпадна приготвената от местните хора седянка, отпадна, защото не беше нищо особено. Веднага след като обявихме решението си, при нас дойде един човек, който ми каза: Абе, другарко Косева, ела сега ти да успокоиш хората, като им декласира седянката! Отидох при изпълнителите заедно с Борис Тумангелов от Института по етнография. Хората плачеха от сърце, повече бяха турци. Казаха ни: „Ние, защото сме турци, затова ли ни декласирахте?” Тогава Борис Тумангелов ми даде съвет с тези хора да направим Гергьовден, защото и турците го празнуват. Не можеш да си представиш какъв Гергьовден стана, живо агне занесоха на Копривщица, взеха златен медал.
Още интересни случки в следващия материал

Оставете първия коментар към "Вяра Косева: Богата съм на емоция и красота, защото търсих добродетелите на българина в неговия бит и традиции"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*