Уханието на розовото масло е най-българският аромат!

Музей на розата

Казанлъшкият Музей на розата е разкошният дом на персийската дамасена – миризливия маслодаен гюл

Маслодайната роза дамасена

Маслодайната роза дамасена

„Въобразете си, че вие сте пътник и че влазяте пръв път в тоя трендафилен град. /…/ Захваща се майската пролет, дърветата се накитват с нежни и крехки листенца, полето се покрива с цветя, славеи сладко пеят, пиленца чуруликат на дясно и на ляво, всичко става весело, мило и прекрасно, даже и воздухът се напълва с някаква си успокояваща безметежност; а между всичко това, като Венера между своите нимфи, се червенеят трендафиловите градини и употребяват всичките си усилия да погъделичкат носовете ни, да изнесат на вид своите свърхестествени прелести и да ни покажат своето превъзходство в природата…”
Винаги съм била изкушена да започна свой пътепис с този текст. Предполагам сте го познали – той е на Любен Каравелов от началото на повестта му „Маминото детенце”. Не мисля, че ще напиша по-добър, а и така не ми се е случвало да посетя Казанлък по време на розобера. През три-четири години пътят ми минава през този град с богато историческо наследство, но никога не съм го посещавала през май.
Тази година го посетихме с колегите през декември и установихме, че можем да усетим магията на розобера в новата сграда на Музея на розата. Туристите се посрещат от казанлъченки с розово сладко и с аромата на изсушени розови листенца.

Стопанките на музея

Стопанките на музея

Музеят на розата е отворен е през 1967 г., а новата сграда е открита преди около половин година, по време на Празника на розата 2016 г. в Парк „Розариум”. Впечатлява не само с модерната си визия, но и с богатата си колекция от предмети, снимки и документи, разкриващи историята на българското розопроизводство. Може да се види възстановка на склад за розово масло и на лаборатория за изследване на чистотата на розовото масло. Първата такава била създадена през 1907 г., в тежък момент за българското розопроизводство, когато се появява фалшификат „терше”, за което всички средношколци са чували от Бай Ганьо. Алековият герой много държи да подчертае, че продава истинско розово масло, а не неговото менте.

Казани за примитивна обработка на розов цвят

Казани за примитивна обработка на розов цвят

В Музея на розата може да научите, че „Казанлъшката долина се наричала от турците „Теке” или най-богатата и плодородна в Европейска Турция. Розовата долина се простира от Клисура до Твърдица, Казанлък се намира в центъра й. В нея вирее дамасената, най-уханната маслодайна роза. Тя станала казанлъченка благодарение на хубавия местен климат.
Rose damascenа mill. f. trigintipetala, е пренесена в България от Индия през Персия, Сирия и Турция. В долината, разположена между Стара планина и Средна гора, намерила своята нова родина, а Казанлъшката долина приела названието Розова долина.
Търговията с розово масло се практикува вече няколко века. В началото се произвеждала само розова вода, но през ХVІІІ в., с въвеждането на двойната дестилация, започва производството на розово масло.
Брането на розите продължава само един месец – от 15 май до 15 юни. Маслодайната роза се бере рано сутрин от 4 часа до около 10 часа. Набраният розов цвят се занася в розоварните и веднага се пристъпва към процеса на дестилация. От 3,5 тона розов цвят се произвежда един литър розово масло. В долината има около 30 000 дка розови масиви, годишното производство от които е около тон и половина готова суровина.
Българското розово масло е най-скъпото етерично масло в света, защото е с най-добро качество, един килограм от него на световните пазари струва хиляди евро.

Казани за примитивна обработка на розов цвят

Казани за примитивна обработка на розов цвят

Мерната единица за розовото масло някога се наричала „мускал”. За 1 мускал розово масло са необходими от 7000 до 15 000 розови цвята. В миналото чувалите с набран на ръка розов цвят са тежали средно около 25 кг. За производството на добро розово масло било важно набраният розов цвят да се транспортира бързото до дестилериите, тъй като изложено на слънчевите лъчи се изпарява бързо.
Началото на производството на розово масло започва първоначално в гр. Клисура още от 1800 г. Розоварните (познати още като гюлпанати, гюлпхани или гюлници) задължително се строeли до чиста, течаща вода. Преработката на розовия цвят се извършвала в малки медни казани, инсталирани под навеси. Подобни могат да се видят сега във вътрешния двор на новия музей.
През Възраждането Казанлъшкият край трайно се налага в представите на съвременниците като главен производител на розово масло. Л. Каравелов пише, че околностите на село Шипка са окръжени „с великолепни розови градини”. В превода си „Пътуване около света” С. Бобчев определя Казанлък като „място на трендафилите”.

Кантора на търговец на гюл от миналото

Кантора на търговец на гюл от миналото

През XIX век се зараждат и развиват търговията с българско розово масло и износът за Одрин, Цариград и европейските държави. От самото си начало тя е била изцяло с експортен характер, като вътрешната търговия е била по-скоро случайна. Между първите износители на розово масло в началото на XIX век са Христо и Никола Пулиеви от Карлово. Никола има кантора в Галац, а Христо – в Букурещ. През 1839 г. в търговията се включва и Евлоги Георгиев. През периода 1830 – 1880 г. като голям износител на розово масло в Англия се прославя фирмата „Братя Гешови“ от Карлово. Значителни количества на лондонския пазар продава и Васил хаджи Вълков чрез българската фирма „Тотю Станчев-Михайлов и сие“, основана в Манчестър. След Кримската война широка търговска дейност развива и Христо Тъпчилещов от Калофер.

Лаборатория за изследване на розово масло

Лаборатория за изследване на розово масло

За разпространението и налагането на розовото масло като продукт огромна роля има фамилия Папазови (Папазоглу) от Казанлък. През 1820 г. Дончо Папазоглу прави първата фабрика за розово масло в града, а търговската къща „Дончо Папазоглу и синове” е една от най-големите. Синовете му отварят кантори за износ на розово масло в Цариград, Александрия, Париж, Марсилия, Лайпциг, Лондон, Триест, Виена и Ню Йорк
В началото на XX век маслото се е дестилирало в медни дестилационни съдове, подгрявани на огън. Българските розопроизводители възприели метод, сходен на производството на ракия. Въвеждат и редица подобрения в производство на розово масло чрез двойна дестилация. Този процес не само увеличава количеството на розовото масло, но запазва аромата и изключително ценните му качества. Двойно дестилираното розово масло измества на пазара кашмирската и арабската розова вода и масло.

Изделия с мотиви от рози

Изделия с мотиви от рози

Розопроизводството в България се разраства много през ХХ век. В края на Втората световна война у нас има 88 розоварни инсталации, а към 1950 г. сме най-големият износител на розово масло в света. И до днес страната ни е световен лидер в това производство – както научихме в музея, годишният добив е тон и половина.
Все още нашето розово масло е най-висококачественото, никъде другаде по света все още не може да се получи масло с конкурентни качества. Българското розово масло е незаменимо като съставна част в производството на световноизвестни марки парфюми като Nina Ricci, Chanel, Christian Dior, Kenzo и др. Когато в състава на един парфюм няма розово масло, ароматът му изчезва след два – три часа. Това е и причината то да е толкова скъпо. Скъп и ценен продукт го прави фактът, че съдържа 300 химични съединения, висши алкохоли (елеоптени) и висши парафини (стеароптени) в комбинация с много други микроелементи. Те всъщност придават богатия и дълготраен аромат на нашето розово масло. Розовото масло има и лечебни свойства, използвани от фармацевтични фирми за производството на лекарства против алергии. Може да разгражда камъни в бъбреците, стимулира възстановяването на клетките.

Акции на български розопроизводители

Акции на български розопроизводители

С него може да се прави ароматерапията, с която се възвръща хармонията между духа и тялото, нормализира се работата на ендокринната система и се повлиява благоприятно на белите дробове. И ако смятате, че ароматерапията е просто развлечение за богати и скучаещи дами, държа да подчертая, че тя е ефективен метод за лечение на множество заболявания от много древни времена.
Надявам се, че моят разказ за символа на България – маслодайната роза, за вас ще бъде едно терапевтично, романтично и национално-патриотично четиво, което ще ви донесе спокойствие и хармония в дните на настъпващите Коледни празници.

Оставете първия коментар към "Уханието на розовото масло е най-българският аромат!"

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*